Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световния ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в учебните заведения.

За пръв път „Ден на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да изразят позицията си срещу проявите на тормоз в училище. По време на откриването на учебната година в школото, където учат, група по-големи ученици се подигравали и тормозили деветокласник. Подигравките им били провокирани, защото той бил облечен с розово поло. Тормозът разплакал деветокласника. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държави.

Изследване върху здравето и поведението на децата в училищна възраст, проведено от Института за изследване на населението и човека, в сътрудничество с УНИЦЕФ, сочи, че учениците в България са сред челните десет от общо 43 изследвани страни, засегнати от проблема „училищен тормоз“. Дискомфортът и отчуждението от училище, ниският успех и тормозът утвърждават рисковите поведения сред юношите.

Няколко фрази, които ще обезкуражат насилника в училище:
Тормозът в училище винаги го е имало. И по „наше време“ имаше агресивни деца, които изпитваха удоволствие от това да се подиграват, заяждат или направо шамаросват по-свитите или по-различните деца. Организираха се дори междуучилищни сбивания заради момичета, заради подхвърлена реплика, заради какво ли не. Агресията, желанието за надмощие, избиването на комплекси, грешките на израстването не са от вчера. Но днес всичко изглежда и вероятно е много по-сериозно, с повече и по-чести сериозни последици заради големия отзвук, който всяка подобна проява получава.
„Славата“, която насилниците получават от негативните коментари по телевизията и в интернет, ги кара да са все по-агресивни, все по-забележителни, за да се почувстват поне за малко значими. Защото детската агресия е точно това – отчаян крясък на системно пренебрегвано дете. Заклеймяването на по-буйните деца от най-ранна възраст като „лоши“, неадекватната спрямо съвременните деца учебна програма, неразбирането от страна на учители и родители трудна възраст, каквото е пубертета – всичко това води до ужасяващите сцени, на които ставаме свидетели.

Класовете и съучениците са умалено копие на обществото и средата, в която детето ще се движи като голямо. „Умалено“, но всъщност изопачено заради незрялата нервна система, бушуващите хормони и незнанието как да реагира детето в дадена ситуация. Над една трета от всички ученици споделят, че са ставали поне веднъж обект на насилие или тормоз в училище, на физическа и вербална агресия, в рамките на една година.

Родителите сме длъжни да научим децата си именно на това – как да се държат адекватно в дадена ситуация. И ако не можем да променим децата-насилници, можем да променим реакцията на нашите деца спрямо заяжданията и обидите.
В крайна сметка човек се среща в живота си и с лоши хора и трябва да знае как да реагира спрямо тях, така че да не пострада. Американски психолози предлагат 5 различни фрази, с които детето може да отговори на заяжданията на свой съученик. Това ще помогне и на самите деца да натрупат самочувствие, вместо да се свиват или пък да отговорят с агресия на агресията.

Голяма работа!
Децата обикновено се заяждат с някой, който „се връзва“. Затова е полезно да се прибягва до изречения, които стопират по-нататъшен разговор. Покаже ли детето, че думите на насилника не му се отразяват, ще бъде потърсена друга „жертва“. Като допълнение към това трябва да се погрижите детето ви вкъщи да се чувства високо ценено и силно обичано за това, което е. Ако получава обиди и вкъщи, и в училище, едва ли ще има сили и смелост да каже „не ме интересува“.

Ау, много интересно
Сарказмът стъписва насилниците. Те не тормозят уверените хора, а сарказмът е точно тяхното оръжие. Покажеш ли увереност, спираш да си интересен, защото показваш, че нямаш слаби места. „Благодаря, че ме уведоми“ и „Сега олекна ли ти“ също са варианти, с които да бъде затворена устата на заядливеца.

Няма да се занимавам с това
Пренебрежението обезсилва насилника. Той иска да има власт над жертвата си, но когато жертвата не проявява признаци на страх, интересът за тормоз отслабва.

Накажи глупака с мълчание
Не да се каже като изречение, а да се изпълни. Агресивните деца имат нужда от енергията на ситуацията, от която да излязат победители. Лишени от любов и разбиране вкъщи, те искат да се чувстват победители в училище, затова търсят други деца, които да въвлекат в своята игра за надмощие. Ако детето ви не реагира на обидите, няма да е „интересно“ на тормозещия.

Има деца, които са агресивни, защото всъщност много искат да бъдат харесвани и обичани. Заради лоша семейна среда, в която растат, не знаят как да бъдат добри деца и приятели. Понякога, но това зависи и от зрелостта на вашето собствено дете, да се сприятелиш с насилник може да окаже благотворно влияние върху въпросното дете и то да спре да постъпва лошо. „Ела да се разходим“ пък трябва да каже всяко дете, което става свидетел на тормоз над друго дете. Да стои отстрани и да наблюдаваш те прави съучастник на агресора.
Или както казваше Кестнер в „Хвърчащата класна стая“: За една беля са виновни не само онези, които са я извършили, но и онези, които не са попречили на извършването й“.

Геновева Михайлова