Четири асоциации на производители на хлебни изделия, месни и млечни продукти настояха за държавна намеса, чрез която да бъдат повишени цените на техните стоки в България, като обвиниха големите търговски вериги, че държат цените ниски и оказват натиск върху българските производители.

В тази връзка от Сдружение за модерна търговия заявяват, че българският пазар на търговия на дребно с храни е сред най-конкурентните в Европа.

Те отбелязват, че един от основните фактори за формирането на цените са възможностите и пазарното поведение на клиентите. Според тях българският потребител, като цяло, е ориентиран към търсенето на качествени хранителни стоки на ниски цени. Това поведение също е определящо за ценовите нива на хранителните продукти в магазините.

Много важен фактор за ниските цени на храните у нас е и силната конкуренция в търговията с бързооборотни стоки. В България пазарната концентрация в този сектор е сред най-ниските в страните от ЕС. Докато в повечето страни от Западна Европа най-големите пет компании държат между 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е около 60-65%, у нас десетте търговски вериги с най-високи приходи заемат около 40% от пазара. Останалите 60% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. Делът на международните търговци в търговията с бързооборотни стоки е едва 1/3, а останалите 2/3 се държат от български собственици.

От Сдружение за модерна търговия посочват, че производителите имат алтернатива, тъй като има голямо разнообразие на търговски вериги.

Съчетанието на силно конкурентен и малък по мащаб пазар с относително ниската покупателна способност и постоянната заплаха от нови регулации, обяснява защо България е извън картата на атрактивните места за инвестиране от големите международни търговски вериги, отбелязват от сдружението.

По думите им за последните осем години нито една такава компания не е влязла на нашия пазар.

В същото време търговци като Penny, Mercator и гигантите Delhaize и Carrefour напуснаха страната. А много опити на български инвеститори за навлизане на пазара с различни формати са се провалили.

Според Сдружение за модерна търговия колкото повече конкуренция има, толкова повече печели клиентът.

Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, при дискаунтърите броят е около 1.3 хил., в супермаркетите е 12 хил., а в хипермаркетите стига до 35 хил., посочват те.

От Сдружение за модерна търговия са на мнение, че регулациите биха могли само да повишат цените.

От финансовите отчети на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че печалбата им е средно около 2-3% от оборота. В същото време скорошен анализ на пазара, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията показва, че средните печалби на българските производители на храни са многократно по-високи.

Големите търговски вериги работят изцяло "на светло", те са сред най-големите данъкоплатци в България и полагат много усилия, за да се справят с нелоялната конкуренция на "сивия" пазар, на който част от производителите продават без ДДС. По публично оповестявани данни на самите асоциации на производителите сивият сектор при тях стига до 50%.

Въвеждането на регулации в отношенията между търговците и техните доставчици означава на практика контрол върху цените, ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и води до икономически катастрофи, категорични са от сдружението. Като пример за последиците от държавните интервенции при ценообразуването те посочват Венецуела.

Свръхрегулациите според тях биха стимулирали вноса за сметка на продажбите на българските доставчици. Важен аргумент срещу въвеждането на подобни регулации е и фактът, че те биха били незаконни.

От Сдружение за модерна търговия изтъкват още, че стотици български производители печелят от отлично партньорство с търговските вериги.

Анкета сред членовете на Сдружението за модерна търговия, проведена преди месец показа, че в периода от средата на 2018 до средата 2019 г. повече от 67% от асортимента в основните хранителни категории в Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български продукти. Този дял е най-висок при месните продукти - 76%, следван от хляба със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Всяка от четирите вериги работи с между 120 и 200 български производители и помага за развитието на техния бизнес. Български компании произвеждат и почти 40% от продуктите под собствени марки на ритейлърите.

През последната година над 45 български компании са развили бизнеса си и са излезли на международни пазари, благодарение на партньорството си за експорт с търговските вериги, включително чрез производството на собствени брандове за ритейлърите.

В заключение от Сдружение за модерна търговия отбелязват, че предложените от някои производители нови регулации биха били груба непазарна намеса в свободата на договарянето. Подобни стъпки биха влошили бизнес средата, биха довели до увеличаване на цените, а потърпевши от тях биха били не само българските потребители, а и самите производители, допълват те. /news.bg