Институтът за етнология и фолклористика в София след три години ще има свои лаборатории за дигитализиране на архивното културно наследство. Това разказа за БГНЕС директорът на Института доц. Петко Христов. Той е и ръководител на общия проект „Изграждане и развитие на център за върхови постижения Наследство Бг“, финансиран по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.

По проекта ще бъдат изградени общо 3 лаборатории. Едната ще бъде изградена в Националния етнографски музей, втората в Националния център за нематериално културно наследство. Третата ще бъде на третия етаж в бившия княжески дворец.

Народописният архив се събира от 1906 г. с основаването на тогавашния Народен етнографски музей и съдържа уникални материали, рисунки, снимки. Във фонда има повече от 50 000 артефакта от цялата страна – не само български, но и от всички общности, които живеят у нас, дори от българската диаспора в чужбина.

“Всичко това искаме да дигитализираме и да направим ресурс, който да бъде използван, заедно с нашите партньори от „Наследство БГ“, за популяризиране на културното наследство на страната в целия свят. Имам си една мечта- да направим виртуален музей на културното наследство на България и от всяка точка в света с няколко клика на мишката, да може да покажете на своето дете или внуче и да кажеш: ти си българин, защото имаш това богатство“, сподели доц. Христов.

Същинският ремонт в помещенията започва през следващата седмица. Подготовката за ремонтите е изисквала време, тъй като Княжеският дворец е паметник на културата от национално значение. Всяко нещо, което ще се прави на етажа е съгласувано с Министерството на културата, обясни Христов.“Да сме живи и здрави след 3 години ще имаме една огромна база с данни, която ще може да се използва за научни изследвания, от общинските и държавните институции, дори от бизнеса за популяризиране на културния туризъм у нас“.

Доц. Петко Христов отбеляза любопитен факт, че отредените 4 стаи от бившия дворец носят историческите белези на времето. Тук са се помещавали слугините в царския дворец и всеки детайл по дограмата от 19 век и вратите ще бъдат внимателно запазени и реставрирани. Ще има изградени и модерни хранилища и читалня за обществено ползване.

В Националния център за нематериално културно наследство се пазят пълни записи на всичките събори на народно творчество в Копривщица от 1965 година насам. Те обаче все още са върху стари носители , някои дори са на старите лентови VHS касети. Всичко това трябва да се дигитализирана съвременни устойчиви носители. Имаме уникални фотографии от 1916 година от Македония, Косово, Албания, Тракия, които трябва да бъдат запазени и достъпни, посочи още доц. Петко Христов. /БГНЕС