И до днес тракийската цивилизация е забулена в мистерия и има много въпроси, на които учените все още не са дали отговори. Едно обаче е сигурно – траките са ни завещали стотици паметници, благодарение на които можем да се докоснем до тяхната богата култура.

Ще ви разкажем за една от най-впечатляващите и най-добре запазени тракийски гробници по българските земи. Свещарската гробница се намира близо до село Свещари, община Исперих, на 42 километра от Разград. Тя е част от историко-археологически резерват „Сборяново”, обхващащ западната част от Лудогорското плато, между селата Свещари и Малък Поровец. Резерватът обхваща още няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.

Тракийската гробница е открита през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново) край селото и това я прави едно от най-сензационните открития на миналия век. Това, което различава Свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ? стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това.

Тя е построена през първата половина на III в. пр.н.е. Нейните размери са впечатляващи – дълга е 7,5 метра, широка е 6,5 метра, а височината ? отвътре е 4,45 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички помещения са покрити с полуцилиндрични сводове, разположени асиметрично с различна височина. Входът на преддверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации има и на много места в гробницата, включително животни и други форми.

Учените смятат, че това е последния дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в региона. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно гетски владетел, другите са на 25-годишна жена, вероятно съпругата му, която трябвало да го придружава в задгробния живот. Другите останки са частични, историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.

Изключително красива и интересна е украсата на самата гробна камера. Като цяло тя е изградена в елинистичен стил, но е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са оформени като колонада, но вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на десет жени, с ръце вдигнати нагоре към тавана, наречени кариатиди. Височината им е 1,2 метра. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва дрехите им. Краят на дрехите им е обърнат нагоре и наподобяват чашка на цвете. За майсторството на техните създатели свидетелства това, че всяка една от тях е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя и две хилядолетия по-късно ние можем да видим кафявата боя по косите им.

На полукръглата стена под свода на гробната камера чрез рисунка е изобразен ритуалът по хероизация (обожествяване) на покойния владетел. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато.

Както сцената на хероизацията, така и кариатидите са останали недовършени. Рисунката е очертана само с креда, а ръцете на някои от жените са издялани грубо. Това навежда на предположението, че владетелят, за когото е била предназначена гробница е починал преждевременно, вероятно в битка, и затова майсторите не са успели да довършват докрай работата си.

За богатствата на владетеля, които са положени, за да му служат в отвъдния живот, не може да правим предположение, защото най-вероятно всичко е било заграбено още в древността. В страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, който са били посечени там, за да служат на мъртвия в задгробния му път. В насипа на могилата са намерени следи от жертвени ями и огнища, където са били извършвани сложни погребални обреди.

Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили. Освен забележителната гробница са разкрити още част от крепостни стени, различни религиозни съоръжения и множество артефакти. Макар да нямат категорични доказателства, учените предполагат, че там се е намирал тракийският град Хелис, изграден през IV в. пр.н.е., столица на цар Дромихет. Площта на града се е простирала на над 100 декара земя и била защитена от крепостни стени. Вероятно там са били разположени резиденциите на тракийската аристорикрация. Проучванията все още продължават, защото е изследвана само една малка част от историко – археологически резерват „Сборяново”.

Заради своята уникална архитектура и украса още три години след откриването си – (1985 година) Свещарската гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Ненапразно тя е толкова високо оценена – майсторството и изяществото на този забележителен паметник на тракийското изкуство могат да оставят всеки посетител без дъх. /bulgarianhistory.org/