Да се създаде информационна система, която да отчита кой пациент в какво време е престоял в дадена болница - с ден и час. Това предложи депутатът от ГЕРБ д-р Лъчезар Иванов по време на днешния дебат за това как да се управлява съвременното здравеопазване и дали и как да се промени моделът на финансиране на болниците.

Тази система трябва да е в ръцете на НЗОК, така че да се даде нова политика в здравеопазването. Дотогава не можем да говорим за изхабяване на модела", обясни д-р Иванов. Тук стои и въпросът за демонополизация на НЗОК, добави депутатът.

По думите му здравната карта на лечебните заведения в страната е изключително важна, но без информационна система няма да допринесе за адекватното разходване на средствата за здраве.

Д-р Станимир Хасърджиев от Българската асоциация за персонализирана медицина бе категоричен, че най-големият проблем в здравеопазването е философията на финансирането на болниците.

"Една система, в която се заплаща за брой извършена дейност, леглоден, поставена става и т.н., няма как да се очаква, че ще генерира здраве. Не е добре да се плаща само за преминал пациент", каза той.

След него обаче д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, изрази мнение, че това е правилното - да се плаща за дейност, а не, че съществува сградата, но все пак нещо се е счупило и в този модел с годините. Той каза, че на практика няма ефективен контрол, а добре свършилите работата затъват повече в дългове.

Използва се механизмът за ниско задържане на цените, а се надявам да дойде моментът да се заплаща дейност съобразно свършената работа и качество, уточни шефът на БЛС.

Добри идеи как да се подобри работата и финансирането на болниците даде проф. Асен Балтов, директор на "Пирогов".

Той отчете, че трябва да се реши проблемът със здравно неосигурените и се спря на друг проблем: "Цената на медикаментите на извънболничната помощ вече е над 50% и не помага на болните. Затова трябва да има електронен търг на медикаменти. Видяхме какво стана с онкомедикаментите, ако се прави редовно, и другите медикаменти ще поевтинеят".

Той поиска електронна здравна карта, която е "бъдещето на здравеопазването".

"Много е важно да се завърши проектът за спешните портали, това е гръбнакът и бъдещето. Трябва да има истинска спешна медицинска помощ от най-малкото място до големите центрове. Преди да имаме хеликоптери, трябва спешна мрежа с добра комуникация, и телемедицината като допълнително надграждане", обясни Балтов.

Шефът на Пирогов каза, че е време да има и електронен търг за всички медицински изделия, с които има сериозни проблеми във всяка голяма болница.

Следващата тема бе финансирането на общинските, по-скоро малките болници.

"Бяхме свидетели на фалити на болници в Монтана, Враца, Видин. Искам да поставя темата за финансирането на лечебните заведения на база на клинични пътеки. Проф. Асен Балтов да определи най-сложната операция, която да е с най-висок коефициент на плащане, а всички други да са с по-нисък коефициент - и по този начин клинична пътека да тежи", обясни идеята си депутатът Лъчезар Иванов.

Той поиска сериозна преоценка на ролята на общинските болници като извършител на медицинска услуга - в каква степен могат да участват в процеса на лечение и тежестта им за всеки конкретен град и община. "Излизат хирурзи на протест, че нямат пари и като надникнем в отчетите, има 6-8 операции за месец", даде за пример той.

Григор Димитров от Надзорния съвет на НЗОК посочи, че държавата трябва да се намеси в общинските болници и трябва да има буфери.

"Броят на болниците е установен отпреди 40 години, когато България е била 9 млн. население, сега сме 7 млн. и не е нормално да се запазва този брой, но трябва да има добри механизми за преструктуриране", каза той.

Димитров отбеляза и големия проблем със спешната помощ. Според него от нея се възползват основно хората без осигуровки и останалите не могат да я получат. Държавата трябва да се погрижи за тези хора, живеят в гета и следват скандалите, категоричен бе специалистът. /news.bg