Наред с тревогите за общественото здраве на фона на пандемията от коронавирус, в Република Косово се разгоряха политически страсти, свързани с функционирането на трудно избрано правителство, което обаче оцеля едва четири месеца.

Посланик Боби Бобев

На 3 юни парламентът на Косово гласува нов кабинет, оглавяван от Авдулах Хоти.
За причините, довели до смяна на правителството, ролята на международния фактор и перспективите за развитието на страната, както и за сътрудничеството с България БГНЕС разговаря с д-р Боби Бобев – бивш посланик в Албания и в Косово.

БГНЕС: Уважаеми посланик Бобев, моля да направите кратък анализ на актуалната вътрешнополитическа обстановка в Косово. Как бихте оценили личността на Албин Курти като политик и доскорошен премиер?
Боби Бобев: Спокойната политическа атмосфера е твърде рядко явление в Косово. Последните месеци се характеризираха с напрежение около самите избори през октомври 2019 г., трудното съставяне на коалиционен кабинет от първите две партии – националистическата формация Ветвендосие, в превод Самоопределение, с лидер Албин Курти, и Демократичната лига на Косово, ръководена от Иса Мустафа, разнопосочните им виждания по темата за диалога със Сърбия, институционалното противопоставяне и на първо място напрежението по оста президент-премиер. Към това се добави лошото икономическо и социално състояние с традиционните много високи стойности на безработицата, особено сред младата част на обществото. Това доведе до краткосрочно съществуване на коалиционното правителство – по-малко от два месеца, и до убедителния резултат във вота на недоверие – 82 срещу 32 депутатски гласа. В момента има ясно очертани политически лагери – коалиция на Демократичната лига на Косово със Съюза за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай, Социалдемократическа инициатива на Фатмир Лимай, Съюза за ново Косово на Беджет Пацоли, плюс Сръбска листа и представителите на несръбските малцинства. Срещу тях отчетливо опозиционна се явява Ветвендосиие, докато Демократическата партия на Косово с лидер Кадри Весели гласува „за“ вота на недоверие на 25 март, но против новото правителство. Имаме крехко мнозинство за новоуправляващата коалиция, към което се прибавя сложната пандемична обстановка и лошото социално-икономическо положение. Не се очертава спокойна атмосфера в обозримото бъдеще.
Колкото до Албин Курти, познавам се с него от 2010 г., като вече безспорен лидер на появяващата се на политическата сцена националистическа формация. При всеки следващ избор за парламент те получаваха все по-добри резултати, за да стигнат до победа през 2019 г. Той успешно ръководеше своята партия, увеличаваше доверието към нея и преодоля едно разцепление. Неговата ангажираност за борбата с корупцията и престъпността е безспорна, но във външнополитически план той трудно печелеше симпатии поради националистическата си риторика и липсата на склонност към компромиси. В моите очи той винаги е бил повече подходящ за водач на едни опозиционни нагласи, отколкото за ръководител на изпълнителната власт – Курти много трудно би спечелил трайни съюзници в останалата част на политическия спектър.

Албин Курти

БГНЕС: Защо, според Вас, се проточи толкова дълго съставянето на правителството след изборите през октомври 2019 г.? Какво успяха или не успяха да договорят политическите играчи непосредствено преди съставянето на кабинета на Курти? Бяха ли заложени още в зародиш подводни камъни, които предопределиха края на неговото правителство?

Боби Бобев: Ветвендосие и Демократичната лига на Косово водиха преговори още преди изборите, но не стигнаха до коалиция. След 6 октомври разговорите продължиха, но споразумение бе подписано след почти четири месеца, на 2 февруари 2020 г. Тези срокове сами по себе си подсказват липса на единомислие по редица въпроси, като ключови бяха тези за поведението на партиите в едни бъдещи президентски избори през 2021 г., както и диалога със Сърбия – тази тема в определен смисъл противопостави Курти на САЩ и техните виждания по въпроса, и това се оказа пагубно за съдбата на правителствената коалиция. Както отбелязаха редица анализатори, Курти бе първият косовски политик след обявяването на независимостта, който си позволи да изказва позиции, различни от тези на Вашингтон. Това се оказа самоубийствено с оглед огромния престиж на САЩ в Косово и конкретно в политическия елит на страната. Недостатъчно добри се оказаха и отношенията с Албания. Тези „подводни камъни“ бяха достатъчни за краткосрочното съществуване на кабинета. А към причините за бавното и трудно съставяне на правителството трябва да добавим и факта, че в Конституцията на Косово по тази тема не са фиксирани срокове.

БГНЕС: Как оценявате ролята на международния фактор в създалата се в Косово вътрешнополитическа обстановка? Може ли да приемем, че тя стана функция от геополитическите реалности и, до известна степен, тяхна жертва?
Боби Бобев: В последните месеци международният фактор демонстрира единомислие по някои основни въпроси – провеждане на свободни и демократични избори, зачитане на резултатите от тях, създаване на функционални и отговорни институции, респект към решенията на Конституционния съд. Обективно погледнато, невъзможно беше да се очаква различна позиция по всеки от тези въпроси. Тук може да се добави и желанието на ЕС и САЩ час по-скоро да бъде възобновен диалогът с Белград, макар че се забелязваха различия в детайлите – така в Брюксел посрещнаха благосклонно решението на Курти да замени 100%-те мита с принципа на реципрочност и счетоха това за крачка напред, докато от Вашингтон му се противопоставиха. Що се отнася до вътрешнополитическата обстановка, в Косово тя до голяма степен е функция на геополитическите реалности, но преди всичко на поведението на САЩ и ЕС.

БГНЕС: Независимо от многократно направените изявления от страна на американския специален пратеник Ричард Гренел и на президента на Косово Хашим Тачи, че не е обсъждана размяна на територии със Сърбия като условие за постигане на споразумение, в общественото пространство коментарите по този въпрос не спират. Как смятате, водени ли са все пак разговори по темата на някакво политическо ниво и доколко реалистично е осъществяването на подобна идея?
Боби Бобев: Нямам някаква реална и поверителна информация по този въпрос. В този смисъл съм принуден да считам за вярно това, което заявяват и Гренел, и Тачи, и Вучич – че такива разговори не са водени и не са постигнати никакви договорености. И ако е истина отдавнашното твърдение на президента Хашим Тачи, че под корекция на границите разбира единствено присъединяването на Прешевската долина към Косово, невъзможно е да се очаква някакво сериозно одобрение от Белград.

БГНЕС: Как, според Вас, изглежда в момента посредническата роля на Европейския съюз? Като че ли от Брюксел не се чуват достатъчно категорични гласове по отношение на необходимостта от постигане на споразумение между Прищина и Белград? Не става ясно и какво биха предприели, в случай, че едната страна не приеме тяхното посредничество, както направи Хашим Тачи неотдавна.
Боби Бобев: Диалогът между Прищина и Белград започна през 2011 г. именно под егидата на ЕС и при координиращата роля на Върховния представител за външната политика и политиката за сигурност. В последно време има и нов елемент – определянето на Мирослав Лайчак за специален емисар за Западните Балкани и за диалога. В интерес на истината трябва да се каже, че в косовското общество и в политическия елит на страната съществува известна резервираност по отношение на Брюксел, аргументирана с това, че ЕС не се съобразява с интересите и постиженията на Косово – например по въпроса за визовата либерализация, както и с идеята, че твърде често се взема страната на Сърбия. Особено активен в тази посока е президентът Тачи, който определено счита, че САЩ трябва да бъдат водещата координираща сила в разговорите с Белград Официално обаче никой не заявява, че ЕС няма да изпълнява тези функции, а същевременно и Борел, и Лайчак твърдят, че ролята на Брюксел за скорошно постигане на окончателно споразумение между Прищина и Белград остава непроменена. Подобно е виждането в Берлин и Париж.
Що се отнася до Хашим Тачи, той не е отхвърлял ролята на ЕС, само заяви, че не би преговарял на една маса с Лайчак, който е представител на Словакия – непризнала Косово и гласувала против членството му в ЮНЕСКО.

Хашим Тачи

БГНЕС: Едно от основните правила във външната политика е ненамесата във вътрешните работи на суверенна държава. В този смисъл България не би могла да излезе с позиция за или против протичането на определени вътрешнополитически процеси в Косово, но, от друга страна, не би следвало да остава безучастна. Каква политика, според Вас, следва да има българската държава спрямо Косово? Трябва ли правителството да излезе с ясна позиция, свързана с един бъдещ договор между Сърбия и Косово и ако да, какво би трябвало да включва тя?
Боби Бобев: Поведението на нашата страна спрямо Косово е била и ще бъде рамкирана от позицията на целия ЕС, иначе не може и да бъде. Невъзможно е да очакваме България да взема страна по въпросите на вътрешната политика и обстановка. Аз обаче считам, че трябва да водим по-активна линия на сближаване и сътрудничество. Същевременно трябва да използваме максимално възможното си влияние в Прищина и Белград, за да насърчаваме преговорите за постигане на окончателното споразумение за нормализиране на отношенията – това би било изключително позитивно за цялостната обстановка в Западните Балкани.

БГНЕС: Каква ролята и участието на представителите на българската общност в управлението на косовската държава? Какви неизползвани ресурси има за развитието на двустранните отношения между България и Косово?
Боби Бобев: В Косово няма официално признато българско малцинство и в този смисъл няма участие на наша общност в управлението на страната. Що се отнася до двустранните отношения, резерви има в търговско-икономическото сътрудничество, както и в подкрепата за членство на Косово в различни международни структури – това би имало изцяло позитивен отзвук в Прищина.

Ричард Гренел

БГНЕС: Какво, според Вас, би могла да направи България, за да стане по-видима както в Косово, така и в региона на Западните Балкани?
Боби Бобев: Винаги съм твърдял, че пропуснахме много възможности да се превърнем в лидираща страна по отношение на Западните Балкани. При председателството ни на Съвета на ЕС проявихме похвална активност и ми се иска да не се губи инерцията от този факт. България трябва да бъде истински мост между Брюксел и района на Западните Балкани. А това означава активни двустранни отношения с всяка една от страните в района.

БГНЕС: Какво, според Вас, бихме могли да очакваме от избраното ново правителство на Косово, водено от Авдулах Хоти?
Боби Бобев: Тепърва ще оценяваме какви ще бъдат действията на кабинета Хоти при една сложна обстановка и сравнително крехко парламентарно мнозинство. Още преди парламентарното му утвърждаване се посочваха възможните основни приоритети – продължаване на борбата с пандемичната заплаха, активност спрямо необходимостта от последващо икономическо възстановяване и премахване на пречките за възстановяване на диалога с Белград. В някои информационни материали новият кабинет дори бе наричан „правителство на диалога“. Задачите са много и трудни за решаване, дано бъдат регистрирани позитивни крачки напред. /БГНЕС

Д-р Боби Бобев е доктор по история, дългогодишен сътрудник в Института по балканистика на БАН, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и в Нов български университет. През периода 1998-2006 г. е извънреден и пълномощен посланик в Албания, а през 2010-2014 – извънреден и пълномощен посланик в Косово.