Борис Христов е определян като един от най-великите оперни изпълнители на ХХ век. В българската памет той обаче се свързва преди всичко с „На многая лета“, което звучи в първите минути всяка нова година. На столичната улица „Цар Самуил“ 43 се намира музеят – Музикален център, носещ неговото име, предава репортер на БГНЕС.

Къщата е построена от родителите на големия оперен певец през 20-те години на миналия век с изричното желание да бъде преустроена в културно средище. През 1977 г. тя е дарена от Борис Христов на държавата и оттогава е стопанисвана от Министерство на културата.

В центъра на сградата се помещават арт-галерия, музейна експозиция за Борис Христов и зала с 50 места с рояла „Бьозендорфер”, звукозаписно студио.

В музея освен концерти се провеждат публични лекции, литературни четения. Има и три помещения, оцветени в различни нюанси, във всяко от които се „прави” различно изкуство – танц, музика и танцов театър.

„Това е един малък оазис на изкуството и на духовността, където израства Борис Христов. Неговото желание е било в софийския му дом да се съхраняват реликви за оперната слава на България и същевременно да бъде жив музикален център“, каза в интервю за БГНЕС Елена Драгостинова, която от 15 години е директор на къщата, която започнала да функционира като музикален център, впоследствие се превърнала в музей.

Всичко, което се прави в този дом, за да бъде той жив, произлиза от волята на Борис Христов. Търсят се в работата и биографията много поводи и идеи къщата-музей да разгръща своята дейност. Заради тази любов на Борис Христов към българската музика е организиран и конкурс „Миниатюри за голям глас“. Идеята е такава, че българското творчество трябва да се развива, чрез нашите изпълнители, така както е смятал и самият Борис Христов. Така, че младото поколение да получи нови творби, подчерта Елена Драгостинова.

Традицията да се прави изкуство в този дом тръгва от родителите на Борис Христов. Семейството вярвало, че неговият брат – Николай ще стане голям музикант. Един ден обаче срамежливият Борис се осмелил на отворени прозорци да пее, пуснал гласа си и така разбрали за таланта на по-малкия им син.

Една случайна среща с царя

През 1942 година хорът, в който пее Борис Христов, изнася концерт в царския дворец. Цар Борис III случайно го чува като солист и го пита: „Вие в кой спектакъл на операта пеете? Кога мога да ви чуя?”. Борис Христов отговаря, че много е мечтал да следва в Италия. И тази негова мечта се сбъдва. Десетина дни след срещата в двореца музикантът получава заповед от царя, че може да отиде да учи в Италия и ще получава стипендия. Оттук нататък започва неговият дълъг път за сбъдване на мечти.

„На многая лета“

След 20 години на гастроли по световните сцени, Борис Христов при едно от завръщанията си в България през 70-те години осъществява друга своя мечта – да запише Литургия Доместика от Александър Гречанинов в храм-паметника „Александър Невски“ заедно с руски и български църковни песнопения. Каноните на Православната църква обаче не позволяват в храмовете да звучат музикални инструменти. Тъй като единението със Бога се случва единствено чрез човешкия глас, в нашите храмове могат да влизат певци и хористи, но не може да има музикални инструменти. В произведението, което се записва има едно отклонение от църковния канон – привнесен е малък камерен оркестър. За да се случи този запис тогава лично българският патриарх Кирил прави този компромис и записва ораторията заедно с известното „На многая лета“, което винаги чуваме в първите минути на новата година.

„Благоденствие и мирное житие,

здравье же и спасенние,

и во всем благое поспешение!

Подажд, Господи,

благочестивому и православному болгарскому народу

и сохрани его на многая лета!”

„Този звукозапис остава за поколенията. Това е била една от най-големите мечти на Борис Христов. Действително той никога не е пял на българска сцена по различни причини, но неговата мечта е осъществена“, отбеляза Елена Драгостинова.

Последният концерт, който изнася знаменитият бас е на 22 юни 1986 г. в Италия, където през 2006 г. се създава Българският културен институт. Издъхва на 28 юни 1993 г. в Рим. Неговото последно желание е тялото му да бъде положено на българска земя. Поклонението се състои в катедралата „Св. Александър Невски“ под звуците на „Лакримоза“ от Реквиема на Верди, където басовата партия е в изпълнение на самия Борис Христов. /БГНЕС