Еманюел Макрон отбелязва своите първи 1000 дни като президент на Франция, предаде "Спутник".

Еманюел Макрон стана най-младият президент в историята на Франция на 7 май 2017 г. Аспективен реформатор, той беше избран с послание за оптимизъм - но почти три години по-късно французите не изглеждат толкова оптимистични към него, колкото преди.

През 2017 г. той победи евроскептиците Марин Льо Пен отдясно и Жан-Люк Меленшон отляво, с платформа за по-силна еврозона, увеличение на публичните инвестиции, реформи на труда, глобализацията, свободната търговия и борба срещу безработицата.

Въпреки първоначалния широко разпространен оптимизъм относно неговото председателство, рейтингите на Макрон продължават да потъват, оставяйки реалистичен шанс той да влезе в историята като еднократен президент, ако не се стигне до радикални промени преди изборите през 2022 година.

Като бивш инвестиционен банкер на Ротшилд и министър на икономиката на Франция, икономиката се смяташе за най-силната точка на Макрон в момента на изборите.

Макрон стартира инвестиционен план на стойност 57 милиарда евро за модернизиране на икономиката и намали данъците за богатите на всичко, освен на недвижимите имоти. Една от ключовите мерки беше плоския данък от 30% върху печалбата от капитал (преди това зависеше от личния доход).

Въпреки че данъчните облекчения са в полза на икономиката като цяло, първите 5% бяха най-печеливши, докато покупателната способност падна за най-долните 5%, което означава, че различието между най-богатите и най-бедните е нараснало. Икономическата политика на Макрон кара някои анализатори и медии да го наричат ??"президент на богатите".

Като част от усилията за борба с безработицата той затруднява безработните лица да искат обезщетения и по-лесно работодателите да уволняват и наемат работници.

Безработицата през 2019 г. падна до 8,5% - все още над средното за ЕС, но най-ниското за Франция от 2009 г. Правителството на Макрон претендира за това постижение, въпреки че е забележително, че нивата на безработица намаляват от 2015 г., преди той да встъпи в длъжност. Той има още две години, за да изпълни обещанието си от предизборната кампания до следващите избори.

Той също така обеща да вложи милиарди евро в домашни цифрови стартъпи и се опита да превърне Франция в магнит за технически таланти с въвеждането на специална технологична виза.

Мерките на Макрон допринесоха за увеличаване на бизнес инвестициите, френската икономика обаче нарасна с 2,3% през 2017 г., 1,7%през 2018 г. и едва 1,3% през 2019 г. Очаква се тази година да стагнира допълнително, като БВП ще се увеличи с 1,3 или 1,4% - което все още е по-добро от прогнозите за най-голямата електроцентрала в еврозоната, Германия, и е над средното за ЕС.

По отношение на външната политика в правителството на Макрон има най-малко объркване. След като Великобритания се превърна в интроспективна, мандатът на Ангела Меркел приключи, а италианският Матео Салвини в никакъв случай не е голям фен на проекта на ЕС, Брюксел се оказа с лидерски вакуум и Макрон се втурна да го запълни.

Той открито се противопостави на нарастващите антиимигрантски и националистически настроения в Европа, сблъска се с Италия заради бежанците, блокира присъединяването на две амбициозни страни-членки на ЕС - противоречи на по-голямата част от съюза - и предложи създаването на по-силна европейска армия извън обхвата на НАТО.

Може дори да се каже, че Макрон има някакво сходство с Шарл дьо Гол - силният човек, от когото е вдъхновен - когато се впуска срещу онова, което вижда като всеобхватното влияние на САЩ върху Европа.

Макрон се изправи срещу Тръмп заради Парижкото споразумение за климата и ядрената сделка в Иран. Противопостави натиска си върху Huawei и 5G и заплаши цифров данък върху американските технически гиганти, като за това обаче в последствие отстъпи.

Той също се опита да закрепи отношенията с Русия, което значително се влоши при предшествениците му. Владимир Путин беше първият чуждестранен лидер, посетил Елисейския дворец, след като Макрон встъпи в длъжност, а френският президент многократно призова ЕС да достигне и да сътрудничи с Русия.

Социалните вълнения, които вече са запазена марка на президентството на Макрон, са онова, което сега може да го свали. Французите първи започнаха масово да протестират срещу увеличение на данъка върху горивата преди 15 месеца, и докато Макрон се забави и се опита да потуши протестите с намаляване на данъците, "жълтите жилетки" се превърнаха в по-широко движение срещу социалното неравенство и възприемането на елитаризма на президента.

През декември започна отделно протестно движение срещу предложението му за обединяване на сложната пенсионна система на Франция в единна схема, при която всички работници биха имали еднакви пенсионни права, но някои от тези в публичния сектор ще бъдат лишени от щедри пенсионни обезщетения. Макрон нарече новата система по-справедлива, но обществените служители се страхуваха, че ще ги принуди да работят по-дълго за пълна пенсия. Правителството изрази готовност за компромиси, но протестите продължават, докато синдикатите преговарят за намаляване на пенсиите.

Докато нещата стоят, Макрон има някои неща, които да обсъди със своите пиар стратези. Оценката на одобрението му е останала на 30-35% през последната година, което е над най-ниската точка от 26% в пика на протестите на "жълтите жилетки", но все още е достатъчно ниска, за да предизвика безпокойство за перспективите му за 2022 година. Има и още един знак, който показва, че нещата не вървят изцяло по неговия път. В Париж, където той спечели 90% от гласовете през 2017 г., остава готов да преизбере своя социалистически кмет Ан Идалго следващия месец. /news.bg