Какво е да си министър на общинското укрепване и напредък? Едва ли някой има представа, но дано поне Орли Леви-Абекасис, която ще ръководи новосъздаденото ведомство, да може да сподели след време.

В случая на пресния кабинет на Израел, 35-ти в историята на страната, дейността на Министерство на общинското укрепване и напредък няма да има никакво значение (подобно на поне още 4 новосъздадени такива). Но въпреки това, въпросното портфолио е важно в едно друго измерение: то символизира начина, по който се създаде този кабинет.

Орли Леви-Абекасис беше възнаградена от Бенямин Нетаняху за това, че напусна коалицията си с левите (с Лейбъристката партия и Мерец) и договори подкрепата си за правителството лично с министър-председателя на Израел (а не направи това чрез Бени Ганц и неговата Хосен Ле-Израел, които са другият основен фундамент в новия кабинет на страната, заедно с ултра-ортодоксалните партии на мизрахите и ашкеназите, съответно Шас и Яхадут ХаТора). Самата Орли Леви-Абекасис пък бе ценна за Биби не заради гласа си в Кнесета, а заради този си в кабинета, който ще притежава.

Засега новото правителство на Израел ще се състои от 34 министъра и 16 заместник-министъра (предстои кабинетът да бъде увеличен с още две места). Това е най-голямото правителство на Израел от създаването на държавата. И въпреки че сред израелското общество да имаше подкрепа за национална коалиция на обединението между Бенямин Нетаняху и Бени Ганц, то едва ли има такава за надуването на сметката на администрацията в условията на свиващата се икономика на страната (според собствените оценки на Министерство на финансите, тази година обемът на БВП-то на Израел ще се смали с между 4-ри и 6%).

Ако раздуването на бюджетната сметка е част от цената за оставането на власт, едва ли Бенямин Нетаняху би могъл да бъде заподозрян, че не би я заплатил. В крайна сметка, поне на този етап, Бенямин Нетаняху постига всичко това, което желаеше.

Първо, той ще бъде действащ министър-председател по време на съдебния процес срещу него или ще бъде поне в силна позиция (като "алтернативен премиер", което се предвижда от сделката между него и Бени Ганц за ротацията на най-важния пост в страната - премиерския). Срещу Нетаняху има обвинения в корупция, измама и злоупотреба с публично доверие.

Второ, правейки коалиция с Бени Ганц и неговата Хосен Ле-Израел, Нетаняху разби основния опозиционен блок, който стоеше срещу него, включително на проведените три парламентарни избора в последната една година. Яир Лапид и Моше Яалон, другите две съставни части на Синьо-бялата коалиция, остават в опозиция (въпреки че двама от колегите на Моше Яалон напуснаха формацията и създадоха друга такава, която присъединиха към правителството Нетаняху, но от квотата на Бени Ганц). Като председател на най-многобройната опозиционна група, Яир Лапид ще бъде и лидер на опозицията в настоящия Кнесет.

Трето, привличайки двама от тримата представилите в Кнесета на Лейбъристката партия, начело с нейния председател Амир Перец, който ще води портфолиото на Министерство на икономиката, Нетаняху унищожи възможността срещу него да бъде създадена ционистка опозиция от ляво. Това е същият Амир Перец, който през месец август миналата година предизборно си обръсна пословичния мустак, така че гражданите на Израел да видели по-добре устните му, когато казвал, че няма да прави коалиция с Бенямин Нетаняху.

Е, какво от това, мустаците растат. Мустаците и арабското население ще бъдат едни от немногото, които няма да получат министерство в новия кабинет на Биби Нетаняху.

Четвърто, назначавайки Рафи Перец за Министър на работите на Йерусалим и наследството, Биби Нетаняху разби (и без това не особено сплотената) национално-религиозната коалиция Ямина (състояща се от три партийни компонента, с Нафтали Бенет и Безалел Смотрих, наред със споменатия Рафи Перец).

Всичко това не означава, че пред Бенямин Нетаняху няма политически рискове, с оглед на създалата се политическа констелация.

Колкото и да бъде постоянна в критиката си, опозицията в Кнесетта ще бъде парирана от аритметиката (75 гласа "за" правителството срещу 45 "против"). По-важна е обаче съпротивата, която министър-председателят може да срещне в самия кабинет. Според споразумението между Нетаняху и Ганц всеки един от тях двамата ще има по 16 гласа в рамките на правителството (т.е. не всички министри ще имат право на глас, така че да не се разваля балансът между водения от "Ликуд" блок и този на Хосен Ле-Израел).

Друг потенциален и по-скоро стратегически риск пред Биби е този, че като опозиция в Кнесета остават прекалено важни партии със специфичен идеологически профил.

Оттук нататък, когато стане дума за политики, свързани с абсорбирането на части от Западния бряг от Израел или тези спрямо статута на арабското население в държавата Израел, Нафтали Бенет и Авигдор Либерам ще атакуват съвместно политиката на правителството на Нетаняху от дясно-националистически позиции. А когато актуалната тема касае статута и привилегиите на хареди-общността на ултра-ортодоксалните, то тогава ще се образува ситуационен алианс между Яир Лапид и Авигдор Либерман, който ще критикува политиката на Нетаняху от дясно-секуларни позиции.

Това е проблем, който Биби Нетаняху не трябва да подценява. Добре че в Израел, тъкмо от 2006-та година насам, си имат Министерство по стратегическите работи и планиране. /news.bg