Още снимки:
test

Посланик Айлин Секизкьок: Европа подкрепя Турция само на думи

16.03.2020 10.02

Турция отдава голямо значение на България, която е неин важен съсед, партньор и съюзник. Турция приветства и високо цени мнението на премиера Бойко Борисов за бежанската и мигрантската криза. При своето неотдавнашно посещение той изрази своята солидарност, което имаше много положителен отзвук в турското общество. България активно подкрепя преговорите на Турция за членство в ЕС. В дневния ред на Анкара не съществува въпроса за преразглеждане на договорите, включително на Лозанския.

Това заяви в интервю за БГНЕС посланикът на Турция у нас Н.Пр. Айлин Секизкьок.

В него Н.Пр. Айлин Секизкьок обръща внимание на горещи въпроси като кризата в Сирия и положението с мигрантите. Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто.

БГНЕС: Как оценявате състоянието на двустранните отношения между България и Турция. Страната ви е стратегически партньор на България в редица области, стокообменът ни е сериозен, има големи турски инвестиции.

Айлин Секизкьок: България е много добър съсед, важен партньор и много важен съюзник на Турция. Всъщност погледнато в историческа перспектива съвсем естествено е нашите отношения да бъдат именно такива. Още от учредяването на турската република нейният основател Ататюрк е отдавал специално значение на отношенията с България. Към днешна дата, имайки предвид международната конюнктура, смятаме, че България и Турция трябва повече от всякога да работят заедно и да си сътрудничат. В период, в който основните стълбове на международният ред, установен след Втората световна война, започнаха да се пропукват, Турция и България живеят заедно в географски район, който е изправен пред много неизвестни, сериозни рискове за сигурността и предизвикателства.

Този стратегически поглед ни кара да отдаване много голямо значение на България. Тъй като споменахте за двустранните икономически връзки ето и актуалната информация: данните сочат, че през 2019 г. стокообменът между нашите две страни достигна 4,2 млрд. евро. За нас това число също е недостатъчно, нашата цел е стокооборотът да достигне 10 млрд. евро. Преките турски инвеститори в България са 12 000, 2,3 млрд. евро са инвестициите и създават заетост за 20 хил. души. Разбира се, нашето сътрудничество не се изразява само в икономическите отношения, в почти всеки сектор от живота имаме много добро сътрудничество и развитие. Ако искате нека да погледнем към сектора на туризма – през миналата година 2,7 млн. български граждани са посетили Турция. След руските и германските туристи българските са на трето място по посещения в Турция. От друга страна турските граждани, които са посетили България през миналата година, са 1,6 млн. души и заемат второ място като посетили страната ви след румънските граждани. Това е нещо много хубаво, тъй като показва колко е засилено нивото на взаимодействие между нашите народи. Същото можем да кажем и за енергийния сектор. С пълна сила продължава изграждането на проектите „Турски поток“ и “Балкански поток“. По отношение на сътрудничеството в областта на сигурността, както казва и нашият президент, те са на прекрасно ниво по отношение на взаимодействието и сътрудничеството с българските власти и нашето желание е те да бъдат пример за останалите европейски страни. Също така има и много платформи за сътрудничество, в които участват съвместно двете страни. Ние сме две съюзнически страни, които си помагат и се подкрепят в структурите на НАТО, в структурите на ЧИС също работим заедно. Действаме заедно и в процеса за сътрудничество за страните от Югоизточна Европа по отношение на Балканите, който е наш общ регион. България като член на ЕС е сред челните страни, които най-много подкрепят Турция за развитието на отношенията й с Европейския съюз и процеса за присъединяване на Турция към Съюза. Разбира се нашето желание е този наръч от отношения на двустранно и многостранно ниво да бъдат финализирани с посещението на нашия президент тази година в България.

На 2 март премиерът Бойко Борисов беше на посещение в Анкара. Смятаме, че премиерът, посещавайки Турция, имаше две основни цели. Както ви е известно в Сирия беше извършено нападение срещу нашите войници, при което загинаха 36 от тях. И при своето посещение той изрази своята солидарност с Турция, което имаше много положителен отзвук в турското общество. Трябва да отбележа и факта, че в Турция приветстваме и високо ценим поведението на г-н Борисов по отношение на бежанската и мигрантската криза, чийто източник е най-вече Сирия, но има и други страни. Всъщност лидерът, който отправи най-силен апел за проявяване на разбиране по отношение на предизвикателствата пред сигурността за Турция, оказването на подкрепа и действие в диалог с Турция – било то на ниво Европейския съюз или НАТО – беше г-н Борисов.

БГНЕС: Миграцията, която създава за вас огромни проблеми, за нас е голямо притеснение. Турция е твърда преграда за мигрантското цунами, което потенциално би могло да се отправи към България. Доколкото „За танго трябват двама“, какво от ангажиментите си не изпълнява другият участник – Европейския съюз – по отношение на вашата страна? Какви бяха резултатите от визитата на Ердоган в Брюксел и какво очаквате от посещенията следващата седмица на Меркел и Макрон в Турция?

Айлин Секизкьок: Преди да говорим за диалога, който водим с Европейския съюз по мигрантския въпрос, бих искала да ви дам малко повече информация за мащабите и сериозността на този проблем. Мигрантският въпрос не е възникнал от само себе си. Всъщност сега се изправяме пред този мигрантски проблем заради други нерешени по-големи въпроси, политически, икономически и въпроси, свързани със сигурността. Бих искала да започна със Сирия. От 2011 г. насам сирийският народ е изправен пред най-голямата човешка трагедия след Втората световна война. В резултат на тежките нападения, извършени от режима, милиони хора напуснаха родината си и голяма част дойдоха в Турция. Към настоящия момент страната ни дава подслон на 3,7 млн. сирийски бежанци. Новородените бебета на сирийските бежанци на територията на Турция са 500 000. Турция полага всякакви грижи за този огромен брой бежанци и бих искала да дам някои числа: 2 милиона бежанци бяха безплатно лекувани и оперирани в турски болници; Турция похарчи 40 млрд. долара за сирийските бежанци. Но въпросът с мигрантския проблем не се изчерпва само с дошлите от Сирия бежанци. Турция е изправена и пред нелегален мигрантски поток от азиатските страни, най-вече от Афганистан и Пакистан, включително хора, които искат да използват страната ни като транзитна държава по пътя си към Европа. Само през изминалата година на територията на Турция бяха заловени 400 000 незаконни мигранти. От основаването на републиката Турция за първи път, за да осъществи необходимия контрол над незаконната миграция, беше принудена да проведе едновременно две мащабни операции. От една страна докато Турция се опитваше да въведе контрол върху своите граници, за да възпрепятства незаконната миграция, от друга страна поради хуманитарни причини се стараеше да предоставя най-добрите стандарти на бежанците, в съответствие с човешките права. На европейските си партньори от много време казваме, че това положение повече не може да продължава така и че Турция и Европа трябва заедно да решат този проблем в неговия зародиш. За съжаление, последните събития, които се случиха миналата седмица в Сирия, показаха наяве, че тази ситуация не може да продължава. Бих искала да ви покажа карта, която показва най-актуалното положение на терен в Сирия. В синята зона, в района на Идлиб, където се намират опозиционните на режима сили, в момента живеят повече от три милиона души. От 2011 г. насам режимът изтласка своите собствени граждани и от други райони на страната към тази зона. Така че тук има и хора, които са прокудени от своие родни места още отпреди. Като 60% от тези три милиона са жени и деца. Миналата седмица режимът извърши още едно голямо нападение над Идлиб. Бомбардират по въздух този район, пускат бомби върху градовете, бомбардират райони, където са намерили подслон хора, отдавна прокудени от родните си места в Сирия…

БГНЕС: С действията си режимът на Башар Асад изтласква към северната си граница и екстремисти от „Ислямска държава“. Имате ли информация колко от тях все още се намират в Идлиб?

Айлин Секизкьок: Нямаме конкретна информация за броя на членовете на „Ислямска държава“ в Идлиб. Но засегнахте много важен въпрос. Това е тактика на режима, която беше предприета. Тактика, която е в техен интерес. Режимът сам допусна придвижването на ИД от Рака, Дейр ез-Зор и другите райони в посока север, като по този начин лансира идеята, че едва ли не цялото население, което се намира в Идлиб, са терористи…

БГНЕС: …но Дейр ез-Зор и Рака са доста по на изток…

Айлин Секизкьок: Да, така е. Има и много, преминали от тези райони към Идлиб. Т.е. по отношение на Идлиб би следвало да се съгласим, че вариантът, който Турция от началото предлага, е най-подходящият. Турция досега извърши три отделни задгранични антитерористични операции в Сирия. И успяхме да прочистим тези погранични на Турция райони, които са с площ около 8000 кв.км., от терористични елементи. Смятаме, че основната ни цел трябва да бъде да осигурим условия за сигурност и живот в тези райони, след което да дадем възможност на доброволен принцип сирийските граждани да се завърнат на тези територии. Към настоящия момент вече имаме повече от 300 000 бежанци, завърнали се в Сирия, които след операция „Щит на Ефрат“ се завърнаха в градове като Джараблус, Ел-Баб и Африн. Но събитията в Идлиб носят риска да заличат всички тези постигнати успехи. Поради тази причина призоваваме ЕС и НАТО да ни подкрепят в тази борба, която водим самостоятелно на тази територия не само срещу режима, но и срещу другите действащи лица. За съжаление не би могло да се каже, че към настоящия момент Европейският съюз е взел сериозно под внимание тези наши призиви.

В споразумението, което постигнахме с Европейския съюз през 2016 г., бяха очертани параметрите на незаконната миграция и бежански поток. Ако погледнем финансовото измерение на това споразумение, ЕС пое ангажимент да отпусне помощ на Турция в размер на общо 6 млрд. евро. Към днешна дата сумата, която е отпусната на базата на проекти на неправителствените организации, които подпомагат бежанците, остана ограничена в рамките на 2,7 млрд. евро. Въпросното споразумение също така предвиждаше започване на процес на визова либерализация за турските граждани. Също така се предвиждаше и преразглеждане на митническия съюз, който съществува между Турция и ЕС. Предвиждаше се и продължаване на работата по отворените глави и отваряне на нови глави в преговорния процес за присъединяване на Турция към ЕС. Всичките тези въпроси, които изброих досега, не се случиха…

БГНЕС: Т.е. оказва се, че Европа подкрепя само на думи Турция и не прави практически нищо.

Айлин Секизкьок: За съжаление, фактите са такива. В крайна сметка докато Турция се грижи за тези бежанци и не създава проблеми, Европейският съюз реши да продължава да си затваря очите. В момента, в който след кризата в Идлиб, бежанците и мигрантите от Турция се насочиха към западната й граница, Европейският съюз реагира така, все едно този проблем досега не е съществувал. Всъщност ЕС, който винаги досега е критикувал Турция по отношение на човешките права, искал е добре да се грижи и да съблюдава човешките права на мигрантите, и който не гледа положително дори към завръщането им под предлог, че правим демографско инженерство, в последния момент, когато се изправи пред тази криза, реагира по този начин. Разбира се, не би било правилно да сложим под общ знаменател всички страни от Европейския съюз. В дадения случай бихме могли да посочим Гърция. Тя посрещна така хората, които, бягайки от много трудни условия, дойдоха на нейната граница. Това ли е европейската цивилизация? В граничната зона те откриха огън по мигрантите, без да се съобразяват дали са жени или мъже. При -2 градуса тези мигранти, които бяха заловени в Гърция, те ги съблякоха, биха ги и се опитаха отново да ги изпратят в Турция. Обявиха, че преустановят временното приемане на бежанци, което е в противоречие както с основните ценности на ЕС, така и с нормите на ООН за човешките права. Този голям проблем не би могъл да бъде решен чрез изграждането на стени и крепости по границите. За да бъде намерено решение, трябва да се положат усилия проблемът да бъде решен в неговия извор заедно с Турция.

Не мога да кажа, че не съм и обнадеждена. Президентът на Турция на 9 март беше в Брюксел, където се срещна както с лидерите на ЕС, така и на НАТО. Там се взе решение диалогът да продължи на техническо ниво на външни министерства. В скоро време г-жа Меркел и г-н Макрон ще посетят Турция. Едновременно с това продължава и нашият диалог с Русия – президентът ни посети Москва и там се взе решение за примирие. Т.е. Турция се опитва да направи всичко по силите си и по дипломатичен път.

БГНЕС: Русия и Турция засилиха много сътрудничеството си и във военната област – например с ракетите С-400. В същото време събитията в Сирия напоследък демонстрират всъщност противоположни цели на двете страни.

Айлин Секизкьок: Всъщност няма нова ситуация. Още от започване на кризата в Сирия през 2011 г. беше очевидно, че с Русия имаме различия по отношение на Сирия. Въпреки това, през този 9-годишен период се постарахме да развиваме отношенията си с Русия в другите области. Както казах, живеем в много различно време. В света, в който се намираме, вече ги няма съществуващите по-рано полюси, съюзи, блокове, които бяха изправени един срещу друг, а съществуващите лека полека губят своята ефективност. Вече интересите на страните не могат да бъдат определени по един линеен начин. Т.е. когато говорим за отношенията със страните, трябва да имаме предвид, че те имат различни измерения. Разглеждаме и отношенията си с Русия в тази плоскост. Докато опитваме чрез диалог да решаваме въпросите, по които имаме разногласия – като сирийския, от друга страна търсим възможност за използване на инструментите за развитието на сътрудничеството ни в други области. Но не мога да кажа, че зенитно-ракетните комплекси С-400 бяха първото ни желание. Имахме желание да закупим от американците ракети „Пейтриът“. Те поставиха много тежки условия и много високи цени.

Ние също искахме да участваме във френско-италианското производство на системи за въздушна отбрана, но не бяхме приети.

В период на най-активни военни действия в Сирия, ние поискахме от НАТО усилване на защитата на въздушното ни пространство, което за съжаление също не беше прието.

Поради тази причина смятам, че закупуването на системите С-400 от Русия трябва да се разглежда от този широк ъгъл.

БГНЕС: Т.е. излиза, че в този случай НАТО се дистанцира от политиката на Турция?

Айлин Секизкьок: Не би било много правилно да се каже, че се дистанцира. В крайна сметка НАТО е организация, която действа с общи решения, взети от страните, които членуват в нея. Тези решения понякога не могат да бъдат взети заради наложено вето от някои страни. Всъщност по време на последната криза в рамките на чл. 4, по искане на Турция се събра Съветът на НАТО, но там също не беше взето силно решение, каквото би желала Турция и не бе направено съвместно изявление.

БГНЕС: Кой ще определи бъдещето на Сирия: сирийският народ, Америка, Русия, Турция, Европа…? Как в Анкара оценяват резултатите от срещата между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган в Москва и постигнатите договорености за Идлиб?

Айлин Секизкьок: Смятам, че в крайна сметка свободната воля на сирийския народ ще определи какво да бъде управлението на Сирия. Но за тази цел, политическият процес трябва да продължи. А за да може да продължи, сирийският режим и страните, които го подкрепят, трябва да усетят натиск, за да седнат на масата и да решат този проблем.

В този смисъл сирийският режим във военен аспект трябва да разбере, че е дошъл неговият край.

Така че бъдещето на Сирия няма да го реши нито Русия, нито Иран, нито САЩ, нито Турция, а подкрепата на международната общност за политическият процес, започнат от ООН, в резултат на който ще бъде намерено трайно решение на проблема в Сирия.

БГНЕС: Да се върнем на Балканите. Може ли да се твърди, че Турция и Гърция се намират едва ли не в газова война заради находищата в Източното Средиземноморие и как смятате, че ще се намери изход от тази патова ситуация, която наблюдаваме в момента?

Айлин Секизкьок: Смятайки, че ще стане по-ясно, приготвих няколко графики, тъй като въпросът е малко технически.

Виждате 2 карти – на Черно и на Егейско море.

Гледайки картата на Черно море, се виждат морските граници между държавите, които имат излаз на него.

Когато гледаме картата на Егейско море, обаче, виждате доста сложна ситуация.

Гърция притежава множество малки островчета в Егейско море и една част от тях са на приблизително 1 миля разстояние от турския бряг. Т.е. тук говорим за много специфична и изключителна географска област.

Всъщност Гърция, пренебрегвайки този факт, приема, че и най-малкото островче има териториални води от 12 мили, както и че тези острови имат свой континентален шелф и изключителна икономическа зона.

БГНЕС: Т.е., Турция едва ли не не може да лови риба в своите териториални води?

Айлин Секизкьок: Точно така. Това не е само наш проблем. Ако се приемат тезите на Гърция, корабите, които идват от открито море, ще трябва да преминават не през международни води, а през водите на Гърция.

Гърция започна в последно време да прилага този свой подход по един агресивен начин и в Източното Средиземноморие.

Ето картата, която показва морските граници, според Гърция. Те твърдят, че обектите в тъмносиньо са тяхна територия. По същия начин Южнокипърската администрация твърди, че това е тяхна изключителна икономическа зона.

Бих искала да ви обърна внимание върху едно малко гръцко островче с площ от 5 кв. километра, което е непосредствено до турския бряг. Според гръцката теза този остров има обособено морско пространство от 50 000 кв. километра, т.е. много повече, отколкото е територията на острова, като по този начин възпрепятства изхода на Турция. Това е в противоречие с основните принципи на морското право и на принципа за честност и справедливост.

Всъщност гръцката и южнокипърската страни започнаха сондажни дейности в тези едностранно от тях обявени зони. Ние не го възприехме и която и да е държава не би го възприела. Повярвайте, че ако на наше място беше България, тя също нямаше да приеме да бъде поставена пред свършен факт по такъв въпрос.

Какво направи ЕС? Както винаги се съгласи с шантажа на Гърция и възприе нейната максималистична позиция като своя и започна да прилага санкции спрямо Турция.

БГНЕС: Това означава ли, че Европейският съюз принуждава Турция да направи завой в своята политика и да не бъде вече насочена на запад, а да се обърне на изток?

Айлин Секизкьок: Мога да кажа, че това създава голямо разочарование и реакции сред турското общество. И, разбира се, създава стимул Турция да търси други алтернативни партньорства. Но в крайна сметка стратегическата цел на Турция не се е променила, а именно пълно интегриране в евроатлантическите структури и пълноправно членство в Европейския съюз. Ние очакваме от нашите западни приятели да оценят това.

Въпреки всички трудности, които поставиха пред нас, те не успяха да ни отклонят от този път.

БГНЕС: Да отидем в друга сфера. Какво ще бъде икономическото и геополитическото значение на „Канал Истанбул”, който започва да се изгражда, както за Турция, така и за черноморския регион? Има ли основание в опасенията на някои страни, че това ще доведе до преразглеждане на режима на корабоплаване, залегнал в конвенцията от Монтрьо?

Айлин Секизкьок: Ще започна с това, че тези притеснения не са основателни.

Конвенцията от Монтрьо е подписана през 1936 г., след което последва Втората световна война и тя издържа през този период и сега все още е в сила. Основната причина за това е, че благодарение на конвенцията се създаде добър баланс между търговските и военни интереси и интересите в областта на сигурността на всички страни с излаз на Черно море.

Що се отнася до новия проект за изграждане на „Канал Истанбул”, той няма да е в противоречие с конвенцията от Монтрьо.

С подписването на конвенцията бяха уредени въпросите за преминаване на корабите през Босфора, през Мраморно море и Дарданелите. Беше урегулирано преминаването на два вида кораби – търговски и военни. За търговските кораби бе приет основният принцип на свободно преминаване.

След построяването на канала този принцип ще продължи да е валиден.

След подписването на конвенцията настъпиха много промени в морското корабоплаване.

През 2019 г. през Босфора са преминали 41 000 кораби. Значима част от тях са танкери, които превозват петрол и други опасни материали.

Общото тегло на превозваните товари е 638 000 тона. Броят на танкерите с дължина над 200 м. е 4 400.

Предполагам, че сте имали възможност да видите Босфора. Той е като река, която се извива и преминава през гъсто населен район с много исторически обекти.

На фона на тези данни би трябвало да се вземе предвид и екологичният риск за Истанбул и дългото време за изчакване, необходимо на тези плавателни съдове, за да преминат през Босфора.

Ние смятаме, че „Канал Истанбул“, като алтернативен пролив, ще облекчи преминаването на корабите и ще защити Истанбул от рискове за сигурността.

БГНЕС: Някои притеснения има в определени среди, не точно в България, че поради увеличаването на геополитическото влияние на Турция на Балканите може да се стигне до преразглеждане на някои договори, като Лозанския договор, например. Имат ли основания тези опасения?

Айлин Секизкьок: В дневния ред на Турция не съществува такъв въпрос. През 2023 г. смятаме тържествено да отпразнуваме 100-годишнината от подписването на Лозанския договор.

БГНЕС: Благодаря Ви за този разговор. /БГНЕС

Днес+

Коментирай статията


Последни от Интервю
19:24
Тома Биков за FN: Президентът излезе от полето на политическия играч и влезе в полето на политически
31 март 2020 г.
16:53
Драги Георгиев: Македония да приеме миналото, а България реалността
16 март 2020 г.
10:02
Посланик Айлин Секизкьок: Европа подкрепя Турция само на думи
23 януари 2020 г.
18:33
Юлиан Ангелов: Правителството ще се запази, БСП се правят на борци за зелени идеи
19 януари 2020 г.
09:35
Медиите днес: От „Хляб и зрелища“ към „Разделяй и владей“
10 януари 2020 г.
11:33
Спас Гърневски: Не изпитвам вина, че продадох терена с антиките, Пловдив беше пред фалит
30 ноември 2019 г.
08:44
Ген. Венцислав Мутафчийски: Живея с чувството за грешност, за да ме държи буден
29 ноември 2019 г.
17:02
Неглижирането на деца - тежка форма на насилие, която трудно се установява
26 ноември 2019 г.
18:46
Шпионският скандал в Сърбия: началото на лош период за ГРУ на Балканите
09 ноември 2019 г.
11:41
Ханс-Дитрих Геншер: Това беше европейска революция за свобода
07 ноември 2019 г.
14:07
Филип Димитров: 10 ноември е просто дата, денят след падането на Берлинската стена
01 ноември 2019 г.
10:54
Ангел Димитров: С македонците имаме съгласие за св. св. Кирил и Методий и заедно да честваме 24 май
24 септември 2019 г.
17:04
Никълъс Бърнс: Гърция може да бъде главният стабилизиращ фактор на Балканите
08 септември 2019 г.
11:28
Петър Богойески: България и Македония ще са заедно в ЕС, като Германия и Австрия
08 август 2019 г.
17:44
Проф. Георги Рачев: Очаква ни топъл и сух август, а през септември - прекрасна златна есен
10 юли 2019 г.
13:16
Шеф на Financial Times: Фалшивите новини се превърнаха в тенденция
16 юни 2019 г.
11:22
Християнството е и възпитание
15 юни 2019 г.
09:14
Драган Антоновски: Трябва да градим медийна грамотност
05 юни 2019 г.
10:11
Радев: Най-надеждни са директните доставки на руски газ за България
23 май 2019 г.
13:45
Росен Плевнелиев: Aко дойдат на власт БСП и Радев, ще обърнат геостратегически посоката на България
15 май 2019 г.
09:07
Владимир Зарев: Българите живеят във виртуален свят, в който не четат, а си чатят
12 май 2019 г.
10:42
Живодар Терзиев: БПГА гледа към новите технологии и алтернативи за мобилност
28 април 2019 г.
17:05
Проф. Тимъти Снайдър: Целта на Русия, а и на олигархични сили в САЩ е да разрушат ЕС
06 април 2019 г.
10:13
Киров-син: Платих откупа за баща ми и 121 000 евро данък за него. Парите на Наглите никой не ги търс
04 април 2019 г.
19:31
Николина Ангелкова: На Симеонов “силните чувства” към мен го мотивират, ще помисля за правни действи

Най-четени от Интервю

Избор на редактора