Интервю на Лили Друмева с психолога Тодор Шопов

В период на карантина всички седим вкъщи и освен ходенето до магазина и аптеката, се чудим с какво да си запълним времето. Късметлии са тези, които могат да работят онлайн или пък имат възможност да излизат и да ходят на работа, дори и само за ограничено време. Изисква се самодисциплина, организация и сила на духа, за да може да планираме времето си у дома. Общо взето се въртим между компютъра, телефона и телевизора.

Особености на националните карантини
Разбира се, има и други домашни занимания, като чистене и подреждане, които много от нас обаче приключиха след първата седмица. Човек е социално същество и има нужда да се вижда с други хора. Общуването онлайн невинаги дава удовлетворение и спокойствие. Много от нас в този период изпитват чувства като самота, страх, депресия и паника. Именно затова разговарях с психолога Тодор Шопов, задавайки му следните въпроси.

Господин Шопов, предполагам поддържате контакт с Вашите пациенти по време на карантината. Какви са техните оплаквания?

T: Интересна е ролята, в която пациентите и въобще хората са поставени, в следствие на карантината, а именно – в ролята на като чели, наказани деца. Това ги прави от една страна по-сдържани, ангажирани към изпълнението на ограниченията, но и тревожни, емоционално дистантни и често раздразнителни. При някои се наблюдава засилване на паническите симптоми, фокусиране върху телесни усещания и тревожност около здравето, което е следствие на случващото се. В не малка степен хората са притеснени за своите финанси. Аз, разбира се съм насреща за онлайн срещи и така поддържам контакт с пациентите.

Всички се страхуваме от коронавируса. Познавам хора, които дори от началото на карантината изобщо не са излизали. Какви са Вашите съвети, за да преодолеем страха?

Т: Всъщност, не всички се страхуват, но в голяма степен хората изпитват някаква форма на тревожност, която при някои е в степен на ирационалност, наподобяваща фобия. Страхът е несъразмерен спрямо източника. При хората се наблюдава стремеж към свръх информираност и често тя е от недостоверни източници, разпространявани в социалните мрежи. Съветът ми е да се ограничи фокуса върху COVID-19 и да се изгради критичност по отношение на приемането на информация. Трябва да се запитаме и какво ни дава тази информация? С какво ни помага? Всъщност помага ли ни или ни вреди? Можем да насочим фокуса си върху далеч по градивни неща. Покрай пандемията, забравяме, че съществуват други неща, които някак пропускаме в момента.

Има различни видове страх в момента. Единият е, разбира се, да не се заразим с вируса. Друг е например да не се разболеем от нещо друго и да ни се наложи да потърсим лекар, какъвто в момента няма. Ходенето по болници не е желателно. Трети страх е от това как ще продължим след епидемията. Много хора вече са свършили спестяванията си, други са загубили работата си. Как може психически да си помогнем, за да преодолеем тези състояния?

Т: Страхът в основата си е липса на усещане за справяне – от базовия страх дали ще оцелеем, до ирационални страхове дали нещо няма да ни навреди и застраши нашето оцеляване. За да засилим усещането си за справяне в ситуацията, първо е необходимо да разграничим това, което зависи от нас и това, над което нямаме контрол. Да оставим, всичко, което не е в нашите ръце и да се заемем с нещата, които зависят от нас. От друга страна е необходимо да заменим страха с преосмисляне на случващото се. Да премахнем търсенето на смисъл в живота и да се насочим към добавянето на смисъл към нещата, които ни се случват в живота.

Особено трудно е за хората, които живеят сами, които са необвързани. Те нямат с кого да общуват. В момента няма и как да се посещават роднини и приятели. Какво бихте им препоръчали, за да не изпаднат в депресия?

Т: Нека погледнем на депресията като инвестиция в загуба по един психичен начин. И ако сравним понятията с икономичните им еквиваленти, никой инвеститор не би инвестирал средствата си в неизгодна сфера. Как бихте инвестирали своята психична енергия? В нещо, което да е от ползва за вас. Депресията, негативните преживявания са отдръпване, отделяне, което можем да използваме за преосмисляне на ситуацията по нов, полезен за нас начин, а защо не и да започнем нещо изключително ново за нас, като хоби, обучение. При депресивните преживявания, се наблюдава и изкривяване в мисленето, което може да не е в съответствие на реалността, затова е необходимо да бъдем чувствителни към онова, което минава през главата ни в тези моменти и да го подлагаме на тест в реалността – до колко това, което мислим е реално и до колко е базирано на изкривяването на мислите. Всъщност много хора, които са сами, визуализират фантазни преживявания, които биха имали, ако бяха с човек до себе си, но често представите им са нереалистични. Нека вземем за пример карантината в Китай. По последни данни, там в следствие на карантината са се повишили броя на разводите и степента на домашното насилие. Отвъд това, мисля че това, което наистина ни липсва във виртуалното общуване, са набор от сетивни усещания, които няма как да бъдат заменени. Липсват ни неща, които до този момент, някак не сме регистрирали като важни в реалното общуване – цялата тонална гама на човешкия глас, ароматът на другия, докосването, „високата резолюция“ на човека срещу теб. Имаме една орязана версия на човешкото общуване, която може да ни послужи за оценяване на реалната комуникация в бъдещето.

Проблеми с изолацията имат и хора, които живеят с партньорите си и семейства с деца. Те прекарват заедно цял ден, затворени в малко помещение, а често това води до караници и скандали. Как може да намерим спокойствие и баланс в такива ситуации?

Т: С правилно разпределяне на ролите. Тук поставените граници в отношенията са от изключителна важност. Когато всеки е наясно със своята роля и не навлиза в пространството на другия, балансът и спокойствието ще бъдат постигнати. Можем да погледнем на поставеното в ограничение семейство, като на отбор, с обща цел. В един спортен отбор рядко има конфликти, тъй като всеки е наясно с позицията си и уважава тази на съотборника са.

Със сигурност разходите в парковете действат добре на психиката. За съжаление в момента те са забранени, но можем да се разхождаме и по улиците. Препоръчвате ли излизане в тази ситуация?

Т: Аз не бих се ангажирал с препоръчването на неща в тази посока, тъй като не е в моите компетенции, но бих препоръчал всеки да бъде отговорен към начините на разтоварване и ако те са в разрез на забраните и ограниченията, нека намери своя алтернатива за да открие баланс в настоящето между желанието и забраната.

Липсата на физически контакт с човек е трудно нещо. Сега оценяваме наистина колко хубав е бил животът ни и колко ни липсват социалните контакти. А може би е по-трудно за хората, които са екстровертни, отколкото за интровертните. Как мислите Вие?

Т: В този момент, едно от най-важните неща, безспорно е оценяването на живото общуване и колко невероятно и важно е за нас. Всъщност може да е еднакво трудно и за екстровертите и за интровертите. Екстровертите, от една страна са насочени към ангажираност в много социални контакти и форми на общуване, но често те са на по-повърхностно ниво, без задълбочаване, докато при интровертите, социалните контакти са по-малко, общуват със значително по-малък брой хора, но често дълбочината в отношенията е осезаемо по-висока.

Дайте все пак една оптимистична прогноза и няколко съвета как да се справим с изолацията, как да намерим нещо полезно и позитивно в тази тежка ситуация?

Ключът към справянето с изолацията и адаптацията в отношенията, нека ви изненадам, накрая, не е във формата на общуването, а в качеството му. За да се справим с усещането за самота и опасните ефекти, произтичащи от редуцираните отношения, е необходимо да направим свързването с важните за нас хора по по-дълбок начин. Да споделяме, разкриваме себе си по-добре, нашите терзания, нашите копнежи и да се опитаме да разберем по-добре другия. Чувството за свързаност надделява усещането за физическа дистанция и в крайна сметка рационалният мозък разбира, че това е временно, след което предстоят прекрасни моменти в живото общуване.

Ситуацията е своеобразно училище за живот по един нов и различен начин, от този, който сме живели до момента и трябва да е ясно, че за добро или лошо, много неща няма да бъдат същите. Ще се променят поведенчески навици в сфери от ежедневието, пазаруването, обучението, използването на виртуалното пространство. Начинът ни на функциониране в момента ще остави трайна следа дори и след пандемията. Ще научим много нови неща за света, но и за себе си, които да ни направят една нова по-добра версия. /dnews.bg

Припомняме, че от 13 март 2020 година на територията на Република България е въведен режим на извънредно положение, целящ ограничаването на разпространението на коронавирусна инфекция и заболяването, наричано COVID-19. Със заповед на министъра на здравеопазването са въведени редица ограничителни мерки в социалния и икономическия живот. Стриктното спазване на указанията на експертите и Националния кризисен щаб ще предотврати разрастването на епидемията. 
Пазете себе си и се грижете за близките си!

Спазвайте хигиенните предписания и помнете:
- избягвайте контакт с болни хора, особено такива с кашлица;
- избягвайте посещения на пазари и места, където има живи или мъртви животни;
- прилагайте общите хигиенни правила по отношение на хигиената на ръцете и хигиената на храната;
- измивайте ръцете си със сапун и вода ИЛИ използвайте дезинфекционен разтвор на алкохолна основа преди хранене, след използване на тоалетната и след всеки контакт с животни;
- избягвайте контакт с животни, техните екскременти или изпражнения

Останете си у дома!