В опасност ли е руският банков сектор от поредна криза заради двойния удар от колапса на цените на петрола и Covid-19? Откакто през 2013 г. начело застана гуверньорът Елвива Набиулина, централната банка на Русия е заета да разчиства банковия сектор, но въпросът сега е дали е свършена достатъчно работа, за да може той да преживее спадът на цените на петрола до $25 за барел, невиждано от страната ниво от две десетилетия, както и срив на рублата до 80 за долар, пише BNE IntelliNews.

Най-добрият начин да получим ранно предупреждение за здравето на банковия сектор да погледнем репо пазара, на който банките използват активите си, като облигации, за да заемат краткосрочно от централната банка, когато имат нужда от средства.

Обичайно, репо пазарът се използва за управление на ликвидността на банките, но във времена на криза е и най-лесното място за тях да заемат средства (при висока лихва, както е обичайно при краткосрочни инструменти), ако са закъсали.

Обемите на репо пазара подскочиха на 10 март, първият ден на търговия след дългия уикенд, предхождан от колапса на сделката на ОПЕК+ на 6 март. Цените на петрола се сринаха от около $55 за барел до около $32 - значителен шок за системата.Обемите бяха близо до нулата през почти цялата 2019 г., след като банковият сектор отчете здравословна печалба след миникризата от есента на 2017 г. В същото време централната банка продължи разчистването и успя да постигне значителен успех.

На 10 март обемът на търговия достигна 43 млрд. рубли ($539 млн.) преди да се удвои през следващите два дни до 85 млрд. рубли. През последните три дни той е 88 млрд. рубли.

Трябва ли да се притесняваме? Макар че дневен обем от около $1 млрд. е необичаен за последните две години, той не е и толкова висок. През януари имаше кратък ръст, когато обемите достигнаха 163 млрд. рубли (двойно на сегашното ниво), но общо взето никой не обърна особено внимание.

Но ако направим крачка назад и сравним днешните обеми с тези от 2017 г., разликата е голяма. Тогава финансовата система на Русия достигна почти систематичен крах през третото тримесечие, след като редица големи търговски банки изпитваха тежки проблеми. В крайна сметка централната банка се намеси и ги спаси.

В пика на кризата от 2017 г. дневният обем достигна 785 млрд. рубли в последния ден на август - 10 пъти сегашното ниво. Дори и преди миникризата, обемите бяха високи, след като банките се опитваха да се справят с последствията от почти две години на рецесия, която последва тогавашния ценови шок при петрола от края на 2014 г. През този период репо сделките бяха между 30 млрд. и 90 млрд., като в няколко случая се покачиха и до над 500 млрд.

Накратко, банковият сектор в Русия бе болен и нестабилен през голяма част от периода между 2014 и 2017 г. и оздравя след третото тримесечие на 2017 г.

Секторът се завърна към силни печалби в средата на 2018 г., като начело застана държавният гигант Sberbank. Най-голямата банка в Русия отчете нетна печалба от $13 млрд. през 2019 г. Общо, секторът отчете печалба от 1,7 трлн. рубли през 2019 г., увеличение от цели 72 процента спрямо предходната година. В същото време загубите на банките, спасени от държавата, намаляха до 200 млрд. рубли от 500 млрд. рубли през 2018 г.

Централната банка свърши добре работата си. Набиулина затваряше средно по три банки седмично през по-голямата част от последните седем години и общият им брой падна от 4 хил. до едва 444 през януари. По-рано президентът Владимир Путин обяви, че смята, че 300 банки са достатъчни за руската икономика.

На 19 март централната банка навлезе и на пазара за обмяна на валута, за да купи рубли, с които да плати за дела в Sberbank, който трябва да бъде продаден на правителството. Ходът е де факто инжекция на долари на пазарите, с което руската валута да бъде подкрепена. Инвеститорите станаха много нервни през последните няколко дни, след като цените на петрола паднаха до $25, а рублата падна под психологическата граница от 80 за долар.

Централната банка се опитва да бъде предпазлива със своите резерви от $570 млрд. към началото на март и се въздържа от повече подкрепа за руската валута.

Последният път, в който цените на петрола се сринаха, рублата също падна до около 80 за долар. Трейдърите започнаха да викат централната банка за подкрепа и кълняха името на Набиулина, наричайки я "некомпетентна" и "безотговорна". Подобни коментари се появиха и на 18 март в социалните мрежи, макар и по-малко като брой, отколкото преди шест години.

Екипът на централната банка обаче вече има много битки зад гърба си и е показал, че е компетентен, а самата Набиулина бе наречена "най-консервативният централен банкер в света". Коментаторите казват, че най-окуражаващото от 2014 г. бе, че Путин не се намеси и остави централната банка да се справи сама, като гони и целта си до запази чуждестранните резерви.

Тази цел бе доста по-лесна, след като през 2014 г. бе позволено на рублата да се търгува при свободен курс и бързата обезценка играе спасителен дюшек за икономиката.

Грешката от прибързани действия се видя миналата седмица, когато щатският Федерален резерв свали лихвите до почти нула, което пък нямаше никакъв ефект върху пазарите. По същия начин Украйна изхарчи $1,5 млрд. от общо $26,6 млрд. резерви, за да подкрепи валутата си само през последните 10 дни. Ако темпът се запази, страната ще остане без чуждестранни резерви през следващите три седмици и ще се изправи пред истинска валутна криза.

В Русия рублата най-вероятно ще се възстанови, тъй като стойността да валутата се определя от размера на чуждестранните резерви и производствения капацитет на икономиката. Резервите на Русия в размер на $570 млрд. са четвъртите най-големи в света и в момента покриват целия външен и публичен дълг в кеш - даже ще останат $100 млрд., дори и дългът да бъде платен утре.

Освен това икономиката на Русия вероятно ще преживее настоящата буря леко. Наскоро министърът на финансите Антон Силуанов заяви, че ценовият шок при петрола ще отреже 2 трлн. рубли ($25 млрд.) бюджетни приходи тази година и ще вкара Русия е лека рецесия, но тъй като правителството има 10 трлн. рубли резерв в суверенния си фонд, тя може да ги покрие през следващите пет години.
Васил Шупков, money.bg