Най-желаните специалности от студентите вече са коренно различни от предните години - инженери, лекари, учители в съответните специалности "Администрация и управление", "Медицина", "Педагогика".

"Правото", което до преди години беше първа, после трета по желание специалност, през 2019 г. е на пето място по избор на студентите.

В страната вече са по-малко и икономистите, и администраторите.

Това обяви Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", по време на представянето на Рейтинговата система на висшите учебни училища в България за 2019 г. По думите му, студентите се ориентират според търсенията на пазара на труда в този век.

Така реализацията на завършилите висше образование се подобрява, безработицата сред младите висшисти е на рекордно ниско ниво от 2,2 %.

"Безработни висшисти на практика няма. Голяма част от тях обаче - половината, се реализират на пазара на труда в професии, за които не се изисква висше образование. Този проблем засяга повече завършилите бакалаври, отколкото завършилите магистри", коментира Стойчев.

Най-добра реализация има завършилите медицина, фармация, а най-малко се реализират завършилите туризъм. Подобрява се и делът на реализиралите се на българския пазар на труда - над 80%.

Има значение и къде е завършил даден студент - безработица след Американския университет няма, но от завършилите в Свищов се реализират само 1/5.

Важна за реализацията на пазара на труда е и конкретната специалност в даден ВУЗ - "Архитектура" във ВИАС, специалности в МВР и Минно-геоложикия университет.

Георги Стойчев добави, че университетите увеличават и продукцията си - за последните 3 години с 1/3.

Университетите, които са лидерите в преподаването на специалностите от всяко от професионалните направление, са - Софийският университет, който е водещият в 21 от тях, Техническият университет - в шест, Американският университет в България е лидер в три от направленията.

От своя страна министър Красимир Вълчев посочи, че рейтинговата система е международна и оценена, много добра и дава инструмент на МОН да провежда политика на преструктуриране на приема в държавните висши училища.

"Светът е такъв, че работодателят изисква умения - днес дипломата дава по-малко от една крачка напред, а преди е давала 10", каза Вълчев.

Това е и пробойната, по думите на министъра - и води до намаление на 50%, завършили висше, които се реализират на позиции, които не изискват такова .

"Днес имаме нужда от повече технически кадри, както и от кадри в системата на предучилищното и училищното образование - не можем да рискуваме да останем без учители", каза още министърът на образованието.

"Все още имаме инерцията висшите училища да се борят за повече студенти. Ние искаме да се обучават по-малко студенти с повече средства. УНСС в бъдеще ще приема два пъти по-малко студенти срещу два пъти повече финансиране", посочи Красимир Вълчев. /news.bg