В началото на 1929 г. се осъществява идеята на няколко местни музикални дейци – във Варна да се създаде Общинска опера. Дотогава са правени няколко опита за съставяне на оперни или оперетни колективи.

От архивите на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" гр. Варна, научаваме, че още през 1919 г. са положени основите на Варненска оперетно-драматична дружба. Спектаклите на оперетите „Маркиз Бонели” и „Царицата на чардаша” (с любимката на варненската публика Роза Розенберг в ролята на Силва) са изнасяни в „Модерния театър” на Коста Ранков.

След две години се създава и Оперната дружба „Лада”. Към състава са привлечени руски артисти-емигранти. Диригент е Александър Кръстев. Представленията са в „Театър Лада – Коста Ранков”. Горям успех има операта „Демон” от А. Рубинщайн. Премиерата е на 27 февруари 1921 г., следват 15 представления.

Третият опит е оперно-оперетен и има за диригент Александър Наумов. Поставени са „Камен и Цвета” и „Царицата на чардаша”. Има сведения и за още един оперетен театър във Варна през 1926 г. – театърът на Папанчев.

Съобщение във вестник „Варненски новини” от 23 август 1930 г. известява „че към Варненския общински театър скоро ще се създаде втора клонка, въжделена мечта на няколко идеалисти”. Първият спектакъл на операта „Травиата” от Верди е обявен на 27 август в Летния общински театър. Постановчик е Стефан Македонски – първи тенор на Народната опера, диригент – Тодор Хаджиев, а солистите са също гастрольори от Софийската народна опера: Елисавета Йовович и Михаил Люцканов. „Ще участват от флотския оркестър, хорът и балетът са съставени от местни сили”.

Кметът Първан Бянов и Общинският съвет се отзовават с разбиране на инициативата за създаване на Общинска опера в града и Варненската община отпуска субсидия. В ръководството на операта влизат нейните основатели – изтъкнатите музикални дейци: Александър Кръстев, Пресиян Докмеджиев, Димитър Младенов, Георги Попов, Йордан Тодоров, Първан Николов, Преслав Преславски и представителят на артистите Димитър Вангелов.

Солисти във Варненската общинска опера са: Димитър Вангелов, Искра Богданова, Тинка Димитрова, Владимир Кокинов, Васил Пацев, Йордан Чифудов и Андрей Ждановски – съвсем млади певци ентусиасти. Хористите са от църковните хорове в града.

За режисьор и художествен ръководител на състава е избран Стефан Македонски. Той идва във Варна и с младежки жар и енергия започва работа. Бързо спечелва обичта на всички и скоро добите резултати са налице. Успешно са представени оперите „Севилският бръснар” от Росини, „Травиата” от Верди и „Цвета” от маестро Георги Атанасов. Представленията се изнасят в кинотеатъра Коста Ранков и Летния театър в Морската градина.

Варненци живо се интересуват от своята опера и от нейното бъдеще. За съжаление, по финансови причини, една добре замислена идея просъществува само три години – от 1929 до 1932 г.

Сградата на театъра и операта е проектирана от архитект Никола Лазаров, автор също на проекта на Народния театър в София. Първата копка е направена през 1912 г. Строежът завършва едва след Първата световна война и театърът се настанява в сградата през 1932 г.

Типичен представител на неостиловете, сградата впечатлява със заоблената барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните врати, издигнати на няколко стъпала, внушават тържественост при влизането в театъра. Елипсовиден вестибюл в стил сецесион и странични коридори водят към залата, а широки стълби към фоайетата и балконите. Решена в класическата за театрите форма на подкова, залата разполага с ложи в близост до сцената, а заоблените овали на меките столове повтарят извивките на балконите. Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби.

През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява новосъздадената Народна опера на Варна.

Едва през 1947 година отново се свиква инициативен комитет за създаване на опера във Варна. Тя е регистрирана на 6 април 1947 г. под името „Варненска областна народна опера“.