Трудното е прогнозирането на глобалната и европейската икономика, а това означава и на нашата в криза. Всичко зависи от това колко ще продължи медицинската криза. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов, който представи пред медиите параметрите за актуализация на бюджета, предложени вчера късно от правителството. Всички сценарии разглеждат вариант предвидените ръстове в Бюджет 2020 да не се реализират.

Вече са проведени разговори с коалиционните партньори, но финансовият министър заяви, че правителството се надява да срещне по-широка подкрепа в парламента. Горанов не посочи дали са водени разговори с ДПС и БСП.

От трите сценария - разиграваме най-негативния, подчерта Горанов: "Работим с най-негативния сценарий, за да можем да сме най-подготвени и дано той да остане такъв."

Посочвайки искането за увеличаване на лимита на дълг, който държавата може да емитира през 2020-та от 2.2 млрд. лева на 10 млрд. лева. Очертава се нужда от 4.2 млрд. лева над предвидените, затова и се предвижда 7.8 млрд. нов потенциален дълг. Целта е да се гарантира, че държавата има ликвидност и може да поддържа основните си функции - за здравеопазване, социалните ангажименти и системата на сигурността, обясни финансовият министър.

Финансовият министър не изключва нуждата от втора актуализация на бюджета през есента. Ако приемем, че изразходваме всичко, това ще означава още една актуализация на бюджета и дефицит до 7% от БВП, обясни Горанов, но не се ангажира с повече конкретика. "На първи етап - ще трябва да се търсят от пазара тези 4.2 млрд. лв. Останалата част от лимита за дълг ще бъде активирана след време и ако е нужно", обясни Горанов.

Продължавам да смятам, че консервативното планиране и добрата фискална политика от последните години са добри, но съм длъжен да предложа и сценарии, така че да сме готови за икономическите последици от стагнацията, което се очертава в световен мащаб.

Очакванията за спад на икономиката все още не се проявяват отчетливо, но пред очите ни се вижда, че основните фактори като внос, износ, инвестиции и потребление са поставени на изпитание, обясни Горанов. На въпрос може ли официално да изкаже признанието, че България влиза в рецесия, финансовият министър не отговори директно, но подчерта, че въпросния най-тежък сценарии залага 3% спад на икономиката, възстановяване на заетостта едва в края на 2020 г., а дори и при продължаване на медицинската криза три месеца, последиците от нея върху икономиката биха могли да се преодолеят едва в края на 2021 година. Засега не може да се каже какви са загубите за държавата, а и за икономиката, посочи Владислав Горанов.

На въпрос откъде ще се връща новия дълг, Владислав Горанов бе категоричен, че той ще се връща от бюджета, а данъците не се предвижда да се вдигат. "Не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика - когато стопанският живот страда, натоварването с допълнителни тежести не е добро решение."

На този етап в сметките и нормативите не се предвиждат съкращения в администрацията, но ще се преразгледа методиката за допълнително финансово стимулиране.

Правителството ще приложи всички мерки, включително и интервенция, но не на всяка цена, посочи Горанов. /news.bg