Още снимки:
test

Макрон и Западните Балкани

11.12.2019 12.54

ЕС поиска много от Северна Македония и Албания и те изпълниха всичко. Сега трябва да удържим на думата си и да започнем преговори за присъединяване с тези две страни, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч по повод 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

Повечето от членките на ЕС, начело с Германия, споделят мнението й. Президентът на Франция Еманюел Макрон бе единственият от лидерите на ЕС, който заяви, че съюзът първо трябва да се реформира, да реформира и процедурите за членство, и блокира започването на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания. Той обясни блокадата, която в случая с Албания бе подкрепена и от Дания и Холандия, с обяснението, че реформите не били извършени докрай. Това е факт, но все пак тук не ставаше въпрос за приемане в ЕС, а за определяне на дата за начало на дълги преговори.

Северна Македония изпълни критериите, поставени за да получи дата за начало на преговори - положи усилия да реши споровете със съседите си, напредна в реформите, внесе промени в конституцията си и дори смени името си, но не получи дата. Това доведе до оставка на премиера Зоран Заев и до предсрочни парламентарни избори на 12 април догодина, които той е много вероятно да загуби.

Макрон заяви, че вместо пълноправно членство, на страните от Западните Балкани може да бъде предложено привилегировано партньорство. Поучени от опита на Турция в това отношение, лидерите на тези страни заявиха, че европейската интеграция няма алтернатива.

Ветото на Макрон убива надеждите и мотивацията на шестте страни от Западните Балкани. Те губят вяра в ЕС като партньор, който държи на думата си и лесно могат да се преориентират към други партньори. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви веднага след ветото на Макрон, че "ще се погрижим сами за себе си" и дни по-късно Сърбия подписа споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз.

През юли Макрон бе на посещение в Сърбия, първото на френски президент в Белград за последните 18 години. Макрон не посети нито една друга страна в региона, което Белград възприе като послание, че тъкмо Сърбия е главният съюзник на Франция в тази част на Европа. Белградският вестник "Блиц" прогнозира, че Макрон ще заеме мястото на Ангела Меркел и ще се стреми да разшири влиянието си на Балканите.

Окрилен от Макрон, с негова индиректна или директна подкрепа, броени дни след ветото Вучич предложи на премиерите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама трите страни да създадат "мини Шенген". Тримата подписаха декларация за сътрудничество по модела на Шенген, която предвижда свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги между тези три страни. С декларацията се призовават и други страни от региона да се присъединят с намерение да бъде създаден общ пазар от 18 милиона души.

Анализатори обаче виждат зад малкия Шенген намерение за създаването на нова Югославия, в която Сърбия да доминира. Проевропейски сили в Северна Македония видяха в това замяна за членство в ЕС и го отхвърлиха. Те изразиха недоволство, че Западните Балкани веднъж са изолирани като в гето, а сега ще бъдат "гетоизирани" още веднъж. Анализатори нарекоха това "Малък Шенген, голям капан".

Предложението доведе и до напрежение сред албанците. Косовските партии - и тези, които спечелиха изборите, и досега управлявалите, запитаха Еди Рама кой го е упълномощил да преговаря от тяхно име. Косовският президент Хашим Тачи заяви, че е отказал да присъства на срещата в Охрид за "мини Шенген", защото "Косово не желае да замени евроатлантическата си перспектива с каквато и да е регионална инициатива. Той посочи, че инициативата е "безсмислена", докато Сърбия и Босна и Херцеговина не признаят Косово.

Опитите да бъдат вкарани страните от Западните Балкани в регионални съюзи и де факто отдалечаването на европейската им перспектива води до празнина, която, както многократно бе предупреждавано, други ще се стремят да запълнят.

При още един провал и като знае, че скоро няма влезе в ЕС, Северна Македония може да се преориентира, първо в икономически план. Например да започне да задълбочава икономическо-търговските си отношения със страни извън ЕС - Русия, Китай, Турция, Саудитска Арабия. Както направи Сърбия, която на 25 октомври подписа договор за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, макар същевременно да продължи преговорите за присъединяване към ЕС.

Страните от Западните Балкани си дават сметка, че ЕС и НАТО са единственият външнополитически вариант, който гарантира сигурност и по-висока степен на благосъстояние на гражданите.

Сега Макрон спря тези страни по пътя им към ЕС и вместо стабилност, ЕС предизвиква нестабилност на Балканите. Ако те загубят вярата си в ЕС, има заплаха от възраждане на национализма и наблюдатели се опасяват дори от разгаряне на старите конфликти.

Не всичко обаче е загубено. ЕС ще се върне на въпроса за разширяването по време на срещата на високо равнище на Хърватското председателство на Съвета на ЕС през май догодина. Това е шанс нещата в региона да се отблокират и въпросът за разширяването отново да се върне сред приоритетите на ЕС, както беше по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. /БТА

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
11:28
България е на 106 място в света по корупция и на последно в ЕС
22 януари 2020 г.
19:51
Мъжете са два пъти по-емоционални на работното място
13:19
Анализ: Демокрацията е в отстъпление в световен мащаб
12:04
Импийчмънтът на Тръмп: Сенатът прие правила след бурни дебати посред нощ
10:40
Кирил Апостолов: Маските за лице – вече задължителен атрибут за софиянци?
21 януари 2020 г.
11:53
Кипър - "слабото звено" на прицела на Турция
10:56
Как екологичният фундаментализъм стана на пепел в Австралия
10:40
Въведение в кръговата икономика за премиери
09:27
„Билд“: Финансира ли Русия антиевропейската кампания в Албания?
20 януари 2020 г.
19:56
Китай - приятел или враг на Източна Европа?
15:13
АП: Ходовете на Путин не оставят голям избор на опозицията
09:48
Милиардерите са по-богати от 60% от световното население
19 януари 2020 г.
18:42
Боклук за милиарди: Италия с "триъгълник на смъртта" и легални канали към Африка и Азия
09:42
Тома Пикети: Равенството ще реши климатичния проблем
08:55
Спорът между Полша и Русия – как Червената армия “освободи“ Варшава
17 януари 2020 г.
14:16
Участието на български военнослужещи зад граница струвало 20,9 млн. лева през 2019-а
12:59
Проф. Христина Вучева: Европейската минимална заплата е стъпка за сближаване в ЕС
16 януари 2020 г.
08:58
Божидар Стоилов: Как магистрала “Струма” не се случи в дефилето
15 януари 2020 г.
19:42
Гняв и спешни мерки в градове на Балканите, задушени от смог
15:05
Как Володимир Зеленски от Украйна спечели сърцата и умовете в Русия
10:13
Здравеопазване 2020: капачки за здраве, бягство на лекари и болници от филми на ужасите
10:10
28 министерски промени в трите кабинета на Борисов
13 януари 2020 г.
17:29
Вотът в Тайван е сигнал за нарастващ разрив с Китай
09:38
Лондон е най-добрият град за живеене в света
12 януари 2020 г.
19:12
Цветлин Йовчев: Напрежението в Близкия изток може да доведе нова мигрантска вълна

Най-четени от Анализ

Избор на редактора