На 24.10.2019г. Варненският окръжен съд е признал за виновен Васил В., че на 5 май миналата година при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение, като не е съобразил скоростта си. В резултат по непредпазливост е причинил смъртта на жена и средна телесна повреда на мъж, пътували в колата му. Деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 3.65 промила. 

Васил шофирал по бул. „Св. Елена“ във Варна с двама спътници – Иванка Г. - жената, с която дълги години съжителствал и Горан М. Водачът блъснал автомобила в бордюра до автобусна спирка, загубил управление, колата навлязла в лентата за насрещно движение и се ударила в тролейбусен стълб. Иванка починала. 

След производство при съкратено следствие, първата инстанция наложила наказание 11 години лишаване от свобода, което намалила с 1/3 – на 7 години и 4 месеца. Шофьорът бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за 5 години. 

Васил В. на два пъти преди това е бил осъждан за престъпления против транспорта – за управление на МПС в алкохолно опиянение и за причинена катастрофа със средна телесна повреда и бягство от местопроизшествието. Многократно са му налагани административни санкции заради шофиране след употреба на алкохол. 

Подсъдимият е обжалвал последната присъда на Окръжния съд. Делото е било насрочено за разглеждане пред Апелативния съд през март, но заради въведеното извънредно положение е отсрочено. Сега Васил В. помоли съда да измени мярката му за неотклонение в домашен арест. 

 
Аргументите на защитата: първо, ако страната не беше в извънредно положение, втората инстанция щеше да се е произнесла. Второ, Васил е лишен от част правата, които би имал като осъдено лице – да работи в местата за настаняване на лишени от свобода. 

Становището на Апелативната прокуратура е мярката за неотклонение да остане същата, тъй като подсъдимият има практика да извършва транспортни престъпления и да пренебрегва правилата. Потвърждава го факта, че в изпитателния срок по първото си дело е извършил престъпление. 

Апелативният съд не намери основания да определи по-лека мярка за процесуална принуда. Това производство задължава съда да прецени налице ли са нови обстоятелства, които да налагат нова мярка. Такива в случая няма, заключи съдебният състав. Видно от справките за съдимост и за извършените нарушения, не е отпаднала опасността подсъдимият да се укрие или да извърши ново престъпление. Въведеното извънредно положение засяга не само задържаните и лишените от свобода, а всички граждани на Република България. След отпадане на извънредните мерки, делото ще бъде насрочено и разгледано в срок, увери този състав на съда. И припомни на подсъдимия, че има възможност да уведоми управата на затвора за желанието си да се труди и няма пречки да го прави.
Като изложи тези доводи, Апелативният съд отказа да измени мярката за неотклонение „задържане под стража“, наложена на Васил В., за това че в пияно състояние е причинил смъртта на един човек и телесна повреда на друг.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.