Имаме намерение да предложим интегрален изпит в седми клас от 2022/2023 учебна година, но е необходима добра комуникация с учителите и родителите. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция в МОН в отговор на въпрос дали ще има интегрален изпит след седми клас и кога се предвижда да бъде въведен.

Сега учениците в седми клас имат национално външно оценяване по български език и литература, и по математика, с оценките от които кандидатстват за прием в гимназиите, но има и мнения, че трябва да има и въпроси от природните и обществените науки.

Част от аргументите за интегралния изпит са свързани с това, че не можем да пренебрегнем природните и обществените науки, а математиката, българският език и литературата са атестат за придобитите компетентности на учениците, обясни министър Вълчев. Не го правим само заради учителите по природни и обществени науки, а го правим, защото всеки ученик трябва да придобие хармоничен микс от знания, умения и компетентности. Всеки изпит и този преход, който се опитваме да направим към компетентностния подход, предполага да има по-малко заучаване, наизустяване, правим и промени в учебните програми по природни науки и по география. Тя е и природна наука, но и обществена наука.

"Изчистваме голяма част от понятията и искаме децата да формират интелигентност, да са четящи, да изградят умения и ако се погледне изследването PISA, се вижда, че прилича повече на изпит за интелигентност, на тест за интелигентност", коментира министър Вълчев.

Той отбеляза, че и у нас трябва да направим този преход. "Много ми се иска да успеем да мерим формираната интелигентност на учениците в резултат на натрупването на знания, но не на конкретни знания, а в резултат на това, че сме успели да ги направим четящи хора, и по този начин - те ще бъдат знаещи и можещи", заяви образователният министър.

Имаме едно прекалено фиксиране върху изпитите след седми клас, и то е заради това, че те определят - малко или много, по-нататъшните образователни и житейски възможности на детето, коментира министър Вълчев, цитиран от БТА. Той добави, че "се получава едно нежелано стратифициране на системата на гимназиалното образование и се иска по-голям брой училища и повече професионални гимназии да бъдат желани от учениците в гимназиален етап".

Общо 21 национални програми ще предложим за 2020 г. в системата на предучилищното и училищното образование, като четири от тях са нови. Всичките тези 21 национални програми ще се финансират с общо 140 милиона лева, като 70 милиона лева са за обезщетения при пенсионирането на учители и на непедагогическия персонал, съобщи министърът на образованието и науката при представянето на проектите на програмите в МОН.

Той определи националните програми в образованието като гъвкав финансов инструмент, който дава възможност да бъдат провокирани училищата за определени политики и да се осъществяват дейности, които не може да се случат в рамките на делегираните училищни бюджети.

Първата нова програма ще е за взаимодействието на училищата с родителите, като целта е училищата да обменят добри практики за работата си с родителите, както и ще се финансират проекти на училищата за превенция срещу отпадането от училище, обясни министър Вълчев. Той каза, че по съществуващата програма "Роден език и култура зад граница", по която годишно се финансират между 80 и 100 проекта на неделни български в училища, сега ще има средства за партньорство между неделни наши училища в чужбина и държавни и общински училища у нас, както и с училища от Северна Македония. Над 12 милиона лева годишно предоставяме на българските неделни училища в чужбина, като финансираме над 300 неделни училища, с над 30 000 ученици в тях, информира министърът. Той уточни, че в неделните ни училища в чужбина ще бъде популяризирано и образованието в българските университети.

С най-голям бюджет от 20 милиона лева от новите програми е програмата за изграждане на училищна СТЕМ среда и ще се финансират интегрирани комплекси от училищни кабинети, както и отделни класни стаи. Целта е да направим модел на съвременни кабинети в училищата, ще има и центрове за млади изследователи, центрове за технологии в креативните индустрии, центрове за дигитални създатели - за приложни програмисти, центрове за природни науки, изследвания и иновации, обясни министърът. Той съобщи, че ще има и нова програма за подкрепа на центровете за личностното развитие на децата и учениците. По тази програма ще се финансират дейности за кариерното ориентиране на учениците и ще се обновяват обсерваториите с планетариуми.

Увеличени са и средствата за националната програма за ученически олимпиади и състезания. Два нови модула има по програмата за осигуряване на съвременна образователна среда, като ще бъдат финансирани 50 училищни библиотеки за изграждането на кътове за четене, информира министър Вълчев.

Той каза, че по другия модул на програмата ще се финансира изграждането на площадки за обучение по пътна безопасност в училищата и детските градини. С общо 800 000 лева ще бъдат изградени такива площадки в дворовете на 100 детски градини и на 200 училища. Проектите за детските градини ще бъдат финансирани с 2500 лева за площадка за пътна безопасност, а в училищата - с по 3500 лева. /24chasa.bg