Зелените пакети за възстановяване на икономиката около кризата с новия коронавирус ще възстановят световната икономика и ще поставят света на пътя за справяне със срива на климата, но времето изтича за осъществяване на необходимите промени. Това е показал нов анализ, съобщава "Гардиън".

Проектите, които намаляват емисиите на парникови газове, както и стимулирането на икономическия растеж, дават по-висока възвръщаемост на държавните разходи в краткосрочен и дългосрочен план, отколкото конвенционалните стимулиращи разходи, е установило проучването на Оксфордския университет.

Много от проектите, които биха могли да създадат нови работни места в Обединеното кралство, са "в готовност да бъдат задействани", отговарят на изискванията за социално дистанциране и могат да бъдат започнати бързо, изтъква Камерън Хепбърн, директор на Смит училище по предприемачество и околна среда към Оксфордския университет и водещ автор на изследването.

Той посочи програми за енергийна ефективност във Великобритания, изграждането на мрежи за зареждане на електрически превозни средства, препроектирането на пътища за повече колоездене, защита от наводнения и засаждане на дървета. "Всички те се нуждаят от широкомащабно прилагане, предлагат работа с ниска до умерена квалификация и ще имат ползи по отношение на климатичните промени, както и за стимулиране на икономиката", настоя той.

Изследването на Оксфордския университет е сравнило зелените проекти за стимулиране с традиционните стимули, като мерките, предприети след глобалната финансова криза през 2008 г., и е установило, че зелените проекти създават повече работни места, осигуряват по-висока краткосрочна възвръщаемост на един паунд, изразходван от правителството, и водят до дългосрочно намаляване на разходите.

Изграждането на чиста енергийна инфраструктура е един пример, който генерира два пъти повече работни места за един паунд държавни разходи в сравнение с проектите за изкопаеми горива по целия свят. Други включват разширяване на широколентовия интернет, така че повече хора да могат да работят от вкъщи.

"Справянето с климатичните промени има отговор на нашите икономически проблеми", посочва проф. Хепбърн пред "Гардиън". В своите пакети от стимули след финансовата криза през 2008 г. правителствата до голяма степен не успяха да се възползват от потенциала за намаляване на въглеродните емисии на своите разходи, отчасти защото липсваха подготвени за осъществяване инициативи.

Този път страните вече имат ангажименти за намаляване на емисиите в рамките на Парижкото споразумение за климата, така че съществува рамка, която да изисква от тях да вземат предвид въглеродните емисии, както и по-добрата осведоменост за икономическите ползи от възобновяемата енергия, електрическите превозни средства и други чисти технологии. "Мисля, че този път има по-голям шанс за зелено възстановяване", увери професорът.

Констатациите от проучването, публикувано в Oxford Review of Economic Policy, дават академична подкрепа на призивите за "зелено възстановяване", направени от водещи експерти на фона на кризата с новия коронавирус (COVID-19).

Проучването също така подкрепя призиви за това каквито и да е спасителни мерки за компаниите, основаващи се на използването на изкопаеми горива или секторите, които отделят огромни количества парникови емисии, като авиокомпаниите и производството на автомобили, да получават помощи с условия, които биха наложили на компаниите да намалят влиянието си върху климата.

Брайън О"Калахан, също от Смит училището по предприемачество и околна среда и съавтор на проучването, отбеляза, че правителствата трябва да действат бързо. "След мащабните държавни разходи, често има колебание от страна на обществото да харчи повече. Естествената склонност може да е да се поеме по лесен път. Но това е единствената най-голяма възможност за правителството да оформи бъдещото десетилетие, а това може да даде значителен икономически тласък", коментира Брайън О"Калахън.

Изследването, съавтори на което са и икономистът и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц и лорд Никълъс Стърн, който е климатичен икономист, описва повече от 700 политики за стимули и прави сравнения с глобалната финансова криза от 2008 г. Повече от 230 експерти, включително висши служители от финансовите министерства и централните банки в 53 държави отговориха на проучване относно потенциала за ползи за климата и фискални мерки за възстановяване.

Стърн предупреди миналата седмица по време на събитието "Диалог за климата" в Петерсберг, където Великобритания, САЩ, Китай и други правителства обсъдиха климатичната криза, че стимулирането на нови работни места в секторите с големи емисии е недалновидно. "Работните места от миналото са несигурни работни места. За да създадем бъдещи работни места се нуждаем от правилния вид финансиране на правилното място в правилния мащаб и правилната цена", подчерта Никълъс Стърн.

Марк Карни, бивш управител на Bank of England, а сега финансов съветник на британския премиер Борис Джонсън за Cop26 (годишната конференция за климата на ООН, която трябваше да се проведе в края на годината в Глазгоу, но беше отложена за началото на 2021 г.), призова всички компании да разкрият плановете си за достигане на нетни нулеви емисии. "Всяка компания във всеки сектор, всяка банка и всеки застраховател, всеки пенсионен фонд трябва да се очаква да разработи и разкрие план за преход към нетни нулеви емисии", настоя той. /news.bg