Още снимки:
test

Клима(к)т(ер)ично

08.12.2019 12.11

Климактериумът е естествен и неизбежен период от живота на една жена. Тези дни се оказа, че това може да се отнася не само до отделния индивид от женски пол, а и до цяла наднационална институция. Последните сигнали, които Европейският съюз дава по отношение на темата за промените в климата, го оприличават на образа на жената в климактериум от вицовете - говорене на глупости с елемент на истеричност и заявка за безумни действия, всичко това в следствие на хормонален дисбаланс.

В края на миналия месец Европейският парламент със сериозно мнозинство (425 гласа "за", 229 "против" и 19 "въздържал се") обяви "критично положение в климата". Този акт, макар да изглежда символичен, буди основателни притеснения, защото може да се окаже начало на поредица от други гласувания, които да имат съвсем реален (пагубен) ефект както върху икономиките на държавите-членки, така и върху ежедневния живот на повече от половин милиард европейци. Защото доминиращите гласове по темата за минимизиране на човешкото въздействие върху климатичните промени (изключваме онези, които се мислят за толкова всесилни, че да могат да предотвратят самите промени в климата) досега изказваха предимно идеи, от които на съхранилия разсъдъка си човек да му настръхнат косите

Климатичните активисти фанатично следват едно дете, повтаряйки заклинанията му. Досущ като сектанти от едно квазирелигиозно течение, стъпващо върху емоция, страх и... липса на логика

Заявката на настоящото европейско "лидерство" да върши пакости, уж в името на съхраняването на природата и климата, бе дадена още в програмната реч на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В нея тя изказа амбицията Европа да стане първият "климатично неутрален континент" - каквото и да означава това. Със сигурност постигането му минава през харчене на огромни суми от европейските (т.е. нашите) пари. Знае се за готвеното ритуално убийство на въгледобивната индустрия с цел драстично намаляване на въглеродните емисии. Пресен пример е и идеята за облагане на авиокомпаниите с "екологичен данък". Но на започналата тази седмица в Мадрид международна конференция за климата под егидата на ООН вече категорично се избистри европейската неадекватност на фона на останалия свят.

Амбицията на ЕС да се превърне в световен лидер в борбата срещу климатичните промени е едновременно трогателна и нелепа. При положение, че Евросъюзът произвежда около една четвърт от световния БВП, неговият дял в общите въглеродни емисии е около 10%. Тоест, в други части на света са далеч по-неефективни, гледайки съотношението между производство и ефекта върху атмосферата. Конкретно, петте най-големи "донори" на въглеродни емисии са както следва - Китай, САЩ, ЕС, Индия и Япония.

Китай изхърля в атмеосферата близо 30% от въглеродния диоксид в световен мащаб, срещу което произвежда едва под една пета от световния БВП.

"Въглеродният" дял на САЩ е около 15%, а икономическият - около 27%.

При Индия тези стойности са съответно под 8 и под 4 процента.

При Япония - около 3,5 и 6,6%.

(Числата са приблизителни, тъй като данните за въглеродни емисии са от 2016 г., а за БВП - от 2018 г. Идеята е да се покажат съотношенията между икономическите и въглеродни световни лидери.)

Ако съотнесем тези данни в своеобразен коефициент на нисковъглеродна икономика (максимум БВП при минимум въглеродни емисии), то излиза, че именно в ЕС положението е най-добро и най-малко тук трябва да се полагат допълнителни усилия (коеф. 2,5). С коефициенти съответно 1,9 за Япония и 1,8 за САЩ, двата конкурентни на ЕС икономически колоса отстъпват в това отношение, а при Китай с 0,66 и Индия с 0,5 положението е направо катастрофално.

(Коефициент 1 означава, че въглеродният отпечатък е равен на икономическия принос, тоест при стойности над 1 става дума за "отличници", а при под 1 - за замърсители "на едро".)

Излиза, че Индия и Китай са пропорционално пет и четири пъти по-сериозни замърсители в сравнение с ЕС. Е, тогава от какъв зор трябва европейските икономики да се "спъват" с "въглеродни" ограничения?

Друг любопитен факт е, че три от изброените въглеродни колоса (САЩ, Китай и Япония) плюс Австралия и Канада (други две мощни икономики, респективно със значим дял в общите въглеродни емисии) не са изпратили представители на високо държавно ниво. Или изразходващите половината СО2 в световен мащаб въобще не приемат въпроса на сериозно. На този фон заявката на ЕС да превърне Европа в първия "климатично неутрален континент" до 2050 г. (за целта само ЕЦБ ще осигури 1 трилион евро) е не само налудна, но и плашеща. "Зелен" комунизъм в действие. Със собствените ни пари ЕК да скапе икономиките на държавите-членки и да станем тотално неконкурентноспособни на останалия свят, докато той продължи да произвежда по "класическия" начин? И отгоре на всичко, тези усилия ще бъдат хвърлени на вятъра, тъй като общият световен обем на въглеродни емисии вероятно няма да намалее, а ще се увеличи.

За сметка на това развиващите се страни отдават изключително голямо значение на форума в Мадрид. Но едва ли защото техните лидери са особено загрижени за климатичните промени, а по-скоро заради щедрите помощи, които ЕС планира да им отпуска (говори се за суми от порядъка на 100 милиарда евро на година), за да провеждат подходящите "климатични" политики. Дори да се абстрахираме от факта в каква степен тези пари ще бъдат похарчени по предназначение, трябва веднага да си дадем едно на ум, че това означава по-малко средства по оперативните програми на ЕС. Или другояче казано, никак не е добра идея Бойко Борисов да продължава да суфлира на "климатичните" брътвежи на фон дер Лайен и компания.

Всичко, изредено дотук, недвусмислено говори за "клима(к)т(ер)ичната" неадекватност на Европа. И проблемът е цялостен - не опира само до политическите елити, а се е разпрострял и върху медии и обществено мнение. Ние тук може да не си даваме сметка, но в западната част на Европа хората са подложени на свирепа медийна пропаганда в това отношение - по обществени медии се рекламира изборът да нямаш деца (щото, нали, да спасим планетата), а най-новият хит е вълната страдащи от "климатична депресия" (нидерландска национална телевизия е посветила една трета от новинарската си емисия на този феномен), заради които трябвало да се вземат още по-сериозни мерки за недопускане на климатичен Армагедон. И резултатът е налице - за гражданите на ЕС климатичните промени са по-сериозен проблем в сравнение с тероризма, безработицата и миграцията.

Абе, приоритети... Подредени така, както диктува общественият хормонален дисбаланс...
Димитър Петров, news.bg

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
10:40
Кирил Апостолов: Маските за лице – вече задължителен атрибут за софиянци?
21 януари 2020 г.
11:53
Кипър - "слабото звено" на прицела на Турция
10:56
Как екологичният фундаментализъм стана на пепел в Австралия
10:40
Въведение в кръговата икономика за премиери
09:27
„Билд“: Финансира ли Русия антиевропейската кампания в Албания?
20 януари 2020 г.
19:56
Китай - приятел или враг на Източна Европа?
15:13
АП: Ходовете на Путин не оставят голям избор на опозицията
09:48
Милиардерите са по-богати от 60% от световното население
19 януари 2020 г.
18:42
Боклук за милиарди: Италия с "триъгълник на смъртта" и легални канали към Африка и Азия
09:42
Тома Пикети: Равенството ще реши климатичния проблем
08:55
Спорът между Полша и Русия – как Червената армия “освободи“ Варшава
17 януари 2020 г.
14:16
Участието на български военнослужещи зад граница струвало 20,9 млн. лева през 2019-а
12:59
Проф. Христина Вучева: Европейската минимална заплата е стъпка за сближаване в ЕС
16 януари 2020 г.
08:58
Божидар Стоилов: Как магистрала “Струма” не се случи в дефилето
15 януари 2020 г.
19:42
Гняв и спешни мерки в градове на Балканите, задушени от смог
15:05
Как Володимир Зеленски от Украйна спечели сърцата и умовете в Русия
10:13
Здравеопазване 2020: капачки за здраве, бягство на лекари и болници от филми на ужасите
10:10
28 министерски промени в трите кабинета на Борисов
13 януари 2020 г.
17:29
Вотът в Тайван е сигнал за нарастващ разрив с Китай
09:38
Лондон е най-добрият град за живеене в света
12 януари 2020 г.
19:12
Цветлин Йовчев: Напрежението в Близкия изток може да доведе нова мигрантска вълна
11 януари 2020 г.
14:56
Къде е водата?
11:26
Още арести и оставки, но не и предсрочни избори очакват социолози
10:56
Зловещи прилики с 2014 г., когато руска ракета свали малайзийски боинг и уби 298
10 януари 2020 г.
15:18
Всеки четвърти германец не познава творбите на Бетовен

Най-четени от Анализ

Избор на редактора