Още снимки:
test

АИКБ против намесата на ЕК в определянето на минималните заплати в ЕС

19.01.2020 14.49

Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично ще настоява при формирането на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува - CEEP, за остро противопоставяне срещу каквато и да е намеса на Европейската комисия в процеса на определяне на работните заплати в държавите от Европейския съюз. Това заявяват от асоциацията в позиция до медиите.

АИКБ изтъква, че свободното колективно договаряне на минималната заплата на нива отрасъл и икономическа дейност е най-добрият механизъм за нейното справедливо определяне, като припомня постоянно многобройните злокачествени дефекти на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година идентифицира, описва и довежда до знанието на правителството и Народното събрание.

АИКБ настоява добрите практики в политиката по доходите да бъдат защитени и запазени. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.

Според тях твърдението, че в повечето държави в ЕС има регламентирана минимална месечна работна заплата е подвеждащо. Разликата по брой заети е едва 5,5 % - броят на заетите в страни, които нямат регламентирана задължителна МРЗ, е 119 млн. души, а в страните, където има - 125,5 млн. души.

От АИКБ подчертават, че в страните, където има много добре функциониращи системи за колективно договаряне на ниво икономическа дейност и съответно на ниво отрасъл, бранш или сектор, това се отразява по най-благоприятен начин на развитието на икономиката, а от там и на нивото на безработицата и на средната работна заплата. Липсата на регламентирана МРЗ също е следствие на съществуването на много добре работеща система за колективно договаряне на ниво икономическа дейност и на отраслово ниво.

Те отбелязват, че държавите, където няма нормативно закрепена минимална месечна работна заплата, са: Австрия, Кипър, Германия, Дания, Финландия, Ирландия, Италия, Малта, Швеция и Обединеното кралство. В тях, по данни от 2016 - 2017 г., средно претеглената средна месечна работна заплата е с 66 % по-висока, а безработицата е с 40 % по-ниска, отколкото в страните, където има регламентирана минимална месечна работна заплата.

Средната работна заплата е реален икономически показател, която говори за състоянието на пазара на труда, а не абстракция и политически инструмент като нормативно определяната минимална работна заплата, категорични са от АИКБ.

От Асоциацията посочват, че това как да бъде определяна минималната работна заплата и доколко тя е справедлива в България, има дълга история, но сега тя се активизира с публикувания тази седмица от Комисията документ за консултации. АИКБ подчертава, че Комисията не цели:

- Директно хармонизиране на равнищата на МРЗ в държавите - членки на ЕС;

- Установяването на единен механизъм за определяне на МРЗ;

- Определянето на равнище на МРЗ, тъй като това е прерогатив на свободно договаряне между социалните партньори на национално равнище и е съответно компетентност на държавите-членки;

- Въвеждането на задължителна МРЗ в страни с високо покритие на колективното договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря предимно посредством колективни преговори.

АИКБ намира много от цитираните от Комисията основания за започването на процеса на консултации за неоснователни и непропорционални. Като пример те посочват основният мотив, свързан с нарастването на относителния дял на ниско платените работници - от 16.7 % през 2006 г. до 17.2 % през 2014 г. и на работещите бедни - от 8.1 % през 2005 г. до 9.6 % през 2018 г. АИКБ счита, че нито размерът (под 10-18 %), нито ръстът (под 1 пр. пункта за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават подобна мащабна законодателна инициатива, която изисква сериозни административни и експертни ресурси от Комисията, държавите - членки и социалните партньори.

В България минималната работна заплата отдавна е закрепена в законодателството и има добре установени практики на социален диалог. Документът на ЕК поставя България сред отличниците в областта на справедливото определяне на минималната работна заплата по всички изследвани критерии.

От АИКБ посочват, че ако прокламираната цел на Европейската комисия брутната минимална работна заплата да достигне навсякъде в страните - членки 60 % от брутната медианна заплата придобие задължителен характер, в България ще се наложи не да се увеличи, а да се намали размера на минималната работна заплата. За 2019 г. например, 60% от медианната брутна заплата е около 525 лева, а МРЗ беше 560 лева. АИКБ не цели такова намаление, а договаряне на МРЗ между социалните партньори.

АИКБ припомня, че точно в страните, където няма регламентирана минимална работна заплата, средно претеглената средна месечна работна заплата е по-висока, а безработицата е по-ниска. Причината за това е, че в тези страни работната заплата се договаря (както и други важни параметри в индустриалните отношения) между социалните партньори - най-често на ниво отрасъл, бранш или икономическа дейност. По този начин работната заплата се определя много по-прецизно и много по-адекватно на икономическата реалност, като се отчитат както интересите на двете страни (работодатели и работници), но и спецификата на съответните отрасли, браншове и икономически дейности, пишат още от АИКБ.

Те посочват, че председателят на Шведската конфедерация на професионалните работници, както и министърът на труда на Дания, вече са се обявили категорично против предприемането на всякакви действия от страна на Европейската комисия, които да засягат определянето на минимални работни заплати.

От АИКБ припомнят още, че броят заети в страните, които нямат регламентирана задължителна МРЗ е 118827014 души, докато броят на заетите в страните, където има регламентирана задължителе едва 5, 576 на сто. Иначе казано, твърдението, че в повечето държави в ЕС има регламентирана минимална месечна работна заплата е подвеждащо. Всъщност, броят на работещите в ЕС при двата режима - с и без регламентирана минимална месечна работна заплата, е практически изравнен, допълват от Асоциацията.

Днес+

Коментирай статията


Последни от Бизнес
19:45
Проектът за организация на движение на Велико Търново влиза на обсъждания
19:38
Вземанията на фирмите за бързи кредити са 2.908 млрд. лв.
18:06
Караянчева провери изграждането на новите заводи край Враца
17:49
Желязков: Страните от ЕС, които отхвърлят пакет "Мобилност", вече са 9
16:01
Ангелкова: Партньорството с Полша е важно за растежа на входящия ни туризъм
15:55
До 28 февруари се подават справки за доходи, изплатени през 2019 г.
15:10
Турската лира се обезцени до близо едногодишен минимум
15:00
143 млн. лв. европари за 340 малки и средни предприятия, за да увеличат производството си
14:50
Хеликоптер носи сняг на писти във френски курорт, за да оцелее туризмът
14:15
Путин иска да започне да харчи отново. Ето как
14:14
5 милиона компании по целия свят засегнати от коронавируса
14:01
Централната банка на Русия приравнява транзакциите в криптовалути с пране на пари
13:05
Съдът в Хага задължи Русия да плати $50 млрд. на бившите акционери на ЮКОС
13:01
32% от американците изхарчват средствата си преди следващата заплата
12:38
Продажбите на леки коли в Европа се сринаха със 7,4% през януари
12:14
ЕК удължи мониторинга върху гръцката икономика
12:05
Германия търси повече работници от Балканите
11:28
САЩ готви още два удара срещу Huawei
11:20
HSBC съкращава 35 000 души за 3 години
10:36
Китай отстранява митата от още повече американски стоки
10:34
Петролът тръгна надолу. "V-образно" или бавно възстановяване на засегнатите от вируса сектори?
09:59
Великобритания не иска нискоквалифицираната работна ръка
09:19
Епъл признава: Блокадата заради коронавируса удря производството на айфоните
08:12
Държавен вестник обнародва Закона за хазарта, край на частните лотарии
07:49
Забраната за частните лотарии влиза в сила

Най-четени от Бизнес

Избор на редактора