Информационният меморандум за проекта АЕЦ "Белене" бе изпратен до всички потенциални кандидати от т.нар. "кратка листа" (short list), съобщиха от Министерството на енергетиката.

Компаниите са: Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), Атоменергопром АД - Росатом, Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС - Франция и Дженерал Електрик, САЩ.

Документът съдържа базова информация за проекта, правната рамка в страната, както и анализ на пазарната ситуация в региона. Преди изпращането на този документ от компаниите подписаха споразумение за конфиденциалност по проекта. То е обвързващо както за самите тях, така и за всички техни консултанти, банкери, агенти и други.

Заради продължаващите мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса, информационният меморандум е изпратен онлайн. Стремежът на българската страна е да създаде оптимални условия за кандидатите да подготвят обвързващата си оферта в условията на извънредно положение.

Заради пандемична обстановка срокът за изготвяне на обвързващи оферти ще започне да тече от датата, на която ще бъде осигурен физически достъп на кандидатите до "информационната зала" за проекта. Тази зала е обособена в сградата на Националната електрическа компания.

Припомняме, на 19 август 2019 г. изтече крайният срок за кандидатстването за стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ "Белене". Малко по-късно стана ясно, че руската държавна корпорация "Росатом" също е подала заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор по проекта АЕЦ "Белене". До момента е предоставено заявление за стратегически инвеститор от китайската и корейската ядрена корпорация.

Процедурата беше публикувана на 22 май 2019 г. в Официалния вестник на Европейския съюз. Срокът за приключването й е 12 месеца от датата на обявяване.

На 7 юни 2018 г. Народното събрание размрази официално проекта за строителство на втора ядрена централа в България - 30-годишният проект "Белене", след което такова решение гласува и Министерския съвет.

Срещу строителството се обявяват категорично против всички десни формации, които в момента са извън парламента. Критика изказват и четирите организации от АОБР, които не са доволни от изискванията на държавата към стротиелството на нова ядрена мощност.

Експерти смятат, че проектът за втора атомна електроцентрала в Белене не е нужен на нашата електроенергийна система.

Мораториумът върху строителство на АЕЦ "Белене" бе въведен от Народното събрание през 2012 г. - в първото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. На 16 март 2010 г. Борисов определи проекта като "гьол за 800 млн. лв.". Темата за проекта АЕЦ "Белене" обаче стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. Той бе вдигнат по време на третото правителство на Борисов.

БАН публикува доклада си в началото на 2018-та година, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), но дори и това не намали споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа.

На 16 ноември 2017 г. се състоя и представянето на резюмето от доклада на БАН в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. Това резюме дава вариант за реализация на АЕЦ "Белене", но при условие, че бъдат постигнати параметрите на финансовите анализи. От БАН категорично защитиха доклада си и 90-те варианта, които той дава.

БАН публикува доклада си в началото на годината, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), но дори и това не намали споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа.

След това обаче премиерът Борисов излезе с още една авангардна идея проектът "Белене" да стане общобалкански проект, който да се осъществи с европейско финансиране.

По време на посещението си у нас през месец май 2019 г. руският премиер Дмитрий Медведев потвърди, че руската страна има интерес към АЕЦ "Белене". /news.bg