Варна отбелязва 150 г. от учредяването на Българската екзархия
Варна<+> 26.02.2020 09:52
На 28 февруари 2020 г. се навършват 150 г. от учредяването на Българската екзархия и възстановяването на независимата българска църква.
В тази връзка читалище „Варненски будители – 1926" съвместно със Сдружение "Отечествен съюз" организират празнично честване на бележитата дата от 18:00 часа в читалището, в което ще вземат участие историци, духовници и общественици.
Лектори на събитието ще бъдат Мариана Николова - главен уредник в Музей на Възраждането-Варна и Кольо Хубенов - уредник в Музей на Възраждането-Варна. Входът е свободен.
На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (наречена „екзархия") от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.
Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I. Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища. /moreto.net
В тази връзка читалище „Варненски будители – 1926" съвместно със Сдружение "Отечествен съюз" организират празнично честване на бележитата дата от 18:00 часа в читалището, в което ще вземат участие историци, духовници и общественици.
Лектори на събитието ще бъдат Мариана Николова - главен уредник в Музей на Възраждането-Варна и Кольо Хубенов - уредник в Музей на Възраждането-Варна. Входът е свободен.
На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (наречена „екзархия") от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.
Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I. Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища. /moreto.net
CHF | 1 | 2.01549 |
GBP | 1 | 2.2841 |
RON | 10 | 3.93068 |
TRY | 100 | 5.63583 |
USD | 1 | 1.83147 |
Последни новини
- 13:31 Либерализацията на тока се отлага с година
- 13:27 Юношата, намушкал епископ в Сидни, е обвинен в тероризъм
- 13:20 Димитър Главчев след отказа на Даниел Митов да бъде външен министър: Нямам план Б
- 13:18 САЩ блокираха в Съвета за сигурност резолюция за пълноправно членство на Палестина в ООН
- 13:07 Колтуклиева: Асен Василев крие кой го е запознал с Петя Банкова
- 13:05 Две едномесечни бебета починаха след заразяване с коклюш
- 12:56 Махленският идиот се прочу (за поругаването на патриаршеския гроб)
- 12:44 Без да чака САЩ, Европа събира "Пейтриът"-и от складовете си, за да ги прехвърли в Украйна