Още снимки:
test

Печалното наследство от управлението на БКП

26.02.2020 10.02

Доц. д-р Владимир Павлов,

публикувано във вестник „Демокрация“

Костадин Чакъров, хулител на демокрацията и Живкова пионка, признава, че комунистическият режим е харчил от Държавния резерв. През 1982 г. в резерва е имало един милиард и 806 милиона лв., а към 1989 г. са останали само 540 милиона. С други думи – изчерпвано е като за последно. И въпреки че цитира тези факти, манипулаторът твърди – СДС изхарчва парите. Има само една подробност – преди 1991 г. няма как СДС да харчи каквото и да било. Просто защото нито е бил създаден, нито е бил на власт. Но комунист, ако не излъже, няма да е комунист.

Много предприятия, сред които и най-крупните в България, в навечерието на 10 ноември 1989 г. съществуват само на държавни дотации. Това означава, че са безперспективни. След тази дата дотациите спират. Това е и причината за закриването на много фабрики и заводи или за приватизирането им на привидно ниски цени. За икономистите е ясно – те са напълно декапитализирани. Андрей Луканов като премиер признава, че в пилеенето на средства от държавния бюджет се стига до пълен абсурд.

Изземват се средства от промишлени и селскостопански предприятия, за да се харчат за показни акции. За каприза на Людмила Живкова, наречен „Знаме на мира” има средства, но няма за ученическите столове. Това разказва верният син на партията Христо Радевски.

Икономическата политика на БКП наистина води до създаването на огромна материална база. Според проф. Кръстьо Петков само в индустрията тя е на стойност над 600 милиарда лв. Но към 1987 г. само 5 до 10 на сто от изградените предприятия са конкурентноспособни. 35% подлежат на незабавно бракуване, а към 1995 г. на брак подлежат 40% от производствените мощности .

От 1959 г. започва ежегодно внасяне на суми във Фонд „Москва” – организация на социалистическите страни за финансиране на световното комунистическо движение и износ на революция. Днешните медии мълчат за този позорен факт от историята. На България е определена вноска от 250 хил. долара годишно, а Тодор Живков се престарава, като започва да внася по 300 хиляди долара. Не е за вярване, но е факт:

Парите се слагат в чувал и занасят в кабинета на Живков, откъдето ги взема съветският посланик.

Фондът е секретен, няма документация за създаването му. Дори членовете на ЦК на БКП не знаят за него. Той съществува до 1987 г. За този период България изнася 11 милиона и 620 хиляди долара. И това става в период, когато средната месечна заплата бе около 250 лева.

Големи средства в твърда валута изтичат от България чрез българските задгранични дружества.

Според доц. Димитър Луджев до 10 ноември 1989 г. са регистрирани 348 такива дружества. Чрез тях в чужбина са изнесени около 350 милиона долара. Дружествата са създадени така, че да не може да се проследи движението на капиталите.

Към ЦК на ДКМС през 1987 г. е създаден Фонд „Техническо и научно творчество на младежта”.

В него първоначално е преведена сумата от 136 милиона лв., които бързо нарастват на 1 милиард 226 милиона лв. Журналистката Алексения Димитрова успява да открие ревизионния акт на Българската външнотърговска банка.

На 161 членове на БКП са раздадени 1 милиард лв.

Към 1989 г. Евгени Александров отбелязва: „Започна прословутото разпределение на народните пари.”. Според журналиста Григор Лилов варненецът Бисер Димитров злоупотребява с десетки милиони във връзка с проектите „Нева” и „Монблан”.

Ограбвана системно от комунистите, държавата се мъчи да компенсира кражбите, като пак по тяхно нареждане обсебва средства от социалните фондове на пенсионерите.

От 1950 г. до 1989 г. са похитени 44 милиарда лева.

Промените в банковата система също съдействат за кражбите и разхищенията. Катастрофата започва през 1987 г. , когато влиза в действие Правилникът за банките. Възникват десетки нови банки. Партийни членове от всякакви професии стават банкери. Възникват големите „лоши кредити”, които стават главна грижа на българския преход. За всеки инженер в Либия държавата получава 3 хил. долара, а му плаща заплата от 500 долара. Внесени суми за лек автомобил с марка „Лада“ стоят в банката повече от 10 години без лихва. На старо струваше по-скъпо. Извод: комунизмът обичаше да рекетира гражданите.

Скъпо ни струва и тясното обвързване на БКП с държавата, регламентирано от Конституцията.

От 1983 г. до 1989 г. на властващата партия са приведени 951 милиона лв. Държавни средства получават и казионните организации ДКМС, БПС, ОФ и БЗНС. Тежка криза души и производителя на оръжие „Металхим”. В края на 1988 г. непродадената му продукция е за 400 милиона лв. Задълженията към Външнотърговската банка са за 571 милиона лв., а към 1987 г. тази сума нараства.

Правят се инвестиции, строи се завод № 10 в Казанлък, а възвращаемост на средствата няма. Българските комунисти въоръжават най-недемократичните сили и страни в света. По-късно дори Тодор Живков определя стремежа да се наложи социализма в Африка като „ чиста утопия и пълен абсурд”. При комунизма дори бананите бяха дефицитна и скъпа стока. Появаваха се на пазара само преди Нова година. Купуването им ставаше след чакане на дълги опашки и с ограничение в количеството – най-често до 2 кг. Извод: комунизмът завиждаше дори и за бананите на капитализма. При комунизма дори и при покупката на елементарни неща имаше корупция. Цветен телевизор „Велико Търново“ се купуваше само с „връзки“ или с „подкуп“.

Ограбването на държавата от номенклатурните кадри на БКП е част от по-големия процес за превръщането на политическата власт на тази партия в икономическа.

Подготовката за тази трансформация започва още в началото на 80-те години , когато става ясно, че соцсистемата няма бъдеще. Комунистите си поставят новата цел – да затворят кръга, като трансформират политическата си власт в икономическа, а след това я превърнат отново в политическа власт. У тях са парите и политическото им нахалство е очевидно. Самият Тодор Живков още преди 10 ноември 1989 г. беше разбрал, че социализмът във всяко отношение е една пропаднала кауза.

Българската демокрация няма нищо общо с общата криза в България, освен че я осветли и направи известна на гражданите.

Преходът, който комунистите днес цинично наричат криминален, е наследство, получено от тяхното престъпно управление в продължение на 45 години. Когато Андрей Луканов става премиер, в хазната има 2,5 милиарда долара. Когато Луканов напуска властта, са останали само 300 милиона долара. Един от първите, който предупреждава за „раздаването“ на „грешни народни пари“ (22.12.1992 г.) e Александър Йорданов – днешният главен редактор на „Демокрация“. По този начин са разпределени и парите, отпечатани в Русия и докарани с четири вагона в България. Това увеличава инфлацията в страната при управлението на БСП с премиер Андрей Луканов. На 19 март 1990 г. същият обявява мораториум на плащанията по външния дълг.

Това довежда до финансова изолация на страната. Затова, че потомственият комунист Луканов самоволно обявява спирането на плащанията, не знае дори финансовият министър. Нашето поколение добре помни този период. Магазините за храни бяха празни.Народът гладуваше. Стигна се до разпределение на хранителните продукти с талони (купони). През ноември 1989 г. държавния глава Петър Младенов обяви: „Картината в икономиката е тежка. Уж ще изхранваме две Българии и произвеждаме много, а къде е то?” Няколко месеца по-късно БКП си смени името на БСП и комунистите станаха за една нощ социалисти. Но краденето от тях е факт и разорената от тях България – също. Това ни остави в наследство БКП – ограбена България./alexanderyordanov.com

Днес+

Коментирай статията


Последни от Избори
15:30
СДС към Асоциацията на земеделските производители: Идеята ви напомня за бригадирското движение
12:03
Министър Красен Кралев с призив към младежките организации да се включат в Доброволческия корпус
09:34
Доц. Момчил Дойчев: Доверието в НАТО винаги надделява
03 април 2020 г.
19:18
Въпреки кризата Варна остава най-перспективният икономически център, сочи нов доклад
15:38
"Гугъл" засече 32% по-малко българи в парковете. Варненци сред най-добросъвестно спазващи мерките
02 април 2020 г.
11:23
16 години от присъединяването на България към НАТО
01 април 2020 г.
19:47
Борисов: Разбирам недоволството, но моля да осъзнаете сериозността на ситуацията в цял свят
31 март 2020 г.
09:41
Румен Христов: Мярката 60/40 е работеща, трябва да се случи час по-скоро
29 март 2020 г.
11:18
Дончев: Мислим за работодателя, но най-вече за работника
26 март 2020 г.
14:40
Д-р Антон Койчев: Мерките на кризисния щаб са адекватни. Така ще избегнем удара върху здравната сист
25 март 2020 г.
14:27
Коронавирус: първо строги мерки, после нормализация
12:02
Проф. Румен Христов: Във време на криза се строи, а във време на подем се продава
07:08
СДС предлага спешни мерки за бизнеса и гражданите
24 март 2020 г.
13:14
За брифингите на медицинския съвет към Министерски съвет
11:28
СДС-Варна, с основна заслуга за издигането на паметник на Цар Калоян в морската столица
11:25
Д-р Антон Койчев, СДС: Столичните болници имат капацитета да се справят със ситуацията с коронавирус
23 март 2020 г.
12:32
Как СДС-Варна почете жертвите на концлагера край Ловеч през последните години (снимки)
20 март 2020 г.
16:47
„Медийни“ войни – дезинформация за коронавируса дебне отвсякъде
19 март 2020 г.
19:00
Кадър на Иван Костов поема червената телевизия БСТВ
17 март 2020 г.
15:28
Вирусът не се лекува с приказки – не си играйте със съдбата, не политизирайте смъртта!
13 март 2020 г.
16:37
СДС: Здравето е безспорен приоритет, но да помислим и за бизнеса и принудително неработещите
12 март 2020 г.
14:48
БСП-Варна преизбра Борислав Гуцанов за градски лидер
08:41
Валерия Велева: Защо мълчи президентът?
10 март 2020 г.
08:08
Румен Христов: Приватизацията у нас закъсня
07 март 2020 г.
17:02
Антон Койчев: Подкрепям медицинските сестри, но мисля, че е сценарий

Най-четени от Избори

Избор на редактора