Карай умно, стигни жив: Парламентът с карта за пътната безопасност през 2020 г.

България 16.12.2019 15:36

"Пътна карта за развитието на пътната безопасност" да бъде изготвена през 2020 г., предложи Богдан Милчев от Института по пътна безопасност по време на дискусията на в. "24 часа" Карай умно, стигни жив".

"Така ще има яснота и предвидимост, независимо кой е министър и кои са депутати", каза той. Идеята му срещна широка подкрепа от всички участници в дискусията.

Предложението бе направено след като министърът на транспорта Росен Желязков обяви новината, че до края на годината ще има нов закон за движение по пътищата и той трябва да бъде приет до края на мандата на този парламент. "Имаме нужда от нов закон за движение по пътищата. Трябва да бъде приет с ясното съзнание, че държавата трябва да наложи коректив на различните интереси – на бизнеса, на браншовите организации. Ние с нашите спорове в момента объркваме обществото каква е целта ни. А тя е да няма катастрофи, които водят до тежки наранявания и смърт“, заяви още транспортният министър. Така той даде публичност на отказа от трите проектозакона - за движение по пътищата, за водачите и за пътните превозни средства.

„Ако нямахме повода със загиналото момиче вероятно дебатът щеше да протече по друг начин. Всичко минава през призмата на отговорността за нашите решения и действия. За да може всички политики, за които говорим, да доведат до намаляване на инцидентите с фатален изход“, каза при откриването на дебата Желязков.

Злободневието в момента убива действието. Злободневие колко да са часовете, какъв да е изпитът, дали да се аутсорсват центровете. Налагаме матрици на дебата, които убиват същественото.

75 поправки има на сегашния закон за движение по пътищата, който е приет през 1999 г., показа пък проверка на „24 часа“. В началото на дебата издателят на вестника Венелина Гочева обяви проучване, че за над 51% от българите вина за смъртността на пътя носят шофьорите, които са нискоинтелигентни и лошо обучени.

Обучението на шофьорите, осъзнаването на тяхната отговорност на пътя трябва да започва още от най-ранна детска възраст.

Това заяви шефката на държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Малина Крумова на дискусията на „24 часа“ „Карай умно, стигни жив“.

„Бих разширила темата на дебата за подготовката на шофьорите не само с водачите, но и с пешеходците. Шофьорският курс не е нито само началото, нито краят, а само елемент от обучението. От най-ранна детска възраст трябва да се развиват уменията за осъзнаване на риска на пътя. Манталитетът се формира в ранна възраст. Трябва да се създава култура на движение по пътя, за да може когато станат шофьори да осъзнават отговорността си“, заяви Крумова.

Агенцията подготвя вече концепция за промяна на обучението по пътна безопасност в училищата. „Въпросът не е толкова дали да са в часа на класния, а да променим методиката и да вкараме професионалисти и практици в часовете“, заяви Крумова.

След 7 клас трябва да се прави първа проверка на знанията на децата за пътното движение и как да става безопасно, заяви още шефката на държавната агенция. „След 14-годишна възраст децата могат вече да са самостоятелни участници като карат велосипед на пътното платно. Не можем да ги пускаме на пътя без да знаем те доколко са усвоили безопасното движение“, каза Крумова.

97% от всички настъпили катастрофи са след човешки грешки на водачите или другите участници в движението. Това каза на дискусията вътрешният министър Младен Маринов. "Отдаваме много голямо значение на контрола, а в перспектива не е добре. Трябва участниците в движението да осъзнаят, че една тяхна грешка може да е фатална и да струва човешки живот", посочи министърът.

"Българското общество е свикнало някой да го контролира и като усети, че е без контрол почва да нарушава". Той обясни, че на изпита за шофьорска книжка всички спазват правилата, но почват с нарушенията след това. "Като един студент, който се подготвя за изпита, а за след това - каквото стане. А точно след това е важно", каза Маринов.

Добави, че прекалената промяна на закона не е панацея. "Силата на един закон е да обхваща по-голям кръг отношения и прилагането му", каза Маринов. Посочи, че ако водач даде газ за участък от 200 метра, как би могло МВР да е там, за да го контролира.

"Какъвто и закон да приемем, ако родителят праща детето си на училище зимата, когато има по-малка видимост, а не го облече с по-видими дрехи, кой закон ще го пази", даде пример министърът.

"МВР прави всичко възможно да се развиваме, вземаме най-добрите практики, но всичко е свързано с и парични средства", каза той. Посочи, че на такива дискусии с изключителни експерти трябва в спора да се търси най-правилното решение. "Ще се стигне до ново законодателство, но трябва да сме в консенсус и да го работим, независимо от партийна и институционална принадлежност. Длъжни сме да намалим жертвите на пътя. Затова, за да е ефективно законодателството, трябва да е прието от всички и да има гаранции, че поне 6 месеца след това няма да го променяме", завърши Маринов.

Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България заяви, че е за увеличаване на часовете за кормуване от 31 на 42. Както и за електронната система за контрол на часовете зад волана. Как да постигнем консенсус с тази инструктори, които не дават часовете, как нарушители примерно да са консенсусни с контрольорите.

Министър Маринов заяви, че настоява за консенсус в политиките, а не между нарушители и контрольори.

Богдан Милчев пък посочи, че 75% от водачите изкарват изпита за шофьорска книжка от първия път. Това доказвало, че сегашните часове са достатъчни. И сега пък имало възможност, който иска, да се яви на допълнителни часове.

По-късно обаче такива тези бяха репликирани с искане, ако не се увеличават часовете, то инструкторите да носят отговорност за новия водач, ако допусне нарушение на магистрала, при нощно каране и т.н., които са от новостите в обучението.

Законите на формулират ясно задълженията на всички участници. Обучаваме хората в тежка петнъ ситуация - дупки, трафик, няма знаци, агресията на хората с еднакви цифри и букви в номерата. Допълнително тези деца нямат домашно възпитание, нямат физическо възпитание, те са осакатени от компютърните игри. Заради това е нужно продължаващо обучение на всеки 10-години и след 65-годишна възраст. Това заяви Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка.

Откакто съм депутат, не сме позволявали безразборни поправки. за 5-6 години са 6, преди това са 70, каза депутатът от транспортната комисия Георги Свиленски. За 6-7 години не сме мръднали. МВР купи камери, триноги, но катастрофите са същите.

Не е толкова важно колко часа ще е обучението, а това че е свързано с първите 7, първите 14, първите 17 години. Допускаме системни грешки, а след това се занимаваме с това дали да има селфи, или да няма селфи, коментира шефът на транспортната комисия на НС Халил Летифов.

Тези 31 часа за кормуване, са напълно достатъчни, заяви Стефан Малковски от Националния авто-инструкторски съюз. Никой в момента не лишава курсиста да си вземе часове, не да го караме до административен път. Всичко това, че трябва да се вкара електронната система за контрол. Той заяви, че са съгласни максимум да се вдигнат на 36. Малковски заяви, че са подготвили подписката, че са против, внесли са я в министерството на транспорта, но се съмняват, че министърът я е получил, затова му я носеха.

От години СБА заявяваше, че иска да вземе изпитите, заяви Емил Панчев, председател на УС на СБА. Тогава казаха, че ще има корупция. А има ли година, в която сме прескочили да не се разкрива корупция в "Автомобилна администрация"? На тези хора ние им възлагаме да напишат правила за контрол. Където имаше такава корупция изпитите бяха изведени от държавата.

/24chasa.bg