Условна присъда за съдия, подменила протокол за случаен избор на съдия-докладчик по дело в Районен съд - Видин. Решението е на тричленния състав на Върховния касационен съд (ВКС).

Присъдата й е за 6 месеца "лишаване от свобода", отложено за срок от 3 г., заради подмяна на протокол за случаен избор на съдия - докладчик по дело в Районен съд - Видин.

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.

Подсъдимата Анелия Рашева е призната за виновна за това, че като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, нарушила служебните си задължения, е взела за разглеждане и решаване като съдия - докладчик искова молба по описа на Районен съд - Видин. С това тя искала да облагодетелства с 1000 лв. друг човек. От нейната постъпка са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в увреждане на законосъобразното и нормално протичане на съдопроизводството, сериозно накърняване авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във функционирането на съдебната система.

Мотивът на съдия Рашева бил да облагодетелства свидетеля Кузманов.

Според тричленния състав на ВКС протестът и касационната жалба са неоснователни. Твърдението на подсъдимата за наличие на незаконен състав и на двете решаващи съдебни инстанции е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че тя е била лишена от възможност да прави искания по доказателствата и възражения на досъдебното производство, доколкото тя е разполагала с тази възможност и в съдебната фаза на процеса.

Принципът за случайното разпределение на дела по чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт е гаранция за справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд. С този принцип се цели да се избегне възможността делото да бъде разгледано от специално подбран съдия, като се избегне всякакво съмнение, че на определени съдии се възлагат за разглеждане конкретни дела.

"Изземването" на дело, разпределено на друг съдия и разгледано от дееца, би било единствено дисциплинарно нарушение само когато не са налице другите елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 282 от НК, а именно възможността да настъпят немаловажни вредни последици по ал. 1 или настъпването на значителни вредни последици по ал. 2 и специалната цел за облагодетелстване на трето лице...", пише в мотивите на върховните съдии.

В решението пише още, че положителните данни за професионалните знания и умения на подсъдимата не могат да не бъдат отчетени в благоприятна за нея насока.

ВКС се съгласи с тезата на прокурора, че високият образователен ценз не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като този подход би бил дискриминационен по отношение на всички лица, които нямат образование или нямат достатъчно високо образование.

"Преценката какво наказание следва да се наложи на подсъдимото лице е конкретна по всяко дело и е обусловена от неговите специфики и подлежащите на обсъждане обстоятелства, законово регламентирани. Доводът в протеста, че делата срещу магистрати от последните няколко години показват тенденция за налагане на наказание при условията на чл. 54 от НК е без правно значение. Унифицирането на наказателно-правната репресия по отношение на подсъдими - магистрати, заради тяхното предходно длъжностно качество, би било пагубно за върховенството на правото и би противоречало на основни правни принципи, включително на принципа за индивидуализация на наказанието", категорични са върховните съдии.