Касичката умира, идват електронните портфейли

Hаскоро децата ми донесоха от училище касички, които бяха направили в клас, и поискаха веднага да сложат в тях монети. Честно казано, това им желание ме свари доста неподготвена, тъй като в Англия, където живеем, почти не използваме пари в брой. Обикновено, ако това се налага, пак е свързано с някаква училищна дейност – дребни суми за купуване на зеленчуци, за да се учат да правят супа, или пък за някаква форма на благотворителност. Така че у нас трудно се намират монети.

Те обаче бяха много настоятелни, че трябва да сложат нещо в касичките си, и затова ми стана интересно в какъв контекст са ги правили. Разпитвайки ги, разбрах, че са учили да ценят парите, защото са средство да покриват свои разходи, и ако имат в излишък в даден момент, е добре да ги запазят за бъдещите си потребности. Признавам, че този урок ми хареса много, тъй като заради безкасовото плащане навсякъде не си бях дала сметка, че новите поколения нямат отношение към парите като нещо реално. Възприемат ги по-скоро като поредната игра или ровичкане на мама и тати в телефона. И не могат да направят връзка, че те първо трябва да бъдат заработени, за да могат да бъдат похарчени след това само чрез едно докосване на банковата карта в магазина или на смартфона. Затова и английската образователна система предвижда още в първи клас да се учи какво са парите и как правилно да се управляват.

Търсейки информация дали това наистина е толкова сериозен проблем на бъдещето, се натъкнах на редица изследвания по въпроса, които показват, че харчим повече, когато не се разделяме физически с пари. По тази причина много от най-съвременните системи за безкасово разплащане се насочват към форми, които веднага дават отчет за извършената операция, а не предизвикват силно душевно страдание в края на месеца.

Професор Дразен Прелец от Масачузетския технологичен институт е един от водещите изследователи на поведенческата икономика. Чрез различни тестове той успява да покаже, че хората, които боравят само с кредитна карта, са склонни да платят в пъти повече за билети за баскетболни турнири в сравнение с тези, които разполагат единствено с пари в брой. Професорът даже доказва, че психологическата стойност на долара, похарчен на кредит, е само 50 цента. Според него това обяснява и защо дебитните карти продължават да са много популярни въпреки агресивната реклама на кредитните. Просто хората вече са се опарили колко е трудно да връщаш похарчени на кредит пари, ако не очакваш отнякъде сериозни финансови постъпления.

“Използвайки кредитни карти, вие не получавате бърза актуализация на състоянието на акаунта си. Но когато плащате с електронен портфейл, виждате почти моментално как парите напускат вашата сметка”, казва пред Би Би Си Емир Ефендич, психолод и поведенчески икономист в Католическия университет в белгийския град Льовен. Той обяснява, че реакцията ни при раздяла с пари е като кратка физическа болка, която се отлага до пристигането на месечната сметка, когато купуваме на кредит. Това е психологически трик за разграничаване на удоволствието от пазаруването от неприятното треперене, че губиш пари в момента, на който много бизнеси разчитат, не само банките.

Което обяснява и защо в по-консервативни общества кредитните карти не са толкова популярни, а навлизат електронните портфейли. Такъв пример е Китай. Там действа суперприложение за смартфони, което съчетава банкова сметка, функция за незабавни съобщения за направени плащания и социални мрежи.

У нас безкасовите плащания също нарастват през последните години. По данни на БНБ обработените трансакции през 2018 г. са с 27,8% повече като стойност спрямо предходната година. И такава е тенденцията в цял свят, което паказва, че все повече ще имаме нужда от специални умения как да управляваме парите си така, че да не харчим безконтролно.

Макар психологическото страдание, което изпитваме при раздяла с парите да може да ни предпази от ненужни разходи, то все пак трови радостта от потреблението и удоволствието от пазаруването. Затова професор Прелец смята, че тази психологическа цена, която нарича морален данък, може да бъде намалена и по други начини освен чрез различни функции за непрекъснато следене на движението по банковите сметки.

Например да се стремите към купуване на продукти на промоция. Особено подходящи са оферти, които включват и нещо безплатно. Също е добре за душевното състояние да предплащате част от по-големите си разходи. Редица проучвания показват, че хората се чувстват по-щастливи, когато покриват сумата за семейна ваканция на вноски, дори и това да не им носи някакво намаление на цената. Така по-лесно се разделят с пари, за които е трябвало дълго да се трудят. В такива случаи обаче трябва да се внимава дали това не води до някакви лихви или допълнителни такси.

Най-рационално е, ако се насочвате към живот без носене на пари в джоба, да имате няколко банкови сметки. В едната да държите средства, необходими за покриване на ежедневните ви нужди, в друга да спестявате и трета – буферна, за непредвидени разходи. Така по-добре ще можете да контролирате финансите си и няма да се поддавате на изкушението да живеете над финансовите си възможности.

Ако електронните портфейли не ви се виждат достатъчно защитено средство, задължително си създайте график за редовно следене на банковите си сметки онлайн. Това може да е всеки понеделник, докато си пиете сутрешното кафе и обмисляте задачите за седмицата, или пък друг ден от седмицата. Важното е да не е през уикенда, когато човек традиционно се отпуска и е склонен да прави по-големи харчове. Така ще можете да направите трезва преценка на разходите си до момента и да коригирате своето финансово поведение, ако усетите, че излиза извън контрол. /24chasa.bg