Уелският град Рексъм, бастион на Лейбъристката партия от 1935 г., на парламентарните избори в четвъртък може да избере консерваторка за свой представител. Това е признак, че Брекзит е променил политическия пейзаж в Уелс.

Ако торите победят в този стар миньорски град на границата с Англия, това ще е добро предзнаменование за премиера Борис Джонсън.

Миналия месец социологическите проучвания показваха, че Рексъм и още три избирателни района в северната част на Уелс ще се преориентират от Лейбъристката към Консервативната партия.

"Ако консерваторите спечелят мнозинство (в британския парламент), това отчасти ще стане благодарение на Уелс", подчертава Роджър Оуън-Скъли, преподавател по политически науки в Кардифския университет.

Рексъм "се нуждае от малък брой гласове, за да си смени цвета", смята той. Освен това сегашният депутат лейбърист от този избирателен район няма да се яви на тези избори. Това много усложнява задачата на основната опозиционна партия в Обединеното кралство.

"С оглед на силната подкрепа тук за излизането от ЕС, която пролича и на европейските избори през май, нещата за лейбъристите стават още по-трудни", добавя Оуън-Скъли.

На референдума през 2016 година в Уелс 52,5 процента от избирателите гласуваха за Брекзит. Рексъм гласува още по-категорично за излизане - 59 на сто.

Загуба на влияние?

Именно в такива региони, в които населението подкрепя Брекзит, се цели Джонсън, който фокусира цялата си кампания върху обещанието си за излизане от Европейския съюз в края на януари след три години и половина безкраен процес.

Прогнозите са толкова благоприятни, че кандидатката от Консервативната партия Сара Атъртън дори си позволи да не участва в дебат, организиран от местен новинарски сайт, а предпочете да се срещне с министъра на здравеопазването Мат Ханкок, който бе в района по работа.

"Мисля, че това е проява на неуважение към жителите на Рексъм", реагира кандидатката на Лейбъристката партия Мери Уимбъри, възпитаничка на Оксфордския университет, която работи в здравния сектор.

Въпреки че лейбъристите продължават да са водеща политическа сила в Уелс, те започнаха да губят превъзходството си след създаването на уелски парламент през 1999 година. А на изборите в четвъртък тяхната нерешителност по темата Брекзит може да им струва скъпо в Уелс.

Партията на Брекзита на Найджъл Фараж възнамерява просто да се възползва от тази колебливост с риск да раздели гласовете в лагера на застъпниците на Брекзита.

"Хората, които наистина вярват в излизането от ЕС, ще гласуват за нас", опитва се да внуши нейният кандидат в Рексъм Иън Бъркли-Хърст.

Брекзит, който насажда разделения

"Заради разделенията е ясно, че гласуващите традиционно за Лейбъристката партия ще ни подкрепят", смята този 59-годишен адвокат. Той е седнал в кафене, от чиито прозорци се виждат улици и сгради с надписи на уелски и на английски.

Обещава да върне блясъка на Рексъм - пример за град, пострадал от затваряне на търговски обекти в центъра и засегнат от проблеми с бездомниците.

Много избиратели са готови да минат в другия лагер, но някои все пак остават предани. Като 32-годишната Лора, студентка по психология в местния университет и ревностен привърженик на лейбъристите.

"Сама съм с четири деца. Пак започнах да уча и ми е трудно", казва тази млада жена, на която са й омръзнали всички отлагания на Брекзита.

"Не съм голяма почитателка на Джереми Корбин (лейбъристкия лидер), но не виждам как може да стане по-зле (ако той стане премиер) за хора като мен, които живеят на социални помощи", допълва тя.

Срещу кандидатите консерватори, лейбъристи и тези от Партията на Брекзита се изправя лагерът на застъпниците за оставане в ЕС. В него влизат уелските националисти "Плайд камри", партията "Либерални демократи" и Зелената партия на Англия и Уелс.

В Уелс този съюз ще се бори за повече от една четвърт от местата - повече, отколкото има на национално ниво - но не се очаква да окаже влияние, включително в Рексъм, смята Оуън-Скъли.

Според него "основният проблем е, че в него не влиза Лейбъристката партия". /БТА