Още снимки:
test

Ще стане ли Беларус част от Русия

06.12.2019 16.00

Сценарии за поетапно развитие на "задълбочената интеграция" между Русия и Беларус разгледа в четвъртък политическият клуб на РОСБАЛТ на кръгла маса в московския пресцентър на агенцията.

Своеобразен фон бяха поредните упреци на беларуския лидер Александър Лукашенко към Москва. Той констатира по-специално, че Русия отново прави спънки на вноса от Беларус, а не е решен и въпросът Минск да получи обезщетение за попадналия в негова рафинерия "мръсен" петрол от руския тръбопровод. "Ние пресмятаме, решаваме нещо. А те се правят, че не е имало мръсен петрол. Ние обаче провалихме своя БВП главно заради петролни проблеми. Защото нефтопреработването у нас е обвързано и с нефтохимията", каза беларуският президент.

Експертите направиха опит да отговорят на някои въпроси. Каква интеграция търсят Москва и Минск? Ще склони ли Лукашенко руската рубла да стане обща валута и да бъдат създадени наднационални политически органи на Единната държава (Съюзната държава между Русия и Беларус, б. пр.)? Какво трябва да е нивото на интеграция с Русия според беларуското общество?

Павел Кудюкин - социолог и политолог, заяви, че от гледище на Кремъл основният въпрос на интеграцията между двете страни е предимно геополитически, но има и икономически интерес.

"Руският капитал отдавна мечтае да започне сериозна приватизация в Беларус и да се включи в тези процеси", каза той. И посочи, че засега капиталът от Русия не е постигнал тук особен успех. "Засега е успял само частично да приватизира петроло- и газопроводите през територията на Беларус, да създаде съвместни предприятия в тази сфера. Там обаче има още много сочни парчета от нефтопреработвателната и нефтохимическата промишленост, машиностроенето, хранителната промишленост. Но точно тях не ги пуска беларуската страна", отбеляза експертът.

В очите на част от руските военни "Беларус е удобен плацдарм", заяви Кудюкин. Но в днешния политически контекст географското положение на страната съвсем не е еднозначно - въпросният "плацдарм" може да бъде насочен не към отбранителни, а към нападателни действия, "доколкото тази силно изтеглена на запад издатина с оголен ляв и десен фланг е твърде неудобна и неизгодна за отбрана". Подобни планове обаче има, "както потвърждават и току подновяваните приказки за създаване на руска военновъздушна база в Беларус, отхвърляни от беларуското ръководство, впрочем в твърде учтива форма".

Спомените сред обществото в Беларус за военните нашествия, минавали на вълни през страната столетия наред, са "много болезнени", смята Кудюкин. И вижда тук една от причините Беларус "да не желае превръщане в руски плацдарм, макар че Русия много иска да го придобие".

Разсъждавайки доколко е готов Минск да се интегрира с Москва, експертът посочи, че Беларус все още е "доста" рускоезична страна, чието население гледа руски телевизии, но има развито национално самосъзнание - и преобладаващият между беларусите език "не е пречка за това". "Също както повечето ирландци във Великобритания говорят английски, но я елате им кажете, че са англичани", даде пример социологът.

Беларуската власт силно насърчава тези нагласи в обществото, като пропагандира идеята за суверенитет, убеждението, че "Беларус не е Русия", каза експертът. Според Кудюкин "днес беларусите се осъзнават като отделен народ и отделна страна доста по-силно, отколкото в началото на 90-те".

Както потвърждават и социологическите анкети. Беларусите, каза той, искат сътрудничество по всички вектори - и по източния, и по западния, и по южния, но същевременно смятат страната си за успешна независима държава "и като цяло държат да останат независими".

Кудюкин смята за малко вероятно Минск да приеме и руската рубла като обща валута за двете страни, тъй като икономическата политика на Беларус "има кейнсиански черти" - за да я води и занапред, беларуското ръководство трябва да държи в ръцете си печатния стан.

Участниците в сбирката обаче констатираха, че в руското общество и елитите все още доминира съвсем различна визия за Беларус. Там преобладава мнението, подхранвано и от руските медии, че Беларус е част от Русия, а беларусите - само част от руския народ.

Според Игор Минтусов, президент на Европейската асоциация на политконсултантите, "Беларус в лицето на Александър Лукашенко би желала по-тясна икономическа интеграция с Русия". По думите му такава интеграция според Лукашенко "включва разнообразни отстъпки и преференции, той иска да стане фактически част от вътрешния руски пазар". Такъв е стратегическият интерес на Минск, казва експертът, защото такава интеграция "може да предпази Беларус от фрустрации на международните пазари". А в тактически аспект беларуското ръководство използва риториката на Лукашенко за интеграция с Русия.

Колкото до стратегията на Москва спрямо Беларус, Кремъл според Минтусов "на първо място се стреми към геополитическа и военнополитическа интеграция с нея". Докато участието на руския бизнес в приватизацията в съседната страна е вече тактически въпрос за руското ръководство.

На известна част от политическия елит и повечето хора в Русия е присъщ "скрит неоимперски синдром", според който за Беларус е по-добре да бъде с Русия - Русия и Беларус практически са едно и също, отбелязва политологът. Москва обаче би предприела по-сурови мерки за задълбочена интеграция, само "ако с политиката си Минск прекрачи една "червена черта". Например ако изведнъж реши да присъедини страната към НАТО. Впрочем, самият Минтусов смята този сценарий за фантастичен.

На кръглата маса бе споделено и мнение, че Кремъл цели да погълне Беларус - една твърде стабилна политика. Защото през последните 20 години Москва се е убедила: Русия не може да се развива интензивно, например да се откаже от суровинната икономика и да укрепва промишлеността си. Съответно е поет курс единствено към екстензивно развитие - Русия да присъединява нови територии, активи, намиращи се там, и така да увеличава данъчно облагаемото си население. /БТА

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
11:28
България е на 106 място в света по корупция и на последно в ЕС
22 януари 2020 г.
19:51
Мъжете са два пъти по-емоционални на работното място
13:19
Анализ: Демокрацията е в отстъпление в световен мащаб
12:04
Импийчмънтът на Тръмп: Сенатът прие правила след бурни дебати посред нощ
10:40
Кирил Апостолов: Маските за лице – вече задължителен атрибут за софиянци?
21 януари 2020 г.
11:53
Кипър - "слабото звено" на прицела на Турция
10:56
Как екологичният фундаментализъм стана на пепел в Австралия
10:40
Въведение в кръговата икономика за премиери
09:27
„Билд“: Финансира ли Русия антиевропейската кампания в Албания?
20 януари 2020 г.
19:56
Китай - приятел или враг на Източна Европа?
15:13
АП: Ходовете на Путин не оставят голям избор на опозицията
09:48
Милиардерите са по-богати от 60% от световното население
19 януари 2020 г.
18:42
Боклук за милиарди: Италия с "триъгълник на смъртта" и легални канали към Африка и Азия
09:42
Тома Пикети: Равенството ще реши климатичния проблем
08:55
Спорът между Полша и Русия – как Червената армия “освободи“ Варшава
17 януари 2020 г.
14:16
Участието на български военнослужещи зад граница струвало 20,9 млн. лева през 2019-а
12:59
Проф. Христина Вучева: Европейската минимална заплата е стъпка за сближаване в ЕС
16 януари 2020 г.
08:58
Божидар Стоилов: Как магистрала “Струма” не се случи в дефилето
15 януари 2020 г.
19:42
Гняв и спешни мерки в градове на Балканите, задушени от смог
15:05
Как Володимир Зеленски от Украйна спечели сърцата и умовете в Русия
10:13
Здравеопазване 2020: капачки за здраве, бягство на лекари и болници от филми на ужасите
10:10
28 министерски промени в трите кабинета на Борисов
13 януари 2020 г.
17:29
Вотът в Тайван е сигнал за нарастващ разрив с Китай
09:38
Лондон е най-добрият град за живеене в света
12 януари 2020 г.
19:12
Цветлин Йовчев: Напрежението в Близкия изток може да доведе нова мигрантска вълна

Най-четени от Анализ

Избор на редактора