Антоновден е
България 17.01.2020 08:10
На 17 януари православната църква почита паметта на преподобния Антоний Велики. В народния календар денят е популярен като Антоновден.
Св. Антоний е отшелникът, който създава първия манастир. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него ходели болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Антоний починал на 105-годишна възраст на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести: жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. За здраве на близки и съседи се раздават специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез (маджун). Една от тях се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден, който ще отбележим в четвъртък, се честват като професионални празници на ковачите, железарите, ножарите и налбантите.
Имен ден празнуват носещите имената: Антон, Андон, Донка, Антония, Антоанета, Андония,Tончо,Тонка. /news.bg
Св. Антоний е отшелникът, който създава първия манастир. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него ходели болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Антоний починал на 105-годишна възраст на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести: жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. За здраве на близки и съседи се раздават специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез (маджун). Една от тях се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден, който ще отбележим в четвъртък, се честват като професионални празници на ковачите, железарите, ножарите и налбантите.
Имен ден празнуват носещите имената: Антон, Андон, Донка, Антония, Антоанета, Андония,Tончо,Тонка. /news.bg
CHF | 1 | 2.00105 |
GBP | 1 | 2.27568 |
RON | 10 | 3.93076 |
TRY | 100 | 5.62834 |
USD | 1 | 1.83027 |
Последни новини
- 21:11 Хороскоп за петък, 26 април 2024 г.
- 19:32 Арестуваха 15 българи за производство на нелегални цигари в Испания
- 19:15 Малките земеделски стопани получават близо 10 млн. лв. за Кампания 2023
- 19:05 ОУ „Христо Ботев“ във Варна организира Ден на отворените врати
- 18:46 Били Айлиш разказа за своята бисексуалност и разкри: Винаги съм искала да напъхам лицето си във...
- 18:33 Първият в света редактор на човешка ДНК с изкуствен интелект е факт
- 18:21 Чанинг Тейтъм в ролята на зъл милиардер
- 18:09 Сделките с недвижими имоти в Европа се сринаха до най-ниските нива от 13 години