В разгара на връхлетялата ни от всички страни пандемия с коронавируса, в Скопие се развихри с нова сила кампания в защита на македонистичния идентитет, език и история. Поводът е изискването на България в преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз да бъде спазен точно договорът между двете страни от 1 август 2017 г., както и Преспанският договор с Гърция.

В отговор на тази най-нормална процедура в Скопие изригна гейзер от жлъчни нападки с лексика от времето на Тито и Колишевски.

За голяма част от политическата, научната и журналистическата върхушка покрай Вардар европейските принципи, традиции и ценности имат някакво значение дотолкова, доколкото могат да бъдат използвани за увековечаването на собственото им благосъстояние и обществен комфорт. Затова и “патриотичната“ врява, вдигната шумно в мнозината медии, щедро захранвани с пари от близки и по-далечни държави, носи белезите на отдавна разшифрования специалитет на УДБА. Ето някои от тиражираните заглавия: „Бугариjа ни го условува датумот со македонскиот jазик и малцинство, “Ова се коси со европските вредности“, вели Димитров“; „Скандалозен е обидот на Заев и Димитров да сокриjат документот со коj се условува датумот за преговори“; “СДСМ крие од народот дека Македониjа е жртва на уцени од Бугариjа, граганите со jасна порака:Предавници не може да тргуват со државата“; „ВМРО-ДПМНЕ: Заев, Димитров, Спасовски и Шекеринска влегуват во проект за редифиниранье, создаванье на новата т.н. северомакедонска нациjа“…

Идеологическият коронавирус вече повече от седем десетилетия вилнее в съзнанието, мислите и действията на няколко поколения политици покрай Вардара. Това е сериозна, целенасочено привнесена зараза и всеки опит за нейното лечение среща жестоката съпротива на дълбоко окопалата се в държавния връх върхушка, независимо лява или дясна. Опитите на „дясната“ ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски с подписаната Декларация на 22 февруари 1999 г. в София да се внесе малка порция светлина в отношенията с България, набързо бяха погребани от последващите управленски формации в Скопие. Смелостта на „лявата“ СДСМ на Зоран Заев да подпише на 1 август 2017 г. договор за добросъседство с България, продължава да е трън в очите на цялата югоносталгична политическа кохорта в Скопие.

Има и изключения и те ще се множат.

Сред целия този сгъстен поток от пропагандно-идеологически внушения от времето на бивша Югославия, с адрес България, в аналитичния портал inbox7 се появи с коментар бившият македонски външен министър Денко Малески. Коментарът е озаглавен „НЕКОГАШ СМЕ БИЛЕ ЕДЕН НАРОД“. Няма да коментирам позициите на автора по другите страни на взаимоотношенията ни, но само това признание да беше! То потвърждава, че вече времената са други, че е налице пробив в бетонната матрица на югопропагандата.

Интересно е защо в развихрилата се словесна вакханалия обвиненията към българската позиция наблягат повече на забележките към езиковата норма, използвана зад Осогово, и на непризнаването на „македонско“ малцинство. Двата основни въпроса – за ГЕНОЦИДА НА БЪЛГАРИТЕ СЛЕД 1944 г. И ПРОЧИСТВАНЕТО НА СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАНЕ ОТ КАДРИТЕ НА ЮГОСЛАВСКАТА УДБА, РАБОТИЛИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПОРЪЧКИТЕ ЗА ЗАЛИЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ В МАКЕДОНИЯ – не се коментират. Това е генералният проблем, на който македонското общество е длъжно само да намери решение чрез една честна дискусия за всичко случило се в края на 1944 г. и след 1945 г.

И едно пояснение! Доктрината на македонизма е сътворена от сръбския професор Стоян Новакович, като средство за отродяване на македонците от българския им корен. Тя е изпратена за одобрение с писмо от 4 декември 1888 г. до министър на просвета Владан Джорджевич. Първоначално насърчена от Азиатския департамент на Русия, по-късно взета на въоръжение от Коминтерна, тя е наложена с желязна ръка като югокомунистическа самоличност на македонците от Тито, Темпо и Колишевски.

Да не забравяме, че географската област Македония от Цариградската посланическа конференция –декември 1876 г. – често попада в центъра на геополитическото съперничество между Русия и Запада, тук, на Балканите.

От това произлизат два съществени момента. ПЪРВО. Независимо коя велика сила успява да наложи влиянието си в региона, това в повечето случаи е в полза на гръцко-сръбските стратегии за Македония. И ВТОРО. България спрямо Македония винаги е постъпвала по подобие на истинската майка на детето в Соломоновата притча.

Днес картината е съвсем друга. За Европейския съюз ценностите са все още над геополитиката. България като част от ЕС също дава предимство на ценностите. А добре известно е, че фалшифицирането на историята, както и геноцидът – физически, духовен, морален – като явления, са чужди на европейските принципи и норми. Оттук и самочувствието на София, да поставя тези проблеми на масата на преговорите.

***

Що се отнася до въпроса за македонския език, той също се нуждае от повечко светлина.

В свое изследване проф. Стоян Ристевски от Охрид, извади достатъчно фактология, разобличаваща политическите машинации на Блаже Конески, за отхвърляне на резултатите на първата езикова комисия (27 XI 1944 г. – 4 XII 1944 г.) и за трагичната съдба на нейния председател, авторитетният езиковед Георги Киселинов. Втората комисия (15 II 1945 г.- 15 III 1945 г. ), въпреки включването на съпругата на Лазар Колишевски, Лиляна Чаловска, не постига желаната цел, поради масовата съпротива на цялата македонска интелигенция. Едва след като Милован Джилас привиква в Белград Малинска, Конески и Венко Марковски и в присъствието на четирима сръбски езиковеди професорите Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стеванович и Радован Лалич, с внушенията на които са вмъкнати пет букви от азбуката на Вук Караджич и след категоричното отстраняване на изконния български знак „Ъ“, е създаден този сърбизиран вариант на македонската азбука. Доколко азбуката отговаря на фонетичните особености на възрожденския македонски говор, това също подлежи на сериозна научна дискусия, която неизбежно ще доведе и до нейната ревизия.

Уважаеми новинари-бранители на „македонскиот язик“! Не си ли спомняте как през януари 1999 г. когато в Скопие за първи път дойде тогавашния главен редактор на в. “Македонска трибуна“, издаван от МПО в САЩ и Канада, Любчо Тодоров, вие с огромна доза нахакано самочувствие му задавахте какви ли не провокативни въпроси? Един от тях беше: “Защо „Македонска трибуна“ се списва с българската азбука, а не с македонската?“ И спомняте ли си, какъв беше краткият отговор на вашия гост? Той каза: “Ние списваме нашия вестник със Светиклиментовите букви. Махнете от вашата азбука буквите на Вук Караджич, за да се потопите в първоизвора …“

Този отговор обезсмисля и днес врявата, която се вдига до небето в защита на „македонскиот язик“.

Не разбират ли академиците в Скопие, че наличието на тези сръбски знаци в азбуката, отдалечава македонците от собствената им същност ?!

И една тема за размисъл. Австрийската нация произлиза от германската, но никой във Виена не си е помислял да сътворява , „австрийска азбука“ и „австрийски език“, както титовите наставници направиха с македонската азбука и език . Да сте чували за системно възпитаван в училищата, в университетите в обществото антигерманизъм в Австрия? Не, нали!

***

Ето че стигаме и до огромната духовна мощ, излъчвана от Гоце Делчев, чиято гибел на 4 май преди 117 години покруси цяла Македония и България.

Въпреки неотразимия блясък на личността му той също не беше пощаден от етноидеологическия фанатизъм, който не познава нито респект, нито срам. Фанатизмът не се посвени да нахлупи на главата на този великан на македонското освободително дело сръбския шайкач, за да го превърне в жалък отцеругател с ореола на „първотворец“ на фалшивата митология.

Историята, обаче, не търпи грим и маски.

Далеч преди да се родят днешните оплаквачи на загрозения идентитет, един техен предшественик, националният ренегат Димитър Влахов, все още недопускащ какви огромни размери може да получи фалшифицирането на историята, написа статия по повод гибелта на Гоце. Тя е публикувана на 4 май 1928 г. във в.“Македонско дело“, издаван във Виена от ВМРО (обедидена ), т.е. от Коминтерна и е озаглавена „Мястото на Гоце Делчев в македонското освободително движение“. Въпреки раболепието му пред болшевишките величия и по-късните му национални превъплъщения тук авторът изрича истини, които не търпят манипулации: “Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София… Той се бореше за освобождението не само на македонците-българи, но и на всички македонци… Той не се бореше, за да станат българите в Македония господстваща нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни…

Гоце беше революционер в пълния смисъл на думата. Негови учители бяха Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Каблешков…“

Професор Драги Георгиев, съпредседател на Българо-македонската смесена комисия по историческите и образователните въпроси, да не се прави, че не познава тези истини за Гоце! Поради доктринерско-матафизичната позиция на представителите на Скопие в комисията, нейната работа се обезсмисли. Те абсолютизират югокомунистическите постулати за история, език и идентитет и настояват от такава позиция да се обяснява естествено-протичащия исторически процес, предизвикал събитията и формирал личностите, техните характери, духовна същност и национално самосъзнание.

Какво има да се спори за Гоце Делчев? Той е най-изявеният апостол на организацията, която носи името Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация, т.е. Гоце се бори за освобождението на сънародниците си и в двете области, оставени от Берлинския конгрес под властта на султана. Да, но историците на Скопие, за свое удобство, отдавна за зачеркнали думата „Одринско“, което означава страх от историческата истина, от науката, която умишлено се оставя настрана, за да се навлезе в някакво ирационално политическо тресавище…

Проблемът не е коя страна ще наложи възгледа си за дадена личност или събитие, както неведнъж в публицистични изяви обяснява проф . Драги Георгиев, а почитта към делата, жертвите и паметта на предците ни, въпреки натрапваната психология за безалтернативността на сегашното идейно и морално статукво в младата държава.

Нека да бъдем наясно! Никой не отрича правото на днешните граждани на младата държава да наричат себе си македонци. Никой не отрича понятията „македонец“, „македонско“, те са законно право на всички, родени в тази държава.

Френският енциклопедист от XVII в. Блез Паскал има едно гениално прозрение: “Истинската философия, се надсмива над философията“! Преведено на езика на разглеждания тук проблем, то би зазвучало така: „Истинският македонец се надсмива над македониста!“ Защото македонизмът е внесена отвън формула за обезличаване АЗ-ът на македонеца.

Катарзисът в македонското общество е неизбежен. Той ще е болезнен, но – оздравителен и напълно в духа на Гоцевото разбиране на света, като „поле за културно съревнование между народите…“. /БГНЕС

——————————

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.