-Министър Танева, много животновъди се притесняват, че ако се наложи техните работници да излязат в карантин, цели смени ще останат извън производството, има ли план за работа в подобна извънредна ситуация?

-Разбирам притесненията на животновъдите, това са съвсем реални реакции в една необичайна ситуация. Място за паника обаче няма. Животновъдите като познания са едни от най-подготвените хора, те знаят какво представлява една подобна епидемия, защото при животните също има няколко вида болести, за които няма открита ваксина или лечение. Запознати са добре, какви мерки за сигурност трябва да вземат в техните стопанства, за да предпазят максимално своите работници и персонал от риска за заразяване с коронавирус. Животновъдите са наясно какво трябва да се направи в общите помещения, какъв филтър е необходим, дезинфекция и проветряване на помещенията , както и инструктажи за личната хигиена. Важно е също така недопускането на външни лица във фермата, контрола на техния персонал включително и по отношение спазването на общата заповед за социална дистанция.

В същото време сме категорични, че трябва да има сигурно движение на стоките, включващи храни, суровини и материали за хранителната индустрия в общността и в трети страни.

Изхранването на населението е гарантирано. България е много богата на зърнени суровини, най-голямото притеснение е да опазим хората здрави, за да може да продължат земеделските стопани своята дейност, която не търпи изчакване , тъй като работата на полето е свързана с времето.

Бих посъветвала всеки фермер да си изработи план за криза. Всички работодатели предприеха подобни мерки, така че рискът от един заразен да не наруши работния цикъл.

Доброто във всичко това е, че работата на полето е най-безопасната зона за заразяване. Единственото, което трябва да се направи е така да бъде организирана работата, че между отделните работници да има съответната дистанция, която гарантира изолацията и намалява риска от заразяване. Това са лесно постижими неща, далеч по проблемно е тези мерки да се вземат в производствени предприятия, които са в халета, свързани с много ръчен труд, а работните места са разстояние на 50см.

Взели сме мерки и за служителите на МЗХГ, за които първо задължение остава администрирането на всички мерки за подкрепа на земеделската общност, така че

да гарантираме получаването на парите на земеделските стопани

Това е първостепенната ни задача. Всеки работодател трябва да премине в режим на работа, който да гарантира функционирането на системата. Ние трябва да осигурим получаването на подкрепата на земеделските производители.

Приехме решения, които ще позволят земеделските производители и да се регистрират почти дистанционно и подаването на заявленията за директните плащания да стават с минимален физически контакт при спазване на социалната дистанция.

-При това положение продължава ли подготовката на мерките, свързани с биосигурност и по-конкретно 5.1, тъй като болестите по животните се развиват независимо от епидемията от коронавирус.

-Категорично продължава работата, болестите по животните не чакат, епидемията не може да спре развитието на процесите в животновъдството, ситуацията остава същата. Както и не може да се спре развитието в растениевъдството, изобщо никакви процеси в земеделието. Към днешна дата отговорно заявявам – остават всички графици. Индикативния график за плащанията по директните плащания, следващата седмица очакваме преразпределителни плащания така както са обявени. Първата седмица на април ще се изпълнят всички направления по мярка 10 и в навечерието на Великден се надявам, че ще можем да платим и зелените плащания, което е най-голямото плащане по обем и обхваща почти всички земеделски стопани.

По индикативната годишна рамка на ПРСР всички приеми остават, има известно закъснение по мярка 4. 1.. Държавните помощи също вървят, за растениевъдството приключи приемът. Всичко функционира така както е обявено и няма риск за подкрепата на земеделските стопани.

В условията на тази криза в Европейския съюз към днешна дата може да очаквам по-скоро утежняване по отношение на мерките, свързани с епидемията от коронавирус отколкото облекчаване. Моят съвет е всеки фермер да си изготви кризисен план как би продължил да работи, при условие, че някой от неговия персонал, включително и той попадне под карантина или е заразен.

-Ситуацията с коронавируса не показа ли, че е време да се обсъдят по-рестриктивни мерки в животновъдството, когато има епидемиии?

-Моята практика и опитът от управлението при такива епидемии е показала, че колкото са по-строги мерките и се вземат навреме, щетата е по-малка. Няма как в сегашната ситуация този принцип да не важи. Категорично съм за по-строги мерки, те ще действат по-кратко време, но ще имат по-голям ефект.

Да, тази криза с коронавируса ще има отражение в икономиката, в заетостта, вероятно само след месец ще има хора, които ще останат без работа. Възстановяването на всичко, рестартирането на икономическата система зависи от това, колко бързо ще се справим с тази епидемия. Но ние трябва да живеем със съзнанието, че тя съществува, рисковете от нейното разпространение са реални, че посоката в момента е по-скоро към влошаване и затягане на мерките. Трябва да направим план как продължаваме да работим в земеделската общност, да го следваме без паника и драматизъм със самосъзнанието да спазваме тези мерки, за да оцелеят нашите колеги, работници, мениджъри, за да можем да продължим и да постигнем резултати, които сме планирали.

-Предвижда ли се забрана за износ на зърно и други земеделски стоки?

-Изобщо няма такива идея. Не само, че никой не мисли в тази посока, а всички разсъждения и теми в Европейския съюз са насочени към гарантиране на свободното и бързо движение в обичайните времеви норми на стоките, които са храни или продукти, свързани с тяхното производство. Обсъжда се темата за бързи “зелени” коридори, искаме регулация на европейско ниво предвиждането на храните да става с предимство. Категорично не можем да говорим за забрана, това ще влоши фатално икономическите последствия от епидемията без да има каквото и да било влияние върху нейното ограничаване.

-Вече се коментира в западната преса, че страните от Югоизточна Европа скоро ще изпитат недостиг на месо, тъй като бяха силно засегнати от АЧС, какъв е вашият коментар по тази тема?

–Транспортирането все още не е добре регулирано, но не е ограничено. На места се реализира със забавяне поради чисто физическата невъзможност да се извършат по границите необходимите проверки, свързани с прибирането на много хора, както и във връзка с дезинфекциите, които се правят. Това са обичайни затруднения в тази ситуация. Към момента нямаме информация за нито една доставка, която е изцяло провалена, макар че има забавяне. През формата на земеделските министри България е поставила темата за осигуряване на бързи зелени коридори за движение на храни, върви писмена кореспонденция.

Сега наистина е времето да разберем, че България е аграрна страна, защото тя е способна сама да осигури изхранването на населението с основни храни. Във време на такава епидемия и криза, свързана с риска на човешкия живот, ние не можем да се глезим за разнообразие. Трябва да гарантираме задоволяване на основните ни нужди. България е с наличност на пшеница по последни данни 1.6 млн. тона, а 90 хил. тона месечно отиват за хляб, което означава, че имаме запас да осигурим хляба за над година. Царевицата е 2.5 млн. тона, имаме запас за години напред. Не може да се спре износа. Ние ще задоволим нашите нужди, но ситуацията ще остави в недостиг страни, които са нетни вносители на тези суровини.

Важно е населението да е изхранено с основната стока – хляб, а не с марков алкохол.

Единственото месо, което е съществено при производството на местните месни продукти е свинското. То пострада в цяла Европа. Германия, Холандия,Дания са нетни износители и 50% от свинското месо, вложено в нашите колбаси идва от там, но в момента доставките вървят регулярно, освен това производителите имат известни запаси.

Колкото до агнешкото месо, задоволяваме на 100% потреблението си с родно производство и няма никакъв риск за Великденската трапеза, нещо повече вероятността да ядем агнешко от чужди държави този път е свита до минимум.

Секторът за телешкото месо се разви в последните години, внесоха се добри месодайни породи, има много хубави стада в България, задоволяването е между 65% и 70% на местния пазар. Може да издържим на местни ресурси. При пилешкото месо също има голямо национално производство и също няма риск. Имаме предприятия производители на яйца, които са изцяло експортно ориентирани. Самите ние нямаме такъв интерес за забрана на износа. Всичко се променя, но работим в две посоки – гарантиране на “зелени” коридори за храните и за максимално възможната социална изолация, за да предпазим населението от риска на заразяване.

Какъв Великден ще посрещнем, какво ще сложим на трапезата?

Идват празници и положителното е, че в този момент ще осъзнаем можем ли да празнуваме в душите си. Това е празник, който се усеща с душата, а не с яденето, пиенето, ресторантите и СПА комплексите. Социалната изолация ще ни позволи да усетим себе си. Ще имаме достатъчно яйца, агнешко месо и козунаци на трапезата си.