В скорошна статия във Financial Times, озаглавена "Абеномиката е урок за богатия свят" се споменава как експериментът, започнат премиера на Япония Шинзо Абе в началото десетилетието, трябва да служи като предупреждение за богатите страни, пише икономистът Даниел Лакайе в нова статия. За жалост, "уроците", за които материалът говори, са доста разочароващи. Те се състоят основно това, че централната банка на страната може да прави много повече от ЕЦБ и Фед и че Япония не се справя чак толкова зле. Но аз не съм съгласен с това.

Провалът на абеномиката е феноменален. Счетоводният баланс на централната банка на страната се изстреля до над 100% от БВП, тя притежава повече от 70% от борсово търгуваните фондове и е един от 10-те най-големи акционери в болшинството от най-големите компании от индекса Nikkei. Правителственият дълг към брутния вътрешен продукт на страната е впечатляващите 236% и въпреки рекордно ниската лихва по него правителството харчи 22% от бюджета си само за обслужването на дълга. И какво постигат с това?

Във всеки случай, нито един от резултатите, които се очакваха от грандиозния паричен експерименти, оригинално наречен QQE (количествени и качествени улеснения). Растежът се очаква да е един от най-ниските в света догодина според Международния валутен фонд, а страната продължава да не постига нито целите си за инфлацията, нито за покачването на БВП. Въпреки това балансът на централната банка продължава да расте.

Реалните заплати са в стагнация от години, а икономическата активност продължава да е слаба, каквото беше и през последните две десетилетия на безспирни стимули. Основните уроци от това са:

Нито една страна не може да компенсира демографските и производствените проблеми с по-висок дълг и печатане на пари. Те само забавят ефектите върху икономиката, но я оставят слаба и постоянно стагнираща;
Предизвикателствата пред технологиите и производството не могат да се разрешат чрез стимулирането на погрешни инвестиции и увеличаването на правителствените разходи. Те представляват просто огромен трансфер на богатство от продуктивните към непродуктивните хора и компании;
Правенето на едни и същи политики, но с различни имена, не води до различен резултат.

Погрешната диагноза ще доведе до погрешни резултати. Когато правителството в Япония е заобиколено от икономисти, които им казват, че проблемът на икономиката е наличието на твърде големи спестявания, властите решават да увеличат данъците и да създадат още по-голям проблем като атакуват потреблението. А частният дълг е 221% от БВП. Япония има много проблеми, но нито един не е "стискането на спестяванията".

Ако загърбиш структурните реформи, резултатите стават дори още по-лоши. Програмата за количествени и качествени улеснения беше базирана на три "стрелки": паричната политика, правителствените разходи и структурните реформи. Познайте коя от тях не беше имплементирана? Да, точно същата. Структурните реформи никога не се случиха, а когато все пак се въведоха някакви промени в страната, те бяха под формата на увеличени данъци и повече интервенционизъм, точно обратното на това, от което икономиката имаше нужда.

Най-важният урок от опита на Япония не е, че централната банка може да изкупи всички акциите и да се опита да повиши цените им, а че паричната и фискалната политики не могат да се проектират така, че да стимулират икономиката и да подобрят растежа. Напротив, те влошават дисбалансите, създадени от твърде голямата държавна намеса, и просто преразпределят богатството от хората и отраслите, които генерират доходи, към тези, които губят. /money.bg