Демокрацията е в отстъпление в световен мащаб, включително в някои части на Европа, сочи нов доклад на Economist Intelligence Unit, съобщи „Политико“.

Индексът на демокрацията за 2019 г. установи, че негативната тенденция в целия свят е довело до най-лошия резултат, откакто индексът е направен за първи път през 2006 г. – само 5,7 процента от населението в света живее в това, което може да се счита за „пълна демокрация“.

Индексът оценява 167 държави въз основа на пет категории: избирателен процес и плурализъм; функционирането на правителството; политическо участие; политическа култура; и граждански свободи. Повечето западноевропейски държави се считат за пълни демокрации, като Норвегия е най-високо в световен мащаб, докато повечето източноевропейски държави се смятат за дефектни демокрации или „хибридни“ режими.

САЩ бяха понижени от статут на “пълна демокрация” в “дефектна демокрация” през 2016 година.

„Ако 2016 г. беше забележителна с популисткия бунт срещу статуквото в развитите демокрации, 2019 г. беше определена в голяма степен от вълна от народни протести в развиващия се свят“, казва Джоан Хой, редактор на доклада. “И развитият, и развиващият се свят искаха по-голям суверенитет и по-добро политическо представителство и двата свята притежават потенциала за възстановяване на демокрацията”.

В доклада се посочва, че европейските страни „не успяха да отбележат напредък“ в индекса за 2019 г., отбелязвайки няколко държави, в които условията могат да се подобрят.

Полша, например, падна под Унгария в класацията за първи път, се казва в доклада, „като управляващата консервативно-националистическа партия Право и справедливост (ПиС) продължи усилията си да превърне страната в„ нелиберална демокрация “, включително чрез ограничаване на независимостта на съдебната система и консолидиране на собствеността на медиите в полски ръце. ”

По подобен начин в Малта политическият скандал около убийството на журналистката Дафне Каруана Галициа “разкри значителни слабости по отношение на върховенството на закона и неадекватни проверки и балансиране на властта на правителството”, правейки островната нация единствената западноевропейска държава през 2019 г., която се плъзна надолу от “пълна демокрация” до “недостатъчна демокрация”.

Франция и Португалия се движеха в другата посока, възстановявайки статута си на „пълни демокрации“. Според доклада, френският “национален дебат”, проведен между януари и март 2019 г. в отговор на протестите на „жълтите жилетки“, насърчава политическата ангажираност и облекчава социалните вълнения в страната. В Португалия доверието в политическата система продължава да расте, тъй като “периодът на строги икономии след световната финансова криза отстъпи”.

В доклада се казва също, че Румъния, която e по-близо до дъното на категорията „дефектна демокрация“, е подобрила резултата си от 2018 г. на фона на миналогодишните големи улични протести, антикорупционно движение и силна избирателна активност на изборите за Европейски парламент през май и президентските избори през ноември.

Според доклада, общият спад на демокрацията в световен мащаб „е обусловен от резки регресии в средните регионални резултати в Латинска Америка и Субсахарска Африка и по-малък спад в средния регионален резултат в Близкия изток и Северна Африка“.

Тайланд регистрира най-голямо подобрение в резултата и класирането, докато Китай показа най-голям спад. Северна Корея беше класирана на самото дъно. /БГНЕС