Парите за здравеопазване нарастват, защото те са определен дял от БВП; и след като икономиката и инфлацията растат, то обемът на парите ежегодно нарастват. Въпросът за това дали парите са много или малко никога не може да бъде решен обективно, ако не се правят сравнения със стандартите в света и в ЕС. В Европа средният процент, който се отделя от БВП за здраве, е между 8 и 9%, като в Германия е над 10%, в Швейцария е над 12%, в САЩ е над 17%, а в България този процент се движи около и малко над 4%.

Това каза в интервю за БГНЕС д-р Иван Колчаков, бивш депутат, настоящ лекар и член на управителния съвет на „СофияМед“.

„Наглед това са сухи числа, но това означава, че разпределението на бюджетите спрямо БВП показва какво е най-важно за една нация – за развитите нации най-важното е човешкият живот и здраве“, каза д-р Колчаков. Това значи, че за САЩ, например, здравето е от основно значение, и затова толкова много мигранти от цял свят отиват именно там.

Вторият голям дял, който дават правителствата, е за военни – тоест, световна практика е да се отпускат повече пари за здраве, отколкото за смърт. „Това поставя България не само в незавидно положение, но и в сравнение с останалите балкански страни – Албания, Македония, Молдова (които дават минимум 6% от БВП за здраве), означава, че българите заделят най-малко пари като дял от БВП за здраве. И отговорността за това е на политиците, защото те задават държавните политики; така че като чуя политик да каже, че хората у нас били бедни и затова заделяли малко пари за здраве, това значи, че този политик е или некомпетентен, или е циник“, уточни анестезиологът.

„България е на първо място в ЕС по най-пушещи ученици, а заедно с Гърция сме на първо място по най-много пушачи – у нас те са над 3 милиона души. Ние сме единствената нация в света, която дава доброволно само за цигари повече пари, отколкото са сумарно общите бюджети на НЗОК и на министерството на здравеопазването. Годишно в България се харчат над 4.5 милиарда лева за цигари. И когато даваме повече пари за цигари, отколкото за здраве, това ни прави най-бързо умиращата нация в света“, допълни д-р Колчаков. И уточни, че тук е мястото на политиците, които да гарантират здравето като основен приоритет.

„У нас всеки българин дава средно по около 350-400 евро за здраве, а по света човек харчи ежегодно по около 3000-5000 евро. Това означава, че в България – когато не можеш да си доплатиш консумативи или материали – около 1 млн. българи нямат достъп до модерна диагностика и лечение. Това значи, че по-малкото пари, отпускани за здравеопазване, не достигат за това един милион българи да имат достъп до профилактика, диагностициране и лечение. В нормалните държави всички работещи внасят, а парите им се ползват от тези, които наистина имат нужда от лечение. „Ние сме нацията, която отделя за здравето и живота си много малко пари, и пак повтарям – българите дават за алкохол и цигари два пъти повече, отколкото за това да са здрави“.

Лекарят посочи, че замисълът на здравната реформа от 1999 година е бил здравната вноска от 6% да се вдига постепенно до 12% в период от няколко години. Всъщност от повече от 10 години тя е едва 8% и няма изгледи да се качва повече, заяви той. (Във вторник вечерта парламентът прие бюджета на НЗОК за 2020 г., като здравната вноска запази досегашният си размер от 8% – бел. ред.)

Когато се говори за реформа на здравеопазването, трябва да се направят няколко неща: Да се изградят болници, защото у нас материалната база е отчайваща – сърдим се, че в Александровска падат тавани, лекарите заобикалят дупки в пода, но я идете в провинцията и вижте там каква е ситуацията, съветва д-р Колчаков, и допълва, че трябват модерни сгради, модерни апаратури, да се закупят модерни консумативи и инструментариум, и да се осигури добро заплащане на лекарите.

„Това е възможно само ако се даде европейската пропорция пари за здраве, и ако това стане, ние ще имаме два пъти повече пари за драве, оборудване, материали, и пр., и това значи, че два пъти по-добре ще е ситуацията у нас. Имаме дефицит на лекари в един куп специалности, лекарите непрекъснато застаряват. В България трябва да има над 60 хиляди медицински сестри, а в момента са дори под 30 хиляди“, съобщава плашещата статистика д-р Колчаков.

„Затова трябват смели решения и бързи крачки, ако искаме системата да работи“, категоричен е лекарят. Защото „нещо средно между тротинетка и триколка е нашата система на здравеопазването в момента – това сме си купили като нация, тоест – толкова пари сме отделили за здраве“.

На въпрос на БГНЕС защо се иска увеличение на здравната вноска при положение, че работещите я внасят чинно и при здравен проблем отиват в частна болница, където отново доплащат, докато други здравнонеосигурени ползват държавните и общински болници без пари, д-р Колчаков отговори, че трябва да сме солидарни в обществото и да помагаме на тези, които имат нужда. „В България има голямо влияние на инфекциозни болести, и ако ние не помагаме на тези бедни хора да получат лечение, то рано или късно заразата ще стигне и до нас“.

„Ние имаме огромен проблем с контрола – има всякакви хора – и лекари, и здравни служители, които не са честни хора. Какво прави нашата система – с едни не много добре платени чиновници в медицинския надзор и в РЗИ-та, и пр., ходят да проверяват – дори и да почине някой, правят последващ контрол. Не така стоят нещата по света, обаче. В западните държави освен контрол от НЗОК, за проверка идва и частна компания, зад която стоят между 10 и 100 адвоката, която е подписала договор с вас. И в момента, в който ви хванат като лекар или здравен служител, че сте сгрешили някъде, започва много тежък съдебен процес, който действа изключително дисциплиниращо“, разказва чуждия опит д-р Колчаков.

„Важно е да кажем, че българските лекари имат огромен потенциал и са на световно ниво, но този потенциал не се реализира“, завърши лекарят. /БГНЕС