Вечерта срещу Гергьовден се завързва коприва с червен конец и се поставя на покрива или на балкона. На сутринта се гледа - на когото китката е останала свежа, той ще е здрав, ако е повехнала - ще боледува.

Още се правят китки от лековити билки и се натопяват вечерта в котле с вода. На другия ден се замесва хляб от цветната вода.

Вярва се, че срещу празника излиза огън там, където има заровени пари.

Срещу празника рано сутринта, преди да пропеят първи петли, е добре да се окъпете в утринната роса за здраве. Народното поверие гласи, че всичко по това време е повито с „блага роса”. В нея е хубаво да се окъпят и жените, които искат да заченат.

Друго народно вярване гласи, че събраната и отнесена вкъщи гергьовска роса притежава лечебна сила. Утринната роса е от особено значение на Гергьовден. Има поверие, че ако се освежиш с утринната роса на Гергьовден, през цялата година ще бъдеш здрав.

Има обичай на 5 срещу 6 май хората от Източните Родопи да се качват на връх Дамбалъ. По стара езическа традиция дочаквали изгрева на слънцето, за да се облеят и отпият от целебната вода, стичаща се от върха. /tribune.bg