България 06.06.2020 08:19 Снимка: ДНЕС+
Във ВМА изолират плазма от преболедували COVID-19 по най-модерния метод в света
Проф. Румен Попов: При абсолютно всички пациенти, на които преляхме кръвна плазма, се наблюдава много добър терапевтичен ефект
Проф. д-р Румен Попов, началник на Центъра по трансфузионна хематология говори ексклузивно за Tribune.bg за особеностите на методите за изолиране на кръвна плазма, с помощта на която могат да бъдат спасени хора с COVID-19.
„Това, което правим в момента е така наречената апаратна плазмафереза, чрез която изолираме плазма от преболедувал COVID-19 донор. Това е най-модерният метод, който се използва в момента в света. Съвсем наскоро със съдействието на ръководството на Военномедицинска академия имах възможността да посетя една от водещите болници в Италия – „Сан Матео“, която се намира на около 40 км от Милано и всъщност там видяхме какво правят колегите и как си изпълняват задачите в този труден момент. Това правим ние сега, но с друг клетъчен сепаратор“, заяви проф. Попов.
„Необходимо е да създадем депо от конвалесцентна плазма, за да може да поемем всички онези случаи, които евентуално ще ги има при втора или трета вълна на коронавирус. Разбира се, това е по-модерният метод. В началото започнахме с даряване на цялостна кръв. При него след това единицата подлежи на обработка – центрофугира се. Плазмата се отлива в сателитен сак, който използваме веднага, още същия ден, след като бъдат направени всички необходими изследвания. Това е един от начините на работа – плазмата да не се замразява, да се изолира, да се обработи и изследва още същия ден, и когато всичко вече е готово, да бъде подадена от Кръвния център към Инфекциозна клиника за клинично приложение“, обясни специалистът.
Той посочи, че има и още един метод за изолиране на плазма – така наречената мануална плазмафереза.
„Малко стар и не толкова сигурен за донора метод. Затова смятам, че няма да го използваме в клиничната си практика“, отбеляза проф. Попов.
По думите му кръвната плазма е изключително важна за спасяването на човешки живот.
„Много е важна. При абсолютно всички пациенти, на които преляхме конвалесцентна плазма, се наблюдава много добър терапевтичен ефект. Ние сме обнадеждени от това. Разбира се, има още много неизвестни по отношение лечението с конвалесцентна плазма, но така или иначе ние поставихме началото. Ще се учим, ще наблюдаваме тези пациенти – кое как се случва. Важното е, че успяваме да съберем не малък брой донори, които са готови да дарят своята плазма за терапевтично вливане на нуждаещи се пациенти“, категоричен е проф. Румен Попов.
В много страни се прави преливане на кръвна плазма от оздравели на болни, така че те да получат антитела, и това дава отлични резултати при лечението. Антителата, които са изградени от организма на човека, който е преболедувал, неутрализират и спомагат за по-бързото елиминиране на вируса в пациента.
За първи път в България във Военномедицинската академия в София на 30 април беше извършено набиране на плазма от оздравели от COVID-19 с антитела и вливането ѝ на тежко болен пациент. Вече има множество излекувани доброволци с доказани антитела, които биха могли да спасят други човешки животи. Един от тях е и вицепрезидентът на Българската федерация по джудо – Даме Стойков, който дари кръвна плазма през седмицата. /tribune.bg
Още по темата
CHF | 1 | 2.00105 |
GBP | 1 | 2.27568 |
RON | 10 | 3.93076 |
TRY | 100 | 5.62834 |
USD | 1 | 1.83027 |
Последни новини
- 19:15 Малките земеделски стопани получават близо 10 млн. лв. за Кампания 2023
- 19:05 ОУ „Христо Ботев“ във Варна организира Ден на отворените врати
- 18:46 Били Айлиш разказа за своята бисексуалност и разкри: Винаги съм искала да напъхам лицето си във...
- 18:33 Първият в света редактор на човешка ДНК с изкуствен интелект е факт
- 18:21 Чанинг Тейтъм в ролята на зъл милиардер
- 18:09 Сделките с недвижими имоти в Европа се сринаха до най-ниските нива от 13 години
- 17:57 „Европа може да умре“: Макрон със знакова реч и призив за укрепване на отбраната
- 17:46 ЕК: Украйна, Бразилия и Великобритания заемат водещите места във вноса на храни в ЕС