С 18 на сто щастливи млади сме №1 в Европа

България 02.01.2020 12:47

Живот в бащиния дом и подкрепа от родителите дълго след пълнолетие обясняват доволството им от живота

Има щастливи българи, макар картината в международен план да не е от най-благоприятните за нас - 23% от сънародниците ни се обявяват за такива и така сме на опашката.

За сметка на това с 18% щастливи млади на възраст 15-24 години България е №1 в Европа. На опашката са Ирландия, Кипър, Великобритания (по 6%) и Австрия (7%) Това показват данни от деветото издание на Европейското социално изследване (ESS 2018/19 www.europeansocialsurvey.org )

Да, ние продължаваме да водим негативната класация с най-малко хора, които се чувстват щастливи. И като че ли свикнахме с подобни сравнения, едва ли не се примирихме с аутсайдерската си позиция. Но! Има едно голямо НО, когато вникнем в дълбочина и сравним не само общото разпределение на щастливи- неутрални- нещастливи за всяка страна, но и как стоят нещата в зависимост от основни характеристики на изследваните лица като възраст, статус на заетост, жизнен стандарт.

В най-общ план европейската карта по оста щастливи - нещастливи извежда Финландия, Швейцария, Холандия и Норвегия начело с над 70%

от техните граждани, самоопределящи се като щастливи. Ние сме на другия полюс с едва 23%, които се чувстват по същия начин. Най-близо до нас са Унгария, Чехия, Италия и Сърбия, но и там щастливите са доста повече.

Макар да има над 2000 определения що е то щастие и какво кара хората да се чувстват щастливи, учените все още нямат еднозначен отговор. Едно обаче е почти сигурно - щастието не е моментен проблясък на радост от постигната цел или еуфория след преодоляно препятствие. Когато се чувства щастлив, човек обикновено е в хармония със себе си – той е това, което иска да бъде, постигнал е това, към което се е стремял напоследък, намира се там, където иска да бъде днес и сега, заедно е с хората, с които му е приятно да е.

В същото време може да е щастлив и не само когато всичко му е идеално. Един от парадоксите на щастието е, че нерядко хората, които декларират, че са щастливи, не са на върха на обществото – не е изключено да са бедни, с влошено здраве, да се чувстват изгубени. Парите и богатството също не може да се изведат като единствен индикатор за щастие - с тях наистина може да се купи свобода от лишения, но щастието е нещо много повече и много по-широко.

Например в България 14% от определящите се като най-бедни се чувстват щастливи, а от изследваните европейци цели 18% декларират, че едва свързват двата края, но са щастливи…

Жизненият стандарт е необходима, но не и достатъчна предпоставка за щастие. Сравнително по-щастливи се чувстват онези, които не са капсулирани в свой затворен кръг, имат на кого да се опрат при нужда, поддържат постоянни социални контакти, които живеят в 3- или 4-членни домакинства, имат доверие в хората и в институциите, чувстват се сигурни за живота, здравето и имуществото си, съзират хоризонт пред себе си. Щастливи, те гледат с повече позитивизъм на света около тях, по-толерантни са към различните и разчитат на реципрочност, а всичко това от своя страна подхранва обратно чувството им за щастие.

За съжаление, данните за пореден път доказват, че ние сме общество на ниско доверие, независимо кой е начело на държавата. Нещата не са се променили 12 години след членството ни в Европейския съюз и продължаваме да водим негативното ранжиране – не без основание.

Дълбочинният прочит на данните показва, че възрастта е сред основните фактори, които влияят върху усещането за щастие. Ако сравним в международен план колко са щастливите според тяхната възраст, картината сериозно се променя. При хората над 65 г. България попада в средата на класацията, а при най-младата изследвана възрастова група (15 -24 г.) излиза начело.

Стандартните “отличници” от богатия Север се озовават на противоположния полюс

Логичният въпрос е защо? Какво кара три пъти повече български млади хора да се чувстват щастливи в сравнения с връстниците си от добре уредени държави като Ирландия, Кипър и Великобритания?

Една от причините може да се търси в различните национално-културни особености. За младежите от Централна и Северна Европа е нормално да напуснат дома на родителите си, след като завършат училище – независимо как ще устроят живота си, дали ще продължат образованието си, или ще работят. Утвърдена социална норма е те да заживеят самостоятелно, а особено в началото това неминуемо се отразява върху емоционалното им състояние. У нас това не е прието и съвсем не е изключение в едно домакинство да живеят няколко поколения. Пораснали българчета много след пълнолетието си се радват на подкрепата на родителите си, а и повечето от младите хора на възраст до 25 г. продължават да учат, живеейки в бащиния дом.

В изследването попитахме дали има възрастова граница, след която е социално неприемливо децата да живеят повече с родителите си. Ако сравним данните за нагласите на младежите в Европа, ние стоим най-близо до Сърбия и Италия и силно се различаваме от страни като Норвегия, Финландия, дори Кипър. За всеки 10-и от нашите млади хора няма пределна възраст, след която обществените норми да те принуждават да напуснеш родното гнездо. Казано иначе, това от своя страна те освобождава от редица досадни ангажименти като жилище, храна и други подобни, и е нормално, когато обективно си осигурен и подкрепян, собственото щастие да е главно в собствените ти ръце.

Да си щастлив, означава и да се чувстваш уверен в това, което си, да се чувстваш свободен да изразяваш себе си в обществото и в личното си социално пространство, да имаш подкрепата на хората, на които държиш, и още много неща.

В България има такива и не мрънкането ни е национална черта – много по-отговорно е да имаме куража да осветлим на какво се дължи и защо продължаваме да сме общество на ниско доверие.

Изследването за България: национално представително за цялото население над 15 години

Изследвани лица: 36 015 в посочените 19 страни в Европа, 2198 в България

Метод на регистрация: индивидуално стандартизирано интервю по местоживеене

Събиране на данни: Национален статистически институт в края на декември 2018 г.

Финансиране: МОН в рамките на Националната пътна карта за научни инфраструктури

*Авторката е национален координатор на Европейското социално изследване за България 2005-2019 г.

/24chasa.bg