От началото на епидемията от COVID-19 не малко чужди политици, експерти и медии твърдят, че засегната от вируса китайска икономика може да се окаже най-сериозната заплаха за регионалната и световната икономики, като някои дори съживиха расистката реторика, говорейки за Китай като за „болния човек на Азия". Няколко месеца по-късно обаче, след като Пекин се справи успешно с епидемията, неуспехите в други страни – от САЩ до Великобритания, се оказаха всъщност най-големия риск и за китайската, и за глобалната икономики, съобщава Радио Китай.

Последното доказателство за това са данните от тази седмица, които показват, че макар дейността на фабриките в Китай да се разширява, новите поръчки от чужбина са спаднали драстично, а някои компании дори са започнали да отказват съществуващи. През април индексът на мениджърските покупки в промишлеността е спаднал с 1,2 процента до 50.8 пункта, което е опасно близко до нивото на свиване.

Най-големият спад е в подиндекса за новите поръчки за износ. Той е намалял с 12,9% до 33.5 пункта, което означава, че се намира дълбоко в територията на свиване. Според Националното статистическо бюро това се дължи на „бързото разпространение на коронавируса в чужбина и представлява относително сериозно предизвикателство за китайската външна търговия".

Въпреки че в последните години делът на износа в икономическия ръст на Китай намалява, той все още е около 20% от БВП. В световен план, търговията заема над 58% от общия ръст на БВП, а Световната търговска организация прогнозира, че тя може да спадне с между 13 и 32% през 2020 г. На този фон, вместо да работят заедно за улесняване и насърчаване на търговските потоци, повече от 80 страни са наложили различни ограничения, най-потърпевш от които е Китай.

За Пекин последните данни на индекса на мениджърските покупки са поредното изправяне пред горчивата истина, че докато се опитва да работи за справянето с епидемията в света и съдейства за бърз рестарт на засегнатите икономики, външната среда не само няма да се подобри, но и ще се влоши. А това означава, че правителството ще трябва да отдели по-голямо внимание на вътрешния пазар и да оказва повече подкрепа на бизнеса в търсенето на нови възможности за развитие.