Драгалевски манастир „Успение Богородично“ е едно от предпочитаните места за разходка край София, предаде репортер на БГНЕС.

След отмяната на забраната за разходки в природен парк „Витоша“ много софиянци с радост се разхождат в любимата планина. Едно от най-често посещаваните места свързано с нашата духовна история е Драгалевският манастир.

„Тук е много спокойно, много хубаво, виждате каква хубава гледка е”, сподели Асен, който е сред хората, които са решили да използват почивния ден, за да посетят манастира. Той съжалява, че няма време да идва по-често на това място.

Николай и Мария живеят в квартал „Драгалевци“ и често ходят до манастира.

„Винаги е бил много добре поддържан, монахините са млади, грижат се перфектно и сега даже са засадили разкошни цветя. Много е хубаво, атмосферата е прекрасна, въздухът е чист и разходката е приятна”, каза Мария. За нея, Драгалевският манастир е един отдушник на София, където можеш да дойдеш, да се помолиш, да се изповядаш, да подишаш хубав въздух, да се заредиш с положителна енергия. Съпругът й допълни, че живеят в района от 15 години. „Много сме щастливи, че имаме тая възможност, когато сме свободни да ходим до манастира. Той е символ на София и място, където човек може да се разтоварва, да запали свещичка за здраве, да си пожелае нещо”, посочи той.

Драгалевският манастир е построен през 1345 г. от цар Иван Александър (1331-1371) и до падането на България под турско робство е бил под закрилата на царската фамилия. В първите десетилетия на османско владичество манастирът има трудна съдба, както повечето български свети места.

През 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър обновил църквата. Той заедно със семейството му са изписани в пищни дрехиа. От XV век е запазена и друга сцена – как ангелът господен навива небето на руло като свитък пергамент по време на Страшния съд.

Църквата „Света Богородица“ е обновена и изписана два века по-късно от известния книжовник и иконописец св. Пимен Зографски. Днес стенописите са в Софийския исторически музей.

По време на Възраждането манастирът бил център на националноосвободителното движение в Софийско. През 70-те години на XIX век игумен на манастира бил Генадий, бивш знаменосец в четата на Ильо войвода и участник в Първата българска легия в Белград (1862). През 1871-1872 г. Левски редовно отсядал в манастира.

Около половин век след Освобождението, през 1932 г. манастирът става женски. Оттогава са жилищните сгради и църквата. Новата църква „Св. Мина“ естествено включва старата „Успение Богородично“. Двете са обединени с общ покрив. /БГНЕС