Днес православната църква празнува Богоявление - един от най-големите и най-древните християнски празници.

Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан. След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.

За християните през нощта срещу Богоявление небето се отваря, но чудото може да бъде видяно само от праведните. Пожеланото с молитва, когато небесата се отворят, се сбъдва.

На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който първи го улови, ще бъде здрав и ще има щастлива година.

Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят.

С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората, твърдят етнографи.

В народната традиция празникът се нарича още Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.

Според поверията дните преди този ден са смятани за опасни - предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се наричат "мръсни дни", "поганци", "караконждуви дни".

Днес имен ден празнуват носещите имената Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.