Броят на хората в световен мащаб, преживели паник атака поне веднъж в живота си, се увеличава непрекъснато. А когато тя дойде веднъж, шансът да се повтори е голям.

Дори да имаме чувството, че паник атаките ни връхлетяват без основателна причина, сякаш от нищото, всъщност не е така. Нашите ежедневни навици и негативни мисловни модели са тези, които ни вкарват все по-дълбоко в спиралата на паническото разтройство.

И когато ни обземе чувството на безпокойство, най-вероятно отново сме го предизвикали по един от тези начин.

Страх от паник атака

Да се страхуваме от това да получим паник атака в даден ситуация е най-лесният начин сами да я предизвикаме.

Преувеличаване

Ако имаме навика да правим от мухата слон, то тогава нищо чудно, че паниката е наш верен спътник. Когато всичко за нас е на живот и смърт, всяка задача е най-важната на света и крайностите са обичайният ни начин на мислене, вредим на себе си повече, отколкото го осъзнаваме.

Черногледство

Задълбаването винаги в най-черния възможен сценарий също много бързо ни кара да изпитаме онази завладяваща паника. Това, че нещо теоретично е възможно да се случи, не значи, че наистина ще се случи. Но мисълта за него кара сърцето ни да бие учестено, а съзнанието ни да е напълно замъглено.

Хипервентилация

Това е синдром на учестеното, плитко дишане, което е основен признак за прекомерно безпокойство. То е и един от симптомите на паник атаката, казвайки на тялото ни, че нещо не е наред.

Най-лесният начин да се противопоставим е като практикуваме дълбоко и бавно диафрагмено дишане. Вдишваме през носа за четири секунди, издишваме през устата за шест. Правим пауза от две секунди и повтаряме няколко пъти.

Стрес

Изпитваме го ежедневно, по един или друг повод. Дали ще е работата, семейството, финансите или любовта - причините да сме стресирани са много. А това усещане лесно отключва паник атаките. Затова е от съществено значение да успяваме да релаксираме и "изключваме" за проблемите, пише The Healthy.

Заключения

Стигането до крайни изводи, които вероятно са верни само в главата ни, е друга лоша услуга, която си правим. Ако решим, че ще се изложим на интервюто за работа или че всички колеги ни мразят, без въобще да сме сигурни в това, паниката лесно ще ни обземе.

Емоционални разсъждения

Подобно на горния навик, и тук сами се убеждаваме в неща, които не са истина. Това, че може да се чувстваме виновни за дадена ситуация, не значи, че наистина сме. И е важно да мислим не чрез емоциите, а чрез разума си.

Премисляне и анализираме

Колкото повече задълбаваме в дадена ситуация, толкова повече тревожност генерира тя у нас. Най-важният съвет, който можем да дадем сами на себе си, е да не съжаляваме за миналото и да не се тревожим за бъдещето, защото те не са под наш контрол. Няма нужда да премисляме всяка своя казана дума на първа среща и да съжаляваме, че не сме се изразили по друг начин.

Отлагане

В краткосрочен план то може да намали напрежението ни - ако си дадем кратка пауза по време на напрегнат работен ден например. Но ако се превърне в наш навик, по-скоро ще генерира паника. Паника от това, че имаме куп несвършени задачи и прекалено малко време за тях например.

Социалните мрежи

Според различни изследвания, колкото повече време прекарваме в социалните мрежи, толкова по-голяма е вероятността да изпитваме тревожност, депресия и паника. А безпокойството от нещата, които виждаме онлайн, предизвиква паник атаки.

Тълпи

Доста често паник атаките се появяват, когато сме заобиколени от много хора. Тогава се отключва агарофобия - страх от това да бъдеш в тълпа. /lifestyle.bg