Сингапур постигна успех срещу коронавируса с четири основни мерки. В Европа обаче не успяха да ги приложат навреме, нито пък навсякъде. Затова в Сингапур животът отново кипи, а в Европа цари парализа.

Кризата с новия коронавирус обърна света с главата надолу: Колкото и да е иронично, гражданите на "авторитарни" азиатски държави като Сингапур изглежда се радват на повече свобода от западноевропейците в последните седмици. Въпреки сериозната икономическа и логистична обвързаност с Китай, Сингапур успя да ограничи случаите на Ковид-19 на своя територия и да остави публичния живот да тече необезпокояван.

Как Сингапур овладя епидемията

Въпреки че е известен като глобално средище за бизнес, до петък Сингапур имаше регистрирани едва 422 заразени с коронавирус и два смъртни случая, причинени от заболяването.

Още на 1 февруари градът-държава наложи ограничения за влизащите от Китай - третия най-голям икономически партньор на страната. По това време в препоръките на Световната здравна организация се казваше, че забрана за пътуване не е наложителна.

До средата на февруари в Сингапур вече бяха регистрирани 80 случая на заразени с Ковид-19, което превърна страната в най-засегнатата след Китай. Правителството реагира бързо, изолира болните и тества всички, които имаха симптоми. Контактните лица на заразените бяха проследени и поставени под карантина. Методът за проследяване е разработен при епидемията от ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) през 2003 година.

Чрез прилагането на четири основни мерки - ранно затваряне на границите, стриктно преследване на контактните лица, масово тестване и използване на опита от ТОРС, публичният живот в Сингапур не беше засегнат. Ресторантите, търговските центрове, училищата и офисите остават отворени и до днес. Подобни успехи постигнаха и други близки до Китай държави - Хонконг и Тайван.

Опитът с ТОРС ли е разковничето?

Колкото и ужасно да звучи, той навярно щеше да е от полза на Европа. Неефективната реакция на Стария континент се дължи на евроцентристка арогантност и на некоординирани усилия да бъде защитен бизнесът на локално ниво. Макар че европейските държавни и правителствени ръководители знаеха за опасната болест още през декември, вирусът дълго време беше подценяван и обявяван за "азиатски проблем". Успешните мерки, приложени в Сингапур - ранното затваряне на граници, масово тестване и проследяване на контактните лица, в Европа не бяха навреме и навсякъде приложени. От страх да не навреди на местния бизнес, австрийското правителство затвори баровете, ски лифтовете и хотелите в курортното селище Ишгъл едва осем дни след като случаите на заразени туристи бяха потвърдени. Ишгъл се превърна в един от развъдниците на Covid-19 в Европа. Туристите оттам бяха изпратени обратно вкъщи без да им се направят тестове и по този начин разнесоха заразата из цяла Европа.

Личната свобода бе пожертвана

Вместо стриктно да проследяват контактните лица, правителствата в Европа наложиха най-тежките мерки за ограничаване на личната свобода от Втората световна война насам. Макар хората да са изолирани, опасността от заразяване продължава да е висока, защото не е ясно кой е болен. В същото време личната свобода е сведена до минимум, икономиката е парализирана, а мобилните оператори предават информация на властите в разрез с регламента на Европейския съюз за защита на личните данни.

Ние очакваме от нашите правителства да защитят както здравето, така и свободите ни. И когато кризата отмине, ще трябва да анализираме как се стигна дотук и какво е можело да се научим от Сингапур. /money.bg