1497г. — Васко да Гама достига до Индия
1510г. — почива Сандро Ботичели, флорентински художник
Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи, по-известен като Сандро Ботичели, е италиански художник. Наследява прякора си, който означава „Бъчвичката“, от пълния си по-голям брат. Ботичели е един от най-големите италиански живописци от Флорентинската школа, творил по времето на Ранния Ренесанс. Създава картини по митологически — „Раждането на Венера“, „Пролет“ — както и по християнски мотиви. По-късните му произведения са мрачни и драматични. Ботичели попада под въздействието на доминиканския монах и известен проповедник Савонарола и през 1497-1498г. сам изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. След като папата отлъчва Савонарола от църквата, а през май 1498г. той е обесен във Флоренция, Ботичели изпада в немилост и работи изключително на религиозни теми. След това заболява и умира в нищета. Творчеството му - запазени са около 150 произведения, е преоткрито чак в средата на 19 век.
1792г. – 24 брокери основават Нюйоркската фондова борса
24 брокери се събират под сянката на голямо дърво и основават Нюйоркската форндова борса. На мястото, където се намирало дървото, днес е разположена Уол стрийт. Улицата не е много голяма, води от Бродуей към брега на река Ист рийвър. Смята се за историческия финансов център на града. Името на улицата идва от градската стена, която през 17 век се явява северна граница на Ню Амстердам (едно от първите имена на Ню Йорк). Стената е строена като укрепително съоръжение, а по-късно населението павира улица покрай нея, която нарича “улицата на стената”. Дървеното укрепление е разрушено през 1699г. от британците. В края на 18 век в началото на улицата растяло дърво платан, край което се събирали продавачи и спекуланти и търгували, в това число и с информация. През 1792г. те решават да формализират асоциацията си и подписват Buttonwood Agreement. Това дава началото на Нюйоркската фондова борса.
1836г. — роден е Вилхелм Щайниц, австро-американски шахматист и първи световен шампион по шах (1866–1894)
Вилхелм Щайниц е австро-американски шахматист и първият официален световен шампион по шах (1866-94). Роден е в Прага, Австро-Унгария (днес в Чехия). Получава американско гражданство на 23 ноември 1888г. Умира в бедност на 12 август 1900г. в Ню Йорк.
1846г. – Адолф Сакс патентова саксофона
През 1841г. Сакс се премества за постоянно в Париж и започва да работи върху нова серия инструменти, които демонстрира през 1844г. Те получават името саксхорни и се използват широко и днес. През 1845г. изобретява не толкова успешните сакстромби, медни инструменти с по-тесен отвор от саксхорните. Още около 1840г. Сакс изобретява кларинет-бурдон, неуспешен предшественик на контрабас кларинета. По същото време той разработва и инструмента, с който е най-известен - саксофона, патентован през 1846г. С времето саксофонът придобива известност и през 1867г. Адолф Сакс получава преподавателско място в Парижката консерватория. Той продължава да прави нови инструменти до края на живота си.
1846г. – Адолф Сакс патентова саксофона
През 1841г. Сакс се премества за постоянно в Париж и започва да работи върху нова серия инструменти, които демонстрира през 1844г. Те получават името саксхорни и се използват широко и днес. През 1845г. изобретява не толкова успешните сакстромби, медни инструменти с по-тесен отвор от саксхорните. Още около 1840г. Сакс изобретява кларинет-бурдон, неуспешен предшественик на контрабас кларинета. По същото време той разработва и инструмента, с който е най-известен - саксофона, патентован през 1846г. С времето саксофонът придобива известност и през 1867г. Адолф Сакс получава преподавателско място в Парижката консерватория. Той продължава да прави нови инструменти до края на живота си.
1873г. — роден е Анри Барбюс, френски писател и общественик
Анри Барбюс е френски романист и журналист. Той става известен с романа “Огъня” (Le Feu), издаден през 1916г. В основата му стоят преживяванията на Барбюс по време на Първата световна война. Книгата показва растящата му омраза към милитаризма. За “Огъня” Барбюс печели При Гонкур.
1913г. — подписан е Лондонския мирен договор, с който се слага край на Балканската война
Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 1912–1913г. Една от целите на Балканския съюз е отнемането от Турция на областите Македония, Одринска Тракия и Северна Албания, което останало в пределите на Турция. Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море).
1916г. — в Англия за пръв път в света се въвежда лятното часово време
1956г. - България е приета за член на ЮНЕСКО