Миналата седмица се появих в турска телевизия и разговарях с група бизнесмени в Швейцария. Един и същ въпрос беше във фокуса и на двете събития: Ще замени ли Китай САЩ като водеща сила в международната система в резултат на коронавирусната криза? Това беше озадачаващ въпрос от моя гледна точка, но фактът, че две интелигентни групи го повдигнаха, означава, че трябва да бъде разбран или, ако това не е възможно, поне да се анализира.

Възприятие срещу реалност
Това не е нов въпрос за мен. Съединените щати отдавна се смятат за водеща сила и се сравняват с други нарастващи сили. С известна регулярност общественото мнение в Съединените щати и на други места стигна до заключението, че САЩ са в упадък и биват изпреварени от други претенденти в икономическо или военно отношение, а понякога това става тайно.

През 50-те години на миналия век привърженици на маккартизма твърдяха, че САЩ са в упадък и Съветите ги изпреварват. Когато Съветите изстреляха „Спутник 1“ и изпратиха Юрий Гагарин в космоса, много хора по света бяха убедени в превъзходството на Съветския съюз, а мнозина в Съединените щати изпитаха паника от липсата на акцент върху научното образование. Когато Съединените щати бяха победени във Виетнам, мнозина, включително висши американски анализатори, заключиха, че САЩ отстъпват. Когато Ричард Никсън беше принуден да изпълнява временно функциите на президент, това подозрение се затвърди. Що се отнася до Китай, усещането, че той икономически ще задмине САЩ, беше широко разпространено в края на 90-те и началото на 2000 година. Темпът на растеж в Китай беше висок, защото беше предшестван от маоисткото бедствие. Екстраполиран на тази основа, брутният вътрешен продукт на Китай беше готов да изпревари комбинирания БВП на останалия свят, като се започне от САЩ.

За голяма част от света упадъкът на Съединените щати ще разчисти пътя за собственото им възстановяване. В някои случаи това е горчива радост – горчивината от това някога велики нации да бъдат заменени от нация, която считат за очевидно недостойна за лидерство. Съединените щати бяха център на глобалната система и надеждата, че тя ще се провали, доведе до това на всеки провал да се гледа като на предвестник на американския срив.

Подобни надежди е имало по време на Гърция при Александър (Македонски), по време на Римската, Британската и Османската империи. Всяка погрешна стъпка или нещастие бяха приемани като доказателство за предстоящото им разпадане. С течение на времето всички тези империи се разпаднаха, но не за много векове. Очакването не възниква от безстрастния анализ, а от надеждата. Как Рим можа да оцелее срещу Ханибал или Съветският съюз срещу нападението на Хитлер?

Общественото възприятие за властта се корени в събития, които може да имат малко общо с властта. Същността на силата може да бъде определена просто като способността да принуждавате другите да действат според вашите желания, дори това да е срещу собствените им интереси. Това е сложно уравнение. От една страна стои въпросът, как нациите могат да бъдат принудени към определено поведение. От другата страна е преценката от страна на обекта на власт дали болката от съпротивата или болката от капитулация е по-голяма. Това може да се разбере само в детайлите – замесените нации, какво се иска от тях, интензивността на болката и т.н.

Но общите инструменти на властта могат лесно да бъдат разбрани. Има военна сила, която в крайна сметка представлява заплаха или реалност от смърт и физическо унищожение. Налице е и икономическата сила, която е болката, която може да бъде причинена от широк спектър от икономически действия, като например задържане на необходими продукти или манипулиране на валута. Този тип власт не причинява смърт, но ограничава живота, като заплашва да причини бедност или по-нисък жизнен стандарт. Третият тип власт е политическата. Именно манипулирането на политическата система или общественото мнение в дадена държава за наличието на евентуална заплаха или прилагане на военна сила, налагането на икономическа болка или създаването на усещане за реалност, кара обществеността да реагира по начини, които отслабват нацията. Властта не е просто способността да се упражнява принуда. Тя включва понякога използването на стимули. Или може да наложи промени в действието.

Властта не трябва да е експлицитна. Съветската космическа програма оказа влияние на Съветите, като отвори вратата към възможността съветската власт в някакво недалечно бъдеще да изпревари американската сила. Това възприятие, което в ретроспекция изглежда нелепо, в краткосрочен план беше много реално. Нациите, които намалиха съветската военна мощ спрямо американската военна сила, трябваше да преоценят позицията си и да бъдат отворени за съветските желания. Дори и да не е пряко използване на сила, събитието Спутник-Гагарин генерира потенциално изместване на властта, което накара някои държави да променят отношенията си. Властта във всичките й измерения е по-фина отколкото прякото използване на принуда или икономическа сила.

Четвъртият вид власт е управлението на възприятията. Съветският съюз се разпадна през 1991 г. Седемнадесет години по-късно, през 2008 г., Русия започна война с Грузия. Този конфликт не преобърна катастрофалния крах на Съветския съюз; причините му все още бяха там. Но Русия не можеше да си позволи да изглежда слаба. Грузинската война не промени съществено относителната мощ на Русия, но промени възприятието за руската сила. По същия начин нахлуването в Сирия направи малко за нарастването на руската сила, но породи представа за по-големи руски възможности. Прякото прилагане на сила – в този случай военната, не е необходимо за промяна на възприятията. Тъй като действията на Русия бяха по-скоро пропаганда, отколкото военни постижения, използването на пропаганда (наричана по някаква причина хибридна война) може в някои случаи да създаде полезни възприятия без прилагането на реална сила.

Китай срещу САЩ
Това ни връща в началото на идеята, че Китай ще измести САЩ като водеща световна сила. Военно САЩ контролират Атлантическия и Тихия океан. Китай не контролира нито едното, нито другото. От военна гледна точка страната може да използва ракети и да задейства ядрено оръжие, но има ограничен флот и уязвима ракетна мощ. Следователно Китай дори не е близо до глобалната сила.

Икономически БВП на САЩ преди коронавируса беше 21 трилиона долара, а на Китай е 14 трилиона долара И двете икономики очевидно са се свили, но няма доказателства, че това ще намали съществено разликата между тях. Приблизително 19 % от БВП на Китай идва от износа, около 5 % от който е предназначен за САЩ. Приблизително 13 % от БВП на САЩ е от износа, около половината от който е предназначен за Северна Америка, а само половин процент е предназначен за Поднебесната. Китай има много по-голямо население от САЩ, така че доходът му на глава от населението е много по-нисък от този в САЩ. Това означава, че въздействието от свиването на икономиката върху стандарта на живот ще бъде много по-голямо в САЩ.

По отношение на политическата сила Китай се е поставил в опасно положение. Той не успя да отклони американските подозрения за своето поведение и намерения. В допълнение, не успя и при търговски преговори със САЩ. Това означава, че Китай допусна да се увеличи икономическото и военно напрежение с единствения си най-важен клиент. В момент на свиване на икономиката, когато вносът в САЩ ще намалее, Китай е изправен пред несъразмерни заплахи заради зависимостта си от износа.

Силният коз на Китай е зависимостта от веригата за доставки, която разчита на евтината работна ръка. Но коронавирусът демонстрира пред предприятията, създали веригата за доставки, че прекомерната зависимост от която и да е държава, както е в американската фармацевтична индустрия, може да унищожи дадена компания. Кризата превърна това в слабост, а не в сила, тъй като американските предприятия преместват веригите си за доставки от Китай. В някои случаи това не е сложно или скъпо начинание.

Китай се фокусира върху възприятието, за да компенсира слабостта си. Странните идеи като изграждането на система за сухопътен транспорт до Европа (т.е. инициативата за пояса и пътищата) са насочени към демонстриране способностите на една страна. Предоставянето на заеми на държавите има същия ефект, дори когато заемите не се реализират напълно. При сравнително ниска цена Китай се позиционира като финансова сила. По подобен начин американските военни движения в Южнокитайско море имат за цел да не упражняват властта на САЩ, а да създадат възприятие за здрава военноморска сила.

Пожелателно мислене
Китай е икономически и военно много по-слаб от САЩ. Но манипулирането на възприятието за неговата сила е достатъчно умело, така че турците и европейците са склонни да гледат на коронавируса като на преминаване към китайската сила. Смята се, че възприятието е реалност. В действителност не е така. В определен момент измамното демонстриране на власт кара противника да повярва в тази сила и това може да доведе до икономически, политически или военен конфликт, който възприеманата сила не може да спечели. Възприятието за война е добро за печелене на време. Но ако се експлоатира твърде дълго, възприятието за война става достоверно, предизвиква страх и ангажираност.

Сега, когато сме в разгара на кризата с коронавируса, САЩ заляха страната със стимулиращи пари и това ще има последствия. Същото ще се случи и при свиването на китайската икономика, заедно с нарастването на политическото безпокойство относно надеждността на китайското правителство, когато това наистина има значение. Въпреки че ще отнеме няколко години, за да се възстановят и двете страни, идеята, че кризата е отворила вратата за китайско господство, е странна или може би пожелателна. Болката е реална, но редът на нещата е стабилен. /БГНЕС

—————————————–

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс”.