На 1 декември 2019 г. скопският вестник „Вечер” излезе с уводна статия, озаглавена, „Пендаровски наjави БУГАРИЗAЦИJА НА МАКЕДОНИJА”.

Поводът е интервюто на македонския президент пред българската медия БГНЕС. В отговорите на зададените му въпроси Пендаровски с нищо не уронва „престижа” на държавно-идентитетската матрица, която до толкова е стегнала в стоманен обръч главите на новинарите от в.”Вечер”, че те дават воля на страховете си от „чудовището”, наречено „Бугаризация”.

Тази статията на ”Вечер” ме връща назад във времето, когато същият този вестник по повод разпространението на списание ”България Македония” в Скопие излезе с две публикации, на 23 март и на 24-25 март 2007 г. издаващи същите комплекси и страхове – „Бугарска пропаганда се шири од скопскиот площад”.

Къде е проблемът тук?

Проблемът е, че колегите, а и голяма част от интелигенцията в Скопие си живеят много удобно в пелените на югокомунистическата матрица за Македония, и всеки порив да бъдат разкъсани тези пелени и те да се срещнат очи в очи с неподправената реалност, всява у тях ужас и страх. В надзаглавието на поместения текст те пишат „Не само Гоце и Яне и председателот ни го земаа”. Няма да споря с колегите, но ще им предложа два теста за проверка на собственото им отношение към въпроса, който така ги тревожи.

ТЕСТ №1. В Окръжно-послание до ръководителите на местните комитети на Организацията от март 1901 г. по повод целта на засилените репресии към населението в Македония, Гоце Делчев и Гьорче Петров пишат:

„Първо. Да изловят всички по-живи, по-събудени и по-юначни БЪЛГАРИ…за които може да се допуска, че са в състояние да подбуждат и водят народа…

…

Второ. Градовете и селата, даже и горите и полетата да стегне в железни обръчи, та да стане положително невъзможна всяка обществена деятелност на БЪЛГАРИНА…” и т.н.

В биографията на Гоце Делчев, Яворов е записал много от неговите изповеди дословно. Например: ”БЪЛГАРИТЕ в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната цел…”.

Това е Гоце Делчев, но колегите от Скопие не искат да се срещнат с този Гоце, те искат да си останат затворени в железния скафандър на идеологизирания му образ. Така или иначе срещата им с документалната фактология е неизбежна. Нека да помислят и за този момент!

И това се отнася не само за новинарите!

Тъй като в надзаглавието е споменат и Яне, нека да видим какво казва той за себе си и как го възприемат другите.

ТЕСТ № 2. Защо английският вестник The Daili News от 19 VIII 1908 г. пише, че турците предложили пари на Яне да основе „един български социалистически вестник?”

В брой 6 на в.”Конституционна заря” от 5 септември 1908 г., издание на левицата във ВМОРО с главен редактор Димо Хаджидимов, пише: ”…Ний сме БЪЛГАРИ преди всичко и представляваме интересите главно на БЪЛГАРСКОТО население в Македония и Одринско, на плещите на което е живяла и се е борила нашата Организация…”

А в края на декември 1908 г. и началото на януари 1909-а двете групи на левицата, под ръководството на Яне, след разисквания решават да се обединят в една БЪЛГАРСКА НАРОДНА ФЕДЕРАТИВНА ПАРТИЯ (БНФП). Решават да слеят двата вестника „Конституционна заря” и „Единство” в нов вестник, с името „Народна воля” . В брой 1 от 17 януари 1909 г. четем, че партията и нейният вестник си поставят за цел да представляват интересите „…главно на оная част на БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, което съставлява подавляещо негово болшинство…”

Това е и Яне.

***

Македонското общество има един постоянен дразнител: националната митология, сътворена след 1944 г. Това е насилственото приобщаване на хората и историята към етноидеологизираната доктрина. За този процес, раздвоил и противопоставил хората, говори и покойният президент Киро Глигоров в специално интервю за Македонската телевизия на 22 юли 1997 г., признавайки: „Това при нас е постоянен проблем. Той съществуваше и преди да имаме собствена държава, а през последните шест години още повече…”

Писатели като Миле Неделковски и Младен Сърбиновски, отдавна поставят пръст в тази рана, като открито пишат за миналото, такова каквото е било. Покойните Живко Серафимовски – Аджия, Владо Мокров, Панде Ефтимов и много други техни колеги в публицистичните си текстове разголваха и продължават да разголват механизмите на идеологизираната лъжа. Поетът Венко Марковски написа своята драматична изповед „Кръвта вода не става”, а верният, просмукан до кости с внушенията на югоидеологията за Македония, кинорежисьор Дарко Митревски, в продължение на десетина броя на в. ”Нова Македония” през ноември и декември 2015 г. шокира съмишлениците си с поредицата от статии с общото заглавие „Нашиот голем фалшификат”. Най-неочаквано в тази вълна на ерозия се включи и белградският вестник „Политика”. На 14 май 2016 г. там беше публикувана статията на Мария Бракочевич „Гоце Делчев – герой или антисръбски идеолог”. Поводът е смяна на името на булевард „Гоце Делчев” в сръбската столица. На въпроса на журналистката, защо се налага тази смяна, Горан Весич, отговарящ за тези проблеми в общината, заявява: ”Промяната е напълно естествена, защото Гоце Делчев като основател и ръководител на Българската македоно-одринска революционна организация (БМОРО ) няма никакви заслуги нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече, организацията, която ръководи е антисръбска…”

Стреснати от процесите, рушащи македонистичната доктрина, академиците от МАНУ (Македонска академия на науките и уметностите – изкуствата) на 3 декември 2019 г. разпространиха обширен текст, озаглавен „Повелба за македонскиот jазик”. Като повтарят цялата митология за изконността на употребяваната от 1945 г. езикова норма в младата република, македонските академици пропускат да изтъкнат най-важното. А то е, че сътворяването на македонската азбука произтича от решение на Президиума на АСНОМ от 7. XII. 1944 г. В „Повелба”-та на МАНУ не се споменава и дума за трите комисии, натоварени да създадат македонска азбука и защо е разтурена първата комисия, като са изгонени най-компетентните лингвисти Георги Киселинов, Георги Шоптраянов, Михайло Петрушевски и Христо Проданов. Не се споменава и фактът, че на тяхно място във втората комисия е поставена Лиляна Чаловска, съпруга на партийния шеф Лазар Колишевски. Не се споменава и съпротивата на Венко Марковски против изработения проект, налаган брутално от довереното лице на Белград Блаже Конески. Не се споменава и ултиматума на Милован Джилас: ”Odmah uputite Malinsku, Konjeskog i Markovskog da definitivno uredimo pitanje makedonske аzbuke. (Изпратете веднага Малинска, Конески и Марковски, за да решим окончателно въпроса за македонската азбука). Не се споменава как тримата незабавно се озовават в Белград. Там Джилас, в присъствието на четирима сръбски езиковеди, налага своето виждане, или по-точно виждането на ЦК на ЮКП как да изглежда македонската азбука. Тримата се връщат в Скопие и е съставена Трета езиковедска комисия, която оставя четири сръбски букви в македонската азбука, но изключва буквата Ъ, за която упорито е настоявал Венко Марковски. На 3 май 1945 г. комисията излиза с решението за окончателния вид на македонската азбука, а на 5,6 и 7 май 1945 г. в.”Нова Македония” публикува решението за македонската азбука. Ясно е, че авторите на тази азбука не са нито Св. Св. Кирил и Методий, нито Св. Климент Охридски, а Милован Джилас и ЮКП, а Блаже Конески е македонският декор, прикриващ сянката на Вук Караджич. (По тези въпроси подробно писаха още през 90-те години проф. Стоян Ристевски от Охрид и Драгни Драгнев, роден в гр. Воден, Егейска Македония, а живеещ в Торонто – Канада).

Защо МАНУ, в „Повелба за македонскиот jазик” не споменава технологията, по която е „сътворена” тази азбука през 1945 година? Защо за тези неща не се говори в училищата и университетите? Защо биографиите на възрожденците и революционерите се поднасят на широката общественост в одежди, „съшити с белите конци” на същата тази МАНУ, а техните собствени самопризнания, самоопределения и езикът, на който са писали и изразявали те, продължава да се обвива в наукоподобна мъгла? В тази мъгла е обвита и уводната статия на в. ”Вечер” от 1 декември 2019 г.

***

Талантливият македонски писател Младен Сърбиновски в публицистичната си книга „Триумф на нищожността”, издадена в Охрид през 2018 г., е категоричен: ”Сите овие над дваесет и пет години независност ние не jа заштитувавме државата, сите економски и интелектуални ресурси беа и се фрлени во заштита на македонизмот… Европа нема проблем со Првиот Илинден, со Гоце, Даме, Александров, Миладиновци…Има проблем со Вториот Илинден, со ученьето на Новакович, на Мисирков, на Конески, со ставовите на Асномска Македония и со сите нас, повоенни генерации македонистички воспитани… ”

В Македония едва се долавя далечното бучене на подземната река на възкръсващите традиции, духовност и себепознание.

Чувате ли бученето?

Вслушайте се по-внимателно в него!

P.S. Аз съм подкрепял винаги и ще продължавам да подкрепям евроатлантическия път на Р С Македония. Разбира се, аз никога няма да се уморя да помагам, доколкото мога, на онези безкористно-честни мъже там, които въпреки оглушителните децибели на наследената пропагандна среда, напрягат всички сили да отстранят от този път натрапения от титовизма етноидеологически образ на Македония.

Македонецът не е македонист! /БГНЕС

————————————————————————–

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.