На 27 април 1949 г., преди 71 години, с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от вицепремиера Васил Коларов (премиерът Георги Димитров е на лечение в Москва, където малко по-късно умира). С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО).

С тази задача е натоварено МВР-ДС, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милка, Кичето, Магареца, Белица, Совата и Предела.

Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на тоталитарния комунистически режим. Сайтът desebg.com припомня историята му.

Придобил известност като концлагера „Белене”, той е изграден на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото става известно като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 г. под конвой е прехвърлена първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол”.

Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен тежък физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана.

Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.

През лагера преминават десетки хиляди души, като след смъртта на Сталин през 1953 г. политическото въдворяване в НРБ е преустановено за кратко. През 1956 г. след Унгарското народно въстание то е възобновено.

В периода 1953-1956 г. в „Белене” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани противници на режима от цялата страна с присъди, получени на монтирани съдебни процеси.

През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера „Белене”, след на Запад се публикуват информации, че в България все още има лагери.

Въпреки че „Белене” е закрит през 1959 г. в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица, предимно земеделци и през 1960 г. Тогава той е обособен като затвор.

През 1985 г. на мястото на някогашния Втори обект на лагера „Белене” са изолирани без съд и присъди общо 517 български турци, арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване, проведено от режима на БКП. През април 1986 г. задържаните обявяват гладна стачка, която продължава 30 дни.

През 1987 г. повечето от лагеристите са освободени от „Белене” и са интернирани в различни райони на страната.

След краха на комунистическия режим в България през 1989 г. „Белене” се превръща в място за памет на жертвите на лагерите по времето на управление на БКП.

На 7 юни 1990 г. се провежда първото организирано поклонение на Втори обект на остров Персин по инициатива на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се превръща в митинг, на който присъстват няколко хиляди души от цялата страна, сред които и много бивши лагеристи, както и представители на политическата опозиция.

В следващите години „Белене” в края на месец май или началото на юни се извършва годишно поклонение на мястото на бившия Втори обект. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са поставени кръст и полумесец, символизиращи присъствието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.

В началото на ХХI век репресираните земеделци започва изграждането на мемориал, но бетонният постамент остава недовършен и до днес.

През 2005 г. на една от пустеещите сгради е поставена паметна плоча от името на БЗНС – Народен съюз – Плевенска област.

През февруари 2020 г. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата на свое заседание след доклад Национален институт за недвижимо културно наследство приема концлагерът „Белене” да придобие статут на групово историческа недвижима културна ценност от най-новото време с категория „Национално значение”.

Решението е взето по предложение на журналиста Христо Христов, направено през 2014 г. /desebg.com/