Все още е трудно човек да си представи война между Русия и Турция на северозапад от Турция.

Последствията и за двете страни в конфликта биха били катастрофални. И въпреки това никога войната не е изглеждала толкова неизбежна, колкото сега. „Операция може да започне всеки момент“, предупреди турският президент Реджеп Тайип Ердоган. „Отправяме последни предупреждения.“

Напоследък Турция значително увеличи своя войскови контингент в сирийската провинция Идлиб. От началото на февруари Анкара изпрати там още 7000 войници – това твърдят от Сирийската обсерватория за човешки права. По данни на Международната кризисна група преди това числеността на турските войски в Сирия наброявала 12 000 души. Освен това Турция прехвърли в контролираната от ислямистки бунтовници провинция 2500 БТР-и, танкове и тежки артилерийски оръдия.

Режимът напредва бързо

Така Ердоган реагира на бързото завземане на нови територии от режима на Асад, което се случи от началото на тази година. Офанзивата срещу последната крепост на сирийските бунтовници продължава от няколко месеца с някои прекъсвания. Но въпреки масовата въздушна подкрепа от страна на Русия, дълго време тя не даде конкретни резултати. През изминалите седмици обаче бунтовническите защити буквално бяха пометени. Територията, която контролират, е намалена наполовина.

Само за няколко дни войските на Асад окупираха и двата най-важни града на провинцията – Марат ал Нуман и Саракеб – и си върнаха контрола над магистрала М5 от Дамаск и Алепо. В същото време войските на режима превзеха няколко наблюдателни пункта на турската армия и убиха 13 турски войници. Тези точки, заобиколени от сирийската армия, сега са зад фронтовата линия. Но Анкара не възнамерява да прибере военните си оттам.

Напротив: на 5 февруари Ердоган постави ултиматум. Той заплаши, че ако войските на Асад не се върнат отвъд линиите, контролирани от турските наблюдателни пунктове до края на месеца, тогава Турция ще се погрижи за това самостоятелно. Той обоснова твърдението си със споразумението от Сочи от 2018 г. с Русия и споразумението за създаване на зони за деескалация от 2017 г. И двата документа възлагат на Турция ролята на държава-защитник в района на Идлиб.

Тези споразумения бяха предназначени да предотвратят по-нататъшна ескалация, но нито Русия, нито Турция се придържат към тях. Турция трябваше да създаде демилитаризирана зона около Идлиб. За целта тя трябваше да постигне изтеглянето на “групи радикални терористи”, предимно от близката до Ал Кайда джихадистката коалиция “Хаят Тахрир ал Шам”. Но миналата година тя пое контрол над почти целия Идлиб. Поради което магистралите М5 и М4 между Алепо, Дамаск и Латакия не бяха открити, както беше предвидено в споразумението от Сочи.

Ердоган не е в най-добрата позиция

Ердоган знае за тези грешки. И той знае, че сега поема много голям риск. Русия, с въздушно надмощие в небето над Идлиб, едва ли ще гледа безучастно, когато турската армия преминава в настъпление срещу войниците на Асад. Ако Ердоган беше уверен в себе си, нямаше да определи триседмичен срок за своя ултиматум. Предвид скоростта, с която противникът му завзема нови територии, това е много дълго време.

Вярно е, че бунтовниците вече получават прикритие от турската артилерия. Те свалиха два сирийски хеликоптера, вероятно с помощта на преносими зенитно-ракетни системи, доставени от Турция. Но както изглежда това засега не впечатлява нито Москва, нито Дамаск. На първо място, войските на Асад успяха да завладеят нови територии на запад от Алепо, благодарение на които летището на столицата на северна Сирия отново е отворено за полети на пътнически самолети – засега само до Дамаск и Кайро.

Освен това руските и сирийските военновъздушни сили продължават интензивни бомбардировки. В четвъртък, уж по време на сирийски въздушен рейд, двама турски войници отново загинаха. Министерството на отбраната в Анкара веднага заяви, че армията, както и преди, при нападение на турски позиции, реагира и унищожи 50 бойци на Асад, както и пет от техните танкове и други превозни средства.

Въпреки това Москва, както изглежда, смята, че е в по-добра позиция по отношение на Анкара. Руският президент Владимир Путин още през 2015 г., след като руски изтребител беше свален над район на турско-сирийската граница, преподаде урок на Ердоган. След това той наложи санкции върху вноса на турски продукти, спря туристическите пътувания до Турция и работата по един от газопроводите. За да избегне допълнителни милиардни загуби, Ердоган шест месеца по-късно изрази съжаление пред Путин за сваления изтребител.

Какво ще се случи след Идлиб?

Въпросът е, може ли Ердоган и този път отново да покаже слабост? От декември 2019 г. повече от 900 хиляди души са избягали от войските на Асад към турската граница. Ако режимът иска да заеме столицата на провинцията, град Идлиб, тогава няколко стотин хиляди души ще избягат. Натискът върху Турция да отвори затворените си граници ще се увеличи. Анкара иска да избегне това по всякакъв начин, защото днес 3,6 милиона сирийци в страната са сериозно бреме за нея.

Проблемът с бежанците би могъл да бъде леко облекчен, ако поне някои от тях могат да намерят убежище в контролираните от Турция райони на север от Алепо. Но след като загуби Идлиб, Анкара ще загуби контрол над основните пътища за комуникация и плодородните земеделски райони на Сирия. Това означава, че Турция и сирийската опозиция ще загубят важно средство за натиск, което би им позволило да повлияят на хода на преговорите при разработването на нова сирийска конституция.

Компромисите в Сирия са краткотрайни

За да увеличи натиска върху Москва, Анкара отново се опитва да се доближи до Вашингтон. Според съобщения в медиите Турция поиска от САЩ да предоставят допълнителни зенитно-ракетни системи „Пейтриът“, за да бъде по-надеждно защитена от евентуални атаки от Сирия. Но дали САЩ могат и искат да помогнат на Турция в Идлиб е съмнително. За това Ердоган ще трябва най-малкото да консервира закупените руски зенитно-ракетни системи С-400.

Ако погледнете какво се случва трезво, сега най-вероятното и разумно решение на проблема може да е друг компромис между Москва и Анкара. Режимът на Асад би могъл, в допълнение към магистралата към Алепо, да получи контрол над транспортните маршрути до Латакия и районите на юг от града. Заради това Дамаск и Москва биха се отказали да щурмуват град Идлиб и да продължат напред. Единственият проблем е, че подобни компромиси в миналото се оказаха изключително краткотрайни. /БГНЕС

……………………

Кристиан Вайсфлог, в.“Нойе Цюрхер цайтунг“.