Намериха най-голямото римско корабокрушение в Средиземноморието. Преди 2 хиляди години този кораб прекосява Средиземно море, пълен с амфори, използвани в Римската империя за превоз на вино и зехтин. По неизвестна причина той никога не стига до пристанището си, съобщава СиЕнЕн.

Той е открит от археолози, заедно с товара му и е датиран между 100 пр. Хр. и 100 г. сл. Хр. 35-метровият кораб, заедно с товара му от 6000 амфори, е открит от сонар при проучване на морското дъно край бреговете на Кефалония - един от йонийските острови до западния бряг на Гърция.

Изследването е проведено от мрежата Oceanus на Университета в Патра, използвайки техники за обработка на изображения с изкуствен интелект. Изследването е финансирано от програмата Interreg на ЕС.

Това е четвъртото по големина корабокрушение от периода, открито някога в цялото Средиземноморие, и има "значително археологическо значение", според Джордж Ферентинос от Университета в Патра, който заедно с девет свои колеги учени разкрива откритието в "Археологическа наука".

"Товарът от амфори, видим на морското дъно, е в много добро състояние и корабокрушението има потенциал да даде богата информация за транспортните маршрути, търговията, складирането на амфори и строителството на кораби през съответния период", пишат учените.

Повечето кораби от епохата са поне 2 пъти по-малки от открития.

Това е четвъртото римско корабокрушение, открито в района. Корабокрушенията от тази епоха е трудно да се различат от сонар, тъй като са близо до морското дъно и често могат да бъдат скрити от природни образувания. Товарният трюм е близо 2 метра под земята.

Той се намира на около 2 км от входа на пристанището на Фискардо - единственото населено място на острова, което не е унищожено през ВСВ. Археолозите смятат, че откритието показва, че Фискардо е бил важна спирка в римските търговски пътища. Проучване през 2013 и 2014 г. намира три "почти непокътнати" останки от ВСВ в района.

Но именно размерът на товарния отсек, 30м на 11м и непокътнатите амфори са вълнуващи за археолозите. "По-нататъшното проучване на останките ще хвърли светлина върху морските пътища, търговията, складирането на амфорите в корпуса и корабостроенето в периода", допълват учените.

Единственият проблем е какво да правят с останките. Ферентинос коментира пред СиЕнЕн, че събирането му от морското дъно е "много трудна и скъпа работа". Вместо това следващата им стъпка е по-евтина - "да се вземе амфора и с помощта на ДНК, да се установи дали е била с вино, зехтин, ядки, пшеница или ечемик".

След това те ще търсят инвеститор, който да планира гмуркане за останките, а музеят в Ликсоури, вторият по големина град на Кефалония, съхранява и други съкровища от водите около острова.

/news.bg