Ако състоянието не е спешно, болницата таксува

Къде да търси човек медицинска помощ вечерно време, по празници или в почивни дни, когато поликлиниките, ДКЦ-тата и личните лекари не работят? И навсякъде ли в големите болници са налични всички специалисти, така че пациентите да не бъдат връщани или изпращани на друго място?

Не само насред грипна епидемия с подобна ситуация се сблъскват стотици пациенти и родители на болни деца. Казусът важи предимно за големите градове, където има и специализирани, и многопрофилни болници, така че хората често се объркват къде първо да тичат. Става дума основно за неспешни, но тревожни състояния.

В тези случаи правило №1 е пациентът или родителят да се обади първо на личния лекар. По закон той е

длъжен да

осигури на всеки

от пациентите си

24-часов достъп

до медицинска помощ.

Това става по няколко начина - чрез дежурен кабинет на групова практика, на която е съучредител съвместно с други лекари или по договор с друго лечебно заведение, разкрило дежурен кабинет. Това обикновено са медицински центрове с денонощен прием на пациенти или кабинети за неотложна помощ в болници.

Може и джипито индивидуално да осигурява денонощна

консулта-

ция по

телефон,

в амбулатория или в дома на пациента - по преценка на самия лекар. Последният вариант обаче е сравнително рядко използван от личните лекари, тъй като е физически невъзможно да се отзовават постоянно. Това може да се случи в по-малките населени места, където кадри липсват или самото джипи обслужва малко на брой пациенти.

Изискването джипито да осигурява достъп до медицинска помощ извън работното си време е разписано в Наредба 40, която определя основния пакет дейности, гарантирани от бюджета на здравната каса. От години личните лекари настояват за облекчаване на това изискване, тъй като, когато сключват договор с медицински център например, те заплащат определена сума за дейността, която оттам биха извършили вместо тях. Освен това случаите, в които човек би потърсил медицинска помощ за неспешно състояние вечер, са сравнително по-малко, а лекарите трябва да поддържат тези договори непрекъснато.

Много често обаче пациенти търсят медицинска помощ директно в спешното отделение или спешния кабинет на дадена болница за състояния, които не са животозастрашаващи - повишено кръвно налягане вследствие на забравен прием на медикаменти, висока температура посред нощ и други, дават примери спешни медици.

Затова и в тези случаи болните биват

таксувани според

ценоразписа

на съответната

болница

за извършения им преглед - проблем, който често създава напрежение между лекари и пациенти. Причината е, че по закон спешната помощ в България е напълно безплатна, но за състояния, които са животозастрашаващи. А когато в спешен кабинет бъде прегледан пациент с оплаквания, които не застрашават живота му, тогава заплащане се изисква - иначе трудът на лекаря и използваните консумативи остават за сметка на болницата.

Така законът очертава пътя на пациента при търсенето на медицинска помощ вечерно време. На първо място е личният лекар, затова е добре всеки пациент да се информира предварително как той е уредил оказването на достъп след работното му време - дали да търси него, или директно да се насочва към определен медицински център. Така ще се избегне и звъненето на джипито посред нощ.

В съответния кабинет по договор с джипито ще окажат необходимата помощ. Ако лекарите там преценят, че състоянието на пациента изисква допълнителна диагностика и лечение, то той ще бъде препратен към най-близката болница, която разполага с нужния специалист.

Ако директно отидете в спешния кабинет, обикновено се чака часове пред него, защото наистина спешните случаи са с приоритет. А за това време реално може да се получи медицинска помощ другаде.

Когато обаче става дума за наистина спешен случай, това условие не важи, напомнят специалистите.

Но тогава обикновено се вика линейка, чийто екип също може да прецени доколко е спешно състоянието и коя е най-подходящата болница, където да бъде откаран болният, ако най-близката не разполага с точния специалист. Така например в спешното отделение на една от най-големите болници в страната - “Александровска”, се обслужват денонощно пациенти със застрашаващи състояния в областта на

вътрешните

болести, обща

и коремна

хирургия,

урология

“При спешно състояние, за което не разполагаме със специалист обаче, наш медицински екип с наша линейка или с транспорт на Спешна помощ откарва пациента до най-близката болница, която може да му окаже нужната помощ”, обясниха от болницата за “24 часа”. Тя например не разполага с АГ специалисти, кардиохирурзи, неврохирурзи, инфекционисти, ортопеди, травматолози и специалисти по уши-нос-гърло.

“Ако дойде пациент с оплаквания, които не се преценяват като спешно състояние, заплаща консултацията по утвърдените тарифи на болницата”, допълват от “Александровска” и напомнят, че това се отнася и за децата. Там разполагат с педиатрично отделение, но то е специализирано за болести на дихателната система. Ако дойде дете със спешно състояние като апендисит например, то ще бъде закарано с линейка до “Пирогов”, където има детски хирурзи.

Най-голямата спешна болница у нас “Пирогов” пък разполага денонощно с всички видове специалисти и в много от тесните специалности е сред най-добре подготвените. Но

след 20 ч съдови

хирурзи, очни и

УНГ специалисти

има само на

повикване

при необходимост в спешното отделение. Причината е, че денонощни спешни очни и ушни кабинети за деца и възрастни се поддържат в университетската болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”.

Денонощно покритие от съдови хирурзи пък има в Националната кардиологична болница.

В МБАЛ-София, към ВМА също работи непрекъснато мултипрофилно спешно отделение с хирургични и терапевтични кабинети, противошокова зала и операционен блок, осигурено с дежурни медицински екипи. Осигурени са и консултации по спешност с уролог, гръден хирург, съдов хирург, УНГ, очен хирург и специалист по орална хирургия. С 24-часов режим на работа е и Клиниката по вътрешни болести, която е специализирана в диагностиката и лечението на спешни животозастрашаващи състояния от спектъра на вътрешните и нервните болести, обясниха от болницата.

От 27 януари в клиниките по инфекциозни болести на ВМА е разкрит и

денонощен

противогрипен

кабинет,

в който всеки може да получи квалифицирана помощ. Болницата обаче не обслужва пациенти под 18-годишна възраст.

Друга от големите многопрофилни болници в София е “Света Анна”, която не разполага единствено с отделение по психиатрия и съдова хирургия и не извършва травматологични и съдови операции на деца под 3-годишна възраст.

В разгара на грипа търсенето на лекарска помощ през почивните дни или вечер значително нараства. Извън София - в Плевен например, ако хората усетят първите симптоми късно вечер, могат да потърсят помощ в неотложния кабинет на ул. “Христо Ясенов” 12 в града. Условието е личният им лекар да има договор с кабинета. В делник той работи от 8 вечерта до 8 сутринта, а в почивните дни - денонощно, каза д-р Стефка Тошева от РЗИ.

Болните от грип и остри респираторни заболявания в Пазарджик и региона могат да получат лекарска помощ след 18 ч. в центровете за Спешна помощ, каквито има във всички общини от областта. Дежурните кабинети в тях работят непрекъснато и разполагат с екипи и линейки. В Пазарджик има и Спешно отделение към областната болница. Там пациенти може да се приемат до 24 ч или да бъдат пренасочени при нужда. Но и повечето лични лекари се отзовават на повиквания и след 18 часа.

В Кърджали прегледите след 18 ч се извършват в колективна лекарска практика, с която договор са сключили повечето джипита. Има и дежурни кабинети в МБАЛ-Смолян.

Приложение показва къде е най-близкият педиатър
Безплатно мобилно приложение в интернет помага на родителите в търсенето на най-близката, но и най-подходящата болница спрямо оплакванията на детето им, при това само с три кликвания.

HealthyKid Sofia е създадено от педиатърката д-р Таня Андреева и икономистката Дария Мукова. Целта е да реши един от основните проблеми за родителите в София - обикалянето по болници, тъй като специалистите са разпръснати в 14 различни. Приложението е своеобразен педиатричен пътеводител - дава точни съвети за най-близка болница, лаборатория или стоматолог при спешни състояния, след като родителят въведе симптомите. Показва и най-бързия път да се стигне до лечебното заведение, освен това напомня за задължителните имунизации и профилактични прегледи.

HealthyKid се ражда и вследствие на над 40-годишния проблем - липса на национална детска болница с всички специалисти на едно място. По сегашния проект обаче има много резерви, включително от архитекти, защото ще се довършва строеж, оценките за чиято сигурност са отпреди 12 г., коментира д-р Андреева. /24chasa.bg